В българския парламент кипи безсмислен труд. Депутатите внасят недомислени законопроекти и предложения, които приемат ударно, "по стахановски", често пъти късно през нощта. И затова законодателната продукция, която излиза от парламентарния конвейер, в голямата си част е брак – некачествена и неработеща. А променянето на новоприети закони започва незабавно след това. Или се слага някоя нова кръпка. Имаме и такива закони, които по брой на кръпките са задминали и Самарското знаме. Според една статистика за последните пет години в парламента са внесени 1628 законопроекта, като средногодишно са приемани по 132, т.е. по един на ден приблизително, тъй като Народното събрание работи 130 дни.
Тази тенденция на прибързано, конюнктурно законодателство се засилва особено когато управлява ГЕРБ. По-точно казано: и законите им са като магистралите. Тъкмо премиерът Борисов пререже лентата, и на другия ден идват ремонтните машини. А ако случайно се забавят, то лъсват всички пукнатини и дупки по уж чисто новия широколентов път.
Последният пример за законодателно безсилие е приемането на промени в Изборния кодекс. Само дни след окончателното им гласуване започна ремонтът на ремонтирания закон. В четвъртък (26 май) трите формации от управляващото мнозинство – ГЕРБ, проправителствената част от Реформаторският блок и Патриотичният фронт, подпомогнати от депутати от БДЦ, внесоха в парламента обещания законопроект, с който трябва да се коригира чл.14. Той пък се отнася до гласуването на българските граждани в чужбина. Става дума за същите текстове, върху които президентът Росен Плевнелиев беше наложил вето, но заради ултимативното настояване на патриотите то беше отхвърлено.
"Не бяхме ли променили Изборния кодекс за секциите в чужбина, Патриотичният фронт се оттегля и правителството ще падне. Не можем да си го позволим", коментира в четвъртък в телевизионно интервю по този повод, смесвайки като миш-маш глаголните времена, премиерът Бойко Борисов.
А за да озаптят ситуацията, която заплашваше да събори правителството, управляващите решиха да замажат положението със светкавична промяна, веднага след като ремонтираният нормативен акт бъде обнародван в „Държавен вестник“. Което пък стана в извънредния брой, издаден в четвъртък. Така те се надяват да предотвратят заканата на президента да даде кодекса на Конституционния съд.
Само че такова намерение има и омбудсманът Мая Манолова, която трудно би се поддала на залъгалките на управляващите. И ако това стане, най-вероятно ще има текстове, които магистратите ще обявят за противоконституционни, като например задължителното гласуване. Това от своя страна ще наложи пак отваряне и променяне на Изборния кодекс, което означава, че сагата – "нов ремонт на ремонта след ремонта" ще продължи до навечерието на президентските избори.
Четиридесет и седем депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и БДЦ сега предлагат секция за гласуване на територията на чужда държава да се открива при поне 60 подадени заявления за това, а не 100, както беше записано. Броят на секциите пък се ограничава до 35, като изискванията са еднакви и важат за всички страни. Накрая може да се окаже, че цената за откриване и работа на секция заради стотина души навън е далеч по-висока от тези за няколко хиляди гласа у нас. И може би е прав проф. Герджиков, като предлага България да помисли за това дали да се откаже от двойното гражданство. По този начин всеки ще упражнява правото си на глас там, където живее и плаща данъци, т.е. държавата, чийто гражданин е.
Посланиците или консулите във всяка държава ще правят мотивирано предложение до ЦИК къде да има секции, така че да бъде спазено ограничението. Крайното решение ще бъде именно на изборния орган. Първите подписи под законопроекта за промени в изборните правила са на председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов и на съпредседателите на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов и Валери Симеонов.
„Последните промени в Изборния кодекс би трябвало да докажат пред сънародниците ни извън България, че правата им няма да бъдат ограничавани и че има общо принципно решение на българската държава по отношение на гласуването“, коментира шефът на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ. Този проект ще осигури занимание на народните избраници за следващите две седмици, тъй като идната ще го обсъжда комисията, а по-другата ще влезе в пленарната зала. „Смятаме, че максимум 35 секции удовлетворяват активността и инициативите за гласуване дори за най-големите български общества, където и да се намират те – и в Англия, и в САЩ, и в Испания, и в Централна Европа, включително бих казал и за българските сънародници в Турция“, каза още Кирилов и изрази надежда този път позицията на президента по темата да е положителна. Според сега приетите норми изборните секции в Турция трябваше да бъдат едва 7-8, при положение че на последния парламентарен вот бяха 139. Постигнатият компромис сега е за 35. Всъщност натискът на патриотите за намаляване на местата за гласуване беше именно заради изселниците в южната ни съседка, но ударът се стовари и върху българската диаспора в други европейски страни и най-вече върху тези зад Океана. Според депутати от опозицията това е най-лошият Изборен кодекс, който сме имали през последните години, по-лош и от този на Мая Манова, и на Искра Фидосова. А тези маневри около гласуването на българите в чужбина са напълно излишни, защото живеещите в Турция ще пристигнат с автобуси в деня на изборите и никой не може да им забрани да гласуват, докато гостуват на роднините си у нас.
Депутатите от управляващото мнозинство ще поправят и друга „грешка“. Намалява се от 400 на 350 души изискването за минимален брой жители на населено място, които ще могат да избират свой кмет.
