Британското списание за мода Vogue вижда бял свят през 1916-а и сегашният му редакционен екип реши да направи юбилейния си юнски брой с херцогинята на Кеймбридж на корицата. Тя впрочем изглежда доста скромно и не съвсем лятно заради преобладаващите есенни, бежово-кафяви тонове, на чийто фон белеят само ризата и зъбите на Катрин. Ако човек не знае коя е, би могъл да я приеме за американска студентка, която прекарва ваканцията в ранчото на баща си. Изборът на съпругата на Уилям за корицата обаче не е случаен, защото именно към нея са приковани погледите на милиони млади жени от цял свят, мечтаещи да реализират своята собствена приказка и са готови в името на това да купуват, да купуват и още веднъж да купуват. Изданието публикува снимки на кралски особи още от създаването си. Така че и този път не прави изключение от стремежа си да ангажира вниманието на състоятелните хора. Наистина, във вида на сегашната му героиня няма нищо бляскаво, но пък личат здравите вековни традиции – близост до природата и любов към спорта.
Британският Vogue започва да излиза по време на Първата световна война, когато жените още нямат право на глас, а в чужбина пътуват само най-привилегированите. Заради редицата трудности доставянето на тиража от Америка става невъзможно и собственикът на американското издание Конде Наст решава да започне отпечатването му в Лондон, за да не изгуби популярния пазар. Така се ражда британският Vogue или, както на шега го наричат в нюйоркската редакция – Brogue.
Наст очевидно е знаел какво прави, когато през 1909-а купил светския вестник Vogue – хилав седмичник от 24 странички, едва оцеляващ в условията на силна конкуренция от десетки американски женски списания, насочени към новото, разкрепостяващо се поколение. Издателят обаче имал друга цел – да създаде списание за богати дами, което да диктува стила на времето. Затова не преследвал голям тираж или широка публика, а съсредоточил усилията си върху качеството на печата и съдържанието. Пет години по-късно, през 1914-а, читателската му аудитория се прехвърлила от другата страна на Атлантика, във Великобритания, а след сто години в света вече се издават над 20 версии на Vogue.
"Списанието е преди всичко търговски бранд – твърди професор Джурджа Бартлет от Лондонския колеж за мода. – Vogue зависи на първо място от своите рекламодатели, така че задачата му е най-вече да бъде търговски успешно, да носи доход, но и да образова своята аудитория, да я възпитава в дух на космополитност, което в някои страни се случва, в други недотам.".
Главният редактор на британския Vogue Александра Шулман пък припомня, че всичко е започнало, когато "светът на модата се е ограничавал с няколко местни магазинчета и моделиери, докато сега с едно натискане на копчето човек може да получи цялата колекция за следващия сезон“. Днес изданието е по-ориентирано към "обикновения потребител" и към дамите, които сверяват гардероба и грима си със световните знаменитости. И главната причина за това е интернет, където има много и интересни блогове за мода, YouTube и други подобни ресурси. Vogue се опитва да оцелее в тези условия и също има уебсайтове с различно съдържание, но те според Шулман вече не са „истината от последна инстанция“.
Сто години не са никак малко. През този период са успели да се появят, да спечелят читатели и да изчезнат безследно много и различни периодични издания. Така че да останеш стабилен като списание Vogue в нестабилна сфера, каквато е модата, си е истински подвиг. Независимо от интернет мнозина не могат да си представят фризьорски салон или чакалня пред зъболекарски кабинет без дебелия цветен албум с красиви лица и стилни изображения.
