Исторически компромис и по закона “Кунева”

Парламент Меглена Кунева

Антикорупционният закон "Кунева" ще бъде преправян, докато събере мнозинство за приемането му. Основната цел е да се отчете активност пред Брюксел. Това стана ясно при обсъждането му на първо четене в парламентарната правна комисия. Ситуацията напомня тази около последните конституционни промени, които станаха факт чрез т. нар. исторически компромис между парламентарно представените сили.

Законодателният водевил е очеваден, тъй като само преди три седмици законопроектът беше отхвърлен от друга парламентарна комисия, при това ресорната – за борба с корупцията и за конфликт на интереси. Тогава нейният председател, депутатът от Патриотичния фронт Валентин Николов, съсипа от критики проекта. Стигна даже до извода, че в него имало текстове, които ще насърчат корупцията, вместо да я пресекат. В центъра бяха страховете от анонимните сигнали, което накара Меглена Кунева да предложи замяна на термина с "неподписани сигнали".

Този път обаче проектът мина и понеже правната комисия е водеща, движението му към пленарната зала ще продължи, съпроводено с преправяне на спорните текстове. Съмнителният напредък беше постигнат с гласовете на депутатите от ГЕРБ, от Реформаторския блок и от Патриотичния фронт и на Явор Нотев от "Атака". Който изрази чистосърдечна изненада от вота си. Очаквано против бяха представителите на БСП, а депутатите от АБВ и от ДПС отново се въздържаха.

Очевидно целта е да бъде приет някакъв антикорупционен закон, за да се реагира на препоръките в последния доклад по Механизма за сътрудничество и проверка. В началото на септември миналата година проектът стигна до пленарната зала, но беше отхвърлен заради съпротивата на Патриотичния фронт. Не е ясно обаче докъде ще стигнат корекциите. Кабинетът направи вече такива в първоначалния проект. При 150 членове в проекта Кунева отбеляза повече от 300 забележки, които били конкретни и можело да бъдат обсъдени. Като част от управляващата коалиция вицепремиерът, изглежда, е готова на големи отстъпки, съзнавайки ползата за кабинета от представянето на готов продукт.

"От разговорите с парламентарните групи се появиха теми, които могат да се обмислят. Искаме да направим закон, който да работи добре. Ако все още е необходимо да се работи с текстове, които създават притеснения, че може да има злоупотреба с власт, сме готови на още обсъждане. Това може да стане с работна група между двете четения. С ваша помощ да създаваме доверие в обществото, което да промени отношението към властта", демонстрира позивните си очаквания Кунева. Председателят на комисията Данаил Кирилов беше далеч по-откровен с довода си, че е поел ангажимент пред Европейската комисия законопроектът да бъде редактиран между първо и второ четене така, че да получи необходимата подкрепа на мнозинството при окончателното гласуване.

Обемът на забележките подсказва, че ще пада здраво редактиране. Малко преди кабинетът да одобри проекта, Върховният касационен съд (ВКС) нанесе превантивен удар с изцяло отрицателно становище, написано от петима съдии начело с председателката на търговската му колегия Дария Проданова. Преди това няколко сдружения направиха същото с аргумента, че в този вид законът би отворил "врата за произвол, неправомерен натиск, политически атаки и популизъм". Последва оценка на председателя на ВКС Лозан Панов, че проектът е предпоставка за "лов на вещици". Конкретно съдиите възроптаха най-вече срещу правомощието на бъдещия единен антикорупционен орган да ги проверява паралелно със съдебния инспекторат. Проданова допусна все пак, че проектът може да бъде "усъвършенстван", но трябвало първо "да се изясни каква е целта му".

 

Тази седмица с критично становище излезе и Висшият адвокатски съвет. Но акцентът в него е процедурата за отнемане на незаконно придобито имущество. Адвокатурата традиционно не е съгласна с този тип законодателство, допускащо отнемане на активи без влязла в сила присъда. И е излизала с такива становища и по двата досегашни закона за гражданска конфискация. А действащият Закон за отнемане на незаконно придобито имущество е вкаран без промени в проекта "Кунева", независимо че реалната полза от него е практически нулева. Комплексната оценка на адвокатурата е, че в частта за отнемане на незаконното имущество проектът влошава съществуващото правно положение и трябва да бъде подложен на задълбочена преценка за конституционосъобразност. Проектът е оценен като "грешна компилация на уреждане на трайни обществени отношения с диаметрално различен характер". Защото смесвал две самостоятелни административни производства – за превенция на корупцията и за предотвратяване, установяване и санкциониране на конфликт на интереси.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Откъде се информирате за предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни?

Подкаст