"Време е нещо да се случи в областта, която наричаме "съдебна реформа", направи опит да ни зарадва тези дни главният прокурор Сотир Цацаров. Отдавна е време, но няма да се случи. Както не се случи след всички празни приказки на тази тема. Ако все пак нещо помръдне, то ще е всичко друго, но не и съдебна реформа.
Покрай призива изборите, независимо дали са предсрочни парламентарни, редовни или президентски, да не влияят върху "започналите процеси", Цацаров ни изуми и с констатацията, че "за първи път са загърбени лични противоречия и дрязги, за първи път има и консенсусен подход от правосъдното министерство". И бързо опроверга себе си с предвиждането, че ако след внасянето на готовите законопроекти в парламента "говорят страстите или грозните политически сметки, тогава би станало зле, бихме се върнали в изходна точка". За капак главният прокурор изрази опасения, че по отношение на държавното обвинение ще бъдат издигнати "нови и нови лозунги, че децентрализацията не е достатъчна, че остава постсъветският модел и т. н." Сигурно щял да се появи и "алтернативен законопроект и в крайна сметка политическият театър ще бъде изигран отново за сметка на прокуратурата".
Междувременно препоръките на Европейската комисия в последния доклад за България се изпълняват по смехотворен начин. След петмесечно чакане да започне прословутият независим анализ на състоянието на прокуратурата, най-сетне нещо "ще се случи". Външните експерти щели да дойдат на 30 май, но очевидно никой у нас не ги познава и трябва просто да ги приемем за големи експерти. По-рано Цацаров съобщи в Брюксел и детайли в компанията на министрите на вътрешните работи и на правосъдието Румяна Бъчварова и Екатерина Захариева. След общата им среща с първия заместник-председател на Еврокомисията Франс Тимерманс и с комисарката по правосъдието Вера Йоурова за действията, които властите у нас предприемат за изпълнение на препоръките по Механизма за сътрудничество и проверка, експертната помощ беше очертана приблизително така: Беше обявено най-сериозно, че "посещението предшества мисията на европейските прокурори и има за цел да покаже, че българските власти работят заедно за реформа в правосъдието и убедителни резултати в борбата с корупцията, за които ЕС настоява през вече деветгодишното действие на механизма". С други думи, целта на посещението е не да обслужи реално предприети мерки за реформа в правосъдието, а само да покаже единодействие в тази насока. Четиримата експерти пък били прокурори от Великобритания, Германия, Холандия и Испания. Но никой не намери за нужно да ги представи, нито да съобщи поне имената им. Тайна останаха дори конкретните параметри на мисията и правомощията на участниците, които били уточнени в договор между българските власти и службата за подкрепа на структурните реформи на Европейската комисия.
В израз на странно великодушие и партньорско доверие Цацаров подчерта, че българската страна не е имала претенции към персоналния състав на групата. Поискали само членовете й да са действащи прокурори и да са специализирани в разследването на тежки престъпления, на корупция и в организацията на техните служби. Най-впечатляващ е обаче обемът на работата, която гостите ще вършат. Те щели да работят "на няколко мисии от по три дни", обяви главният прокурор. И определи дейността им по следния начин: "На практика това е вид експертна помощ". На теория обаче Захариева продължи да настоява, че ставало въпрос за "независим и пълен анализ на вътрешната организация на прокуратурата и на работата ѝ през последните години". А Цацаров добави соломоновски, че "към 30 декември трябва да е готов анализът на слабостите и достиженията". И доуточни, че "целта е да бъде обхванат целият цикъл, за да може констатациите от анализа да залегнат в следващия мониторингов доклад".
И така от доклад до доклад… Тандемът Цацаров – Захариева явно работи добре и съчетаните им номера изглеждат консенсусно. Изпълнението на препоръките по мониторинга не било работа нито на съдебната власт сама по себе си, нито на изпълнителната власт сама по себе си, а можело да бъде реализирано с усилията на всички институции. Но и Румъния имала "неизползвани резерви" в тази насока, а подчертаването на разликата между нея и България имало "политическа окраска". Ще рече всеки, който признае очевадната и подкрепена с изобилие от категорични факти истина, че съдебните власти в Румъния громят корупцията, а българските са част от нея, гони "вътрешнополитически цели". А еврокомисарите няколко пъти ни изчеткали, "че сме поели в правилна посока и че те виждат силната политическа воля на правителството да продължи с реформите".
Когато обаче Цацаров не е наблизо, Захариева говори по друг начин. Пред Съвета на Европа беше казала, че "се нуждаем от изцяло нова наказателна политика съобразно европейските стандарти". След публикуването на евродоклада пък главният прокурор обяви за "некоректни" внушенията, че се препоръчва външна експертиза на държавното обвинение. Независимият анализ на прокуратурата можел да бъде само в рамките на мониторинга. Като че ли прокурорите от Великобритания, Германия, Холандия и Испания не са външни за българската съдебна система. Очевидно е обаче, че управниците ни разчитат високоплатените командировки, сервилното посрещане и политкоректната редакция да неутрализират потреса на евромагистратите от съдебната ни действителност, в чиито дебри едва ли ще успеят да навлязат. Но пък българските им колеги може да ги качат на Витоша, където садят фиданки по швейцарски проект за повишаване на капацитета им в опазването на околната среда, докато престъпността вилнее безнаказано.
