Радостин Радков е председател на Административен съд София-град (АССГ). Съдия от кариерата – само в три месеца от нея не е правораздавал, а е работил като адвокат. През 1995 г. започва като съдия в Сливенския районен съд, през 2004 г. става негов председател, през 2007 г. се явява на конкурс и става административен съдия в Стара Загора, а от 2012 г. поема ръководството на АССГ.
Г-н Радков, нашият разговор бе предизвикан от искането на главния инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) Теодора Точкова сградата, в която се помещават вашите две институции, да бъде предоставена изцяло на инспектората. Преди да ми кажете становището си по тази тема, нека уточним: колко съдии и служители работят тук?
– По щат съдиите в АССГ са 68. В момента обаче сме 60 – някои колеги издържаха конкурса за назначението си, но все още не могат да встъпят в длъжност, тъй като текат обжалвания. Служителите пък са 175, но не бързайте да казвате, че са много – в сравнение със съотношението в другите структури в страната, което стига до 1:3 (б.ред. – по трима служители на един магистрат), тук то е по-малко. Благодарение на факта, че има една много модерна организация, създавана още от предишното ръководство на съда, работата с гражданите не страда от това. Дори напротив – колеги адвокати например са споделяли с мен, че качеството на обслужването, което получават в АССГ, не го получават в никой друг голям софийски съд. Въпреки тежките условия, в които работят както съдиите, така и служителите в АССГ.
Кое пък им е толкова тежкото? Имат голяма, слънчева, добре поддържана сграда на пъпа на града…
– Вижте, нека ви разкажа нещо за тази "голяма и слънчева" сграда. Тя е закупена специално за да стане административен съд през 2007 г. по времето на правосъдния министър Меглена Тачева – дотогава е била на някакво търговско дружество и е преустроена, за да може да стане съд. От самото начало е била предназначена само и единствено за АССГ – такива са били уговорките, такава е била кореспонденцията между тогавашния председател Лозан Панов и правосъдното министерство, тя се пази в нашия архив. И в един момент, по необясними причини, без да е съгласувано това с АССГ, министерството решава да даде половината сграда на ИВСС, за да реши битовия проблем на този новосъздаден тогава орган. Още тогава е заложена бомба със закъснител. Защото навремето, когато аз постъпвах в този съд, съдиите в АССГ бяха 44 по щат. Сега са почти двойно повече. А залите, с които разполагаме, са само шест. При две заседания дневно максимумът от съдии, които могат да заседават в тези шест зали за месец, са 32. Останалите чакат да им дойде редът през следващия месец. Това страшно пречи, бави се процесът.
Добре де, но устройва ли ви решението, което се предлага за този "жилищен проблем", който се оказва общ и за инспектората, и за вас? Склонни ли сте да се преместите в старата сграда на Софийския районен съд? И въобще бяхте ли изненадан от този ход на Теодора Точкова?
– Не, не бях изненадан. Тази идея вече беше коментирана. С госпожа Точкова сме имали няколко срещи, в които абсолютно делово сме обсъждали какво да правим. Защото е ясно, че нито една от двете институции няма как да съжителства с другата и занапред в тази обща сграда. Макар че и двете институции имат своите доводи да искат да останат тук: за госпожа Точкова е важна близостта до ВСС, за нас – тази до Върховния административен съд и удобството за гражданите, защото тук идват стотици хора всеки ден.
Всъщност, за настаняването на АССГ в старата сграда на Районния съд за първи път се прокрадна неофициална информация още в края на 2014 година. Казвам "неофициална", защото е факт, че аз официално никога не съм бил уведомен за такива възможни разрешения – така е и до днес. Това беше идея на министър Христо Иванов – той осъзна, че не е много далеч моментът, в който това принудително съжителство на двете институции в тази сграда ще породи проблем. За съжаление обаче тази идея остана само подхвърлена, не се доразви. Пък и първоначалната реакция – моята, а и на съдиите в АССГ, беше много негативна. Колегите отказаха въобще да мислят върху какъвто и да било вариант АССГ да напусне тази сграда – а това е и разбираемо, все пак тя е купена и престроявана за нас. Освен това, ако трябва един такъв голям съд да се премести – това ще е изключително трудно, ще се изисква страхотна организация…
Да, но не е невъзможно – все пак Софийският районен съд го направи, а той не е по-малък съд…
– Така е, възможно е. Ако питате колегите в СРС, те ще ви кажат и колко трудно е било. Но това е друга тема. Така или иначе важното в момента е друго: че тази първоначална реакция затихна. И че постепенно с колегите стигнахме до разбирането, че ако държавата осигури средства и превърне онази сграда в нормална съдебна сграда – няма да има проблем АССГ да се премести там.
С други думи, идеята вече не се посреща "на нож" от съдиите?
