Скандалът с фалшивите подписи на граждани, с които десетки партии се регистрираха в Централната избирателна комисия за участие в евроизборите през 2014 г., в крайна сметка ще им донесе наказание в размер между 500 и 750 лв. – колкото са джобните на един депутат.
Повод да се разровим отново в темата стана докладът на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) за 2015 г., който бе внесен миналата седмица в Народното събрание. От него става ясно, че заради злоупотребата с лични данни на граждани по време на кампанията за избор на депутати за Европейския парламент през 2014 г. са наложени санкции на 23 политически партии и коалиции. Размерът на глобите възлиза на 36 100 лева.
Да припомним, че според закона, за да участват в избори, партиите и коалициите трябва да представят в ЦИК подписка с подкрепата на определен брой хора – за евроизборите изискването беше за 2500 подписа. През 2014 г. ЦИК за първи път даде възможност на сайта й гражданите да могат да проверяват дали техните лични данни присъстват в тези подписки, без да са се съгласявали и без да го знаят. И стана страшно.
Когато хората започнаха да проверяват, се оказа, че стотици имена и ЕГН-та фигурират в подписките, без носителите им дори да го подозират. Почти нямаше партия ,която да не е забъркана в такъв скандал. Според официалната статистика са били общо 496. А колко всъщност е същинският размер на тази кражба на данни никой не може да каже, просто защото никой не го е проверявал.
Всичко това въобще не се отрази на законността на самия избор – макар и регистрирани с фалшиви подписи, партиите все пак бяха допуснати до участие във вота, а кандидатите им – избрани.
Проверки започнаха – прокуратурата се захвана, но стигна доникъде и "неизвестните извършители" така си и останаха неизвестни.
ЦИК и Комисията за лични данни известно време си подхвърляха топката, докато накрая всички жалби бяха предадени на КЗЛД. Няма да задълбаваме колко време й беше нужно (почти две години – от април 2014-а до есента на 2015-а), за да установи това, което гражданите заявиха още в жалбите си – че подписите им са фалшифицирани. Отбелязваме го само като поредното доказателство за прословутите "експедитивност" и "експертиза" на българското чиновничество. Но така или иначе, накрая се стигна до някакъв резултат, макар и доста по-мижав, отколкото се очакваше: през октомври и ноември комисията излезе с решения, установи нарушенията и наложи санкции – в масовия случай бяха повече от скромни: между 500 и 1500 лева.
Основно бяха констатирани две нарушения: едното бе, че съответната партия не се е регистрирала като администратор на лични данни (по чл. 17 от Закона за защита на личните данни). Масовите наказания обаче бяха за нарушение на чл.23, ал.1 и 2 от ЗЗЛД, който изисква от администратора да осигури "необходимите технически и организационни мерки за недопускане на неправомерен достъп или разпространение на лични данни", които мерки да бъдат "съобразени със съвременните технологични постижения и да осигуряват ниво на защита, което съответства на рисковете, свързани с обработването…". Преведено на човешки език и в контекста на конкретния скандал това означава, че в случая цялата отговорност за защитата на личните данни пада върху партията администратор. А самият факт, че личните данни на гражданите са използвани неправомерно, е достатъчен, за да се установи липса на "необходимите технически и организационни мерки".
Само че и това не се оказа краят на сагата. Защото почти всички наказани политически партии тръгнаха да се оплакват в съда. Решенията се обжалват пред Административен съд София-град. Успяхме да установим няколко, които до март и април тази година вече са успели да приключат там – поне на първа инстанция. Битката пред Върховния административен съд обаче тепърва предстои. А кога върховните магистрати ще се произнесат е Божа работа – нищо чудно, докато още се водят спорове дали партиите, които са ги издигнали, са нарушили закона мандатът на избраните евродепутати вече да е изтекъл.
Да видим обаче какво се случва в съда. И защо там санкциите – и без това мижави на фона на грандиозния скандал, още повече се "стопяват".
