Въвеждането в експлоатация на наземния комплекс от системата за противоракетна отбрана "Иджис ъшор" в Румъния, както и началото на изграждането на подобен комплекс в Полша предизвикаха нова ескалация на напрежението между Русия и страните от НАТО и по-специално в САЩ. Разбира се, обтегнатите отношения помежду им не са новина след руската анексия на Крим и помощта за сепаратистите в Източна Украйна, вследствие на което беше чувствително засилено военното присъствие на двете сили в Източна Европа и особено в Прибалтика, на границата между Русия и НАТО. Но изграждането на противоракетната система, макар и планирано още преди последното охладняване, даде повод на някои наблюдатели да смятат, че Европа е на границата на нова студена война.
Стратегически обекти от такъв мащаб наистина не са откривани от времето на рухването на социалистическия блок. Отсега нататък в построената от съветски инженери база в румънското село Девеселу, на около 150 км западно от Букурещ, ще бъдат разположени 24 ракети прехващачи SM-3. Радиусът им на действие е 500 км, а системата им за управление е свързана с радарите от други бази и от кораби. Строителството е струвало 800 млн. долара, а годишната поддръжка ще е 20 млн., като разходите се поемат от САЩ. Присъстващите на церемонията генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, румънският премиер Дачиан Чолош и американският заместник-министър на отбраната Робърт Уорк подчертаха, че системата не е насочена срещу Русия. "Не бихме могли да я използваме за настъпателни цели, дори и да искаме", обясни Столтенберг, а Уорк уточни, че докато Иран разработва балистични ракети, САЩ и партньорите им ще работят против тази опасност.
Москва не повярва на тези думи. Разполагането на комплекса не е защита, обяви руският президент Владимир Путин. Според него САЩ се опитват чрез възможностите си в световните медии да заблуждават хората. След разполагането на елементите от тази система Москва е принудена да обмисли как да парира заплахата, предупреди Путин, а тези, които са взели решението това да стане в страните им, "трябва да знаят, че досега са живели спокойно и в безопасност". От своя страна прессекретарят на руското външно министерство Мария Захарова определи откриването на базата и плановете за развиване на противоракетната отбрана в Европа като "нарушение на договора за ракетите със среден и малък обсег".
Действително, заплахата от Иран не изглежда реална. В момента тази държава е едва в началния етап на разработка на балистични ракети, чиито технически показатели не позволяват удар по Европа. Освен това не разполага с оръжия за масово унищожение, които да качи на тях. Никак не е ясно и какво би накарало ислямската република да удари по НАТО и да предизвика ответна унищожителна реакция, и то когато полага усилия за сближаване със Запада. В същото време обаче разположените в Румъния ракети не биха могли да представляват сериозна заплаха и за руския потенциал за ядрено сдържане. Според източници от руското военно министерство, цитирани от в. "Коммерсантъ", към 1 март тази година Москва е разполагала с 521 стратегически носителя с 1735 ядрени бойни глави – сила, която не може да бъде спряна от нито една съществуваща в момента противоракетна отбрана. Но така е сега. Базата в Румъния е само част от изгражданата система, която трябва да е готова през 2019 година. Когато тя бъде завършена, към румънската база ще се присъедини и полската, както и 43 кораба, които ще бъдат разпределени в Атлантическия и Тихоокеанския флот на САЩ. Всъщност даже и тогава общият брой на ракетите прехващачи ще е 267, като според някои специалисти техническите характеристики на SM-3 не позволяват те да бъдат ефективни срещу руските балистични ракети.
При това положение възниква въпросът какво предизвиква руското недоволство. Възможните отговори са няколко. На първо място, в Кремъл са обезпокоени, че отбранителните комплекси могат бързо да бъдат конвертирани в нападателни. Руски експерти твърдят, че от пусковите установки, разположени в Румъния, е възможно да се изстрелват и ракети със среден обсег. Договорът за тях от 1988-а ограничава употребата им единствено до военновъздушните и военноморските сили, които използват, да речем, "Томахоук", само че според Москва прехвърлянето им от флота в базата в Девеселу не би представлявало проблем.
Доколко това наистина е реализуемо е трудно да се прецени, но едно е безспорно – всякакво разполагане на противоракетна отбрана има ефект върху евентуалната атакуваща страна и я принуждава да използва по-голяма мощ за постигане на целите си. В светлината на развиваните от руснаците през последните години концепции за ограничени ракетни и авиационни удари в Европа това би могло да има възпиращ ефект.
Не бива да се пренебрегва и моралният ефект – с решението си да разположи отбранителните системи не само на кораби, които лесно могат да бъдат оттеглени при нужда, но и на територията на съюзните си държави, Вашингтон демонстрира пред Москва ангажираността си със защитата на Източна Европа. Макар че полската и румънската бази не представляват реална опасност за Русия, за Кремъл те са знак, че Западът тепърва започва да изгражда препятствия пред възпиращия му ядрен потенциал и следователно Русия е изложена на риск.