Всъщност няма спор, че подписите на хората, подали жалбите, са фалшифицирани – това е доказано с графологични експертизи, изискани още по време на проверките в комисията. Няма спор и че партиите са администратори на лични данни по смисъла на закона и имат съответните задължения: да се впишат като такива, да водят съответните регистри, да пишат инструкции към служителите си и прочие – нещо, за което повечето от тях се усетиха чак като тръгнаха проверките след скандала с фалшивите подписи.
Основните възражения на политиците обаче никак не са за подминаване – най-малкото защото в тях има много здрава житейска логика. Най-често партиите възразяват, че фалшивите подписи може да са поставяни напълно злоумишлено – например от привърженици на конкурентни партии. Още повече че симпатизантите, които обичайно събират подписите на импровизирани гишета от кашони и сгъваеми маси, нямат никакво право нито да изискват документ за самоличност от гражданите, нито пък възможност да направят проверка дали той е редовен. Така обаче "контрата" остава винаги у тях.
Има и друг проблем: в коалициите отговорността се размива между самите участници. В този сбор от партии обичайно всяка поотделно събира подписи сред своите симпатизанти и накрая ги предават общо в ЦИК. Само че накрая, ако има "издънка", глобата се пише на всички. Защото според съда отговорността не е на отделните партии, а на коалицията, с която те са се регистрирали в ЦИК – в крайна сметка в нейна полза, а не на отделните партии, се събират и подписите, включително и фалшивите.
Всичките тези доводи не се взимат предвид – поне от първоинстанционния съд. От решенията досега става ясно, че нарушението се приема като чисто формално. И дори самият факт, че фалшиви подписи фигурират в подписката на дадена партия, е достатъчен, за да носи тя административнонаказателна отговорност.
Въпреки това обаче санкциите се намаляват – от 1500 на 750 лв. или дори до минималния възможен по закон размер: 500 лева. Защо? Мотивите са различни: например защото наказанието за такова нарушение е първо за дадената партия. Или защото, макар и след скандала, политическите субекти вече са предприели действия, за да не допускат в бъдеще подобни нарушения. Ако питате какви са действията – ще ви кажем: партиите са приели инструкции и "организационни мерки", каквото и да значи това. Но то се оказва достатъчно за намаляване на наложените наказания.
А дали "мерките" имат ефект ще се види тепърва. Според отчета на комисията от 2014 г. насам жалбите от граждани за кражба на техните данни от партии непрекъснато намаляват. Но дали този извод ще остане такъв, след като стане ясно, че дори и да ги хванат, политиците ще бъдат наказани с глоба, равна на джобните за месец на един депутат? Пък и като си ги знаем нашите политици на какъв гьонсуратлък са способни…
Комунисти на разпит
Случаят с Комунистическата партия на България (КПБ) е малко по-различен, защото в него не става дума за фалшиви подписи. КПБ е наказана с 1000 лв. за това, че е събирала лични данни на хора, без да е предварително регистрирана като администратор. Подписите (общо 9999 на брой) са предадени в ЦИК от "Коалиция за България" – коалиция, част от която е и КПБ.
Само че какво се установява в съда? Първо, че КПБ въобще не е събирала подписи в полза на коалицията. Това се твърди не само от самата наказана партия, твърди го и "големият" партньор в коалицията: БСП.
Освен това самият съд недоумява (при това писмено, в решението си) защо в Комисията за защита на личните данни са решили да накажат комунистите, а не коалицията, в която са участвали и от чието име са събирани и предадени подписите: "Настоящият съдебен състав намира, че не може да се установи защо за описаното нарушение е ангажирана отговорността единствено на Комунистическата партия на България. Действително партията се явява част от създадената коалиция, но действията по събирането на подписи са извършвани от името на коалицията и самото събиране не е дейност, изпълнявана само от една партия. А от доказателствата по делото се установява, че касаторът не е имал отношение към събирането и предаването на подписката….", пише съдът.
Шах и мат. За комунистите делото приключи – глобата им е окончателно отменена. Но отговор на въпроса си защо въобще е била наложена на тях, вместо на "Коалиция за България", съдът очевидно няма да получи.