– Така е, но има едно важно условие: сградата да се ремонтира. Защото в момента тя е напълно амортизирана. Аз съм си карал стажа там през 1991 г. и я познавам – още тогава беше ужасяваща, а сега е още по-зле. Вижте, ние осъзнаваме, че тази сграда на ул. "Вашингтон" трудно ще поеме този щат на съда, още повече при очакваното увеличение на делата с оглед множеството промени в законодателството, които вече са в ход или предстоят. Но няма вариант колегите да излязат оттук, без да им се осигурят нормални условия за работа. Не може една сграда, която всички обявиха, че е непригодна за работата на Софийския районен съд, да е пригодна в същия този занемарен вид за АССГ. Доказали сме качествата си на юристи и съдии, имаме право да искаме и заслужаваме нормални условия и ще отстояваме това. Така че никой съдия от този съд, включително и аз самият, няма да си тръгнем, преди да ни се предостави сграда, която да е пригодна за работата ни. Обратното може да се случи само с жандармерия, но даже и тогава не съм сигурен, че ще се получи – това в кръга на шегата, разбира се…
Колко пари ще са нужни, според Вас, за да избегнем все пак жандармерията?
– По първоначалните сметки на министерството ставаше дума за 12-13 млн. лева. Сега вече се говори за 20 млн. лева. Тези средства не са предвидени в бюджета на съдебната власт за тази година, те трябва да се поискат от ВСС, защото след промените в конституцията той пое отговорността за съдебните сгради. Ако държавата има възможност – ще ги отпусне на траншове, така както направиха за СРС. Но има и още условия: наказателното отделение на СРС вече да не е в старата сграда, за да може да се започне ремонт. А и за самите строителни дейности ще трябва доста време – дори само заради обществените поръчки. И тук вече възниква големият проблем: че нямаме толкова време…
Защо? Защото всеки момент ще започне "разширяването" на инспектората ли?
– Да, ще започне. И колегите са в правото си да бързат. Имат куп нови правомощия, които трябва да поемат, всеки момент ще бъде приет вторият пакет с промени в Закона за съдебната власт, вероятно наесен ще започнат конкурсите за назначение на нови хора. В същото време колегите в Инспектората вече са натъпкани като в консервна кутия. Затова госпожа Точкова постъпи много правилно, когато постави този въпрос пред ВСС. И за мен той е неотложен, по него трябва да се действа много бързо. Само че, доколкото четох по вестниците, във ВСС са предпочели да го отложат, защото законите още не били приети и конкурсите не били обявени. А какво ще стане наесен, когато това вече ще е факт? Влизаме в един омагьосан кръг, който ще породи страшно много напрежение…
При това в навечерието на лятната съдебна ваканция, която ще остави за близо три месеца целия този проблем във фризера.
– И аз се опасявам от това. Но се надявам все пак да не стигнем дотам цяло лято този въпрос да отлежава в нечие чекмедже и да започнем да мислим за него през септември. Мисля, че съветът трябва буквално незабавно да се обърне към експертите от бившия отдел за управление на собствеността в Министерството на правосъдието, които преназначи на щат при себе си. И да им възложи една оценка, за да се каже колко ще струва ремонтът на сградата на СРС, да се намерят тези пари и да се започне работа. Нищо не пречи да се търсят алтернативи – да видим дали пък само това е вариантът, дали държавата няма друга сграда, която с по-малко разходи да се превърне в подходяща? Защото имаше и друго предложение: например Националният институт на правосъдието да се премести, а тяхната сграда да се даде на ИВСС. В Европа това е единственият такъв институт, който е ситуиран в центъра на столицата – всички подобни учебни заведения са разположени в покрайнините – нещо като кампуси, от рода на студентски градчета… За НИП има чудна възможност – една от сградите на резиденцията в Бояна, която в момента не се използва, а има добра леглова база, ресторант и дори е под охрана – така магистратите ще са спокойни. Има вероятно и други варианти. Затова смятам буквално тези дни пак да се срещна с госпожа Точкова и съвместно да се обърнем към ВСС.
Кои са делата, които бележат най-голям ръст в момента?
– Най-големите групи жалби, които постъпват при нас, са вече традиционни – срещу данъчните актове, по Закона за устройството на териториите или за грешки в кадастъра. Расте значително и обемът на делата, заведени по Закона за убежището и бежанците, както и броят на споровете за търговски марки и патенти, които впрочем са доста сложни и са свързани с доста сериозна европейска съдебна практика.
Колко станаха делата на вложителите в КТБ и какво се случва с тях в момента?
– До момента сме образували 71 дела, повечето вървят по Закона за отговорността на държавата за вреди и се търсят обезщетения. Но има и няколко други, които са по-специфични: жалбоподателите търсят разликата между размера на гарантирания депозит и този, който действително са имали в банката. Твърдят, че са искали да си изтеглят сумите преди затварянето на банката, но им е било отказано. Почти всички от делата са висящи, има няколко прекратени. Знаете – едно-единствено приключи с решение на колегата Камелия Стоянова, което обаче се обжалва пред Върховния административен съд. И всички очакваме резултата с голямо нетърпение, защото по тези казуси всъщност няма съдебна практика, тя се създава сега.
Да продължа с изброяването обаче: от миналата година при нас се гледат дела по Закона за енергетиката, както и по Закона за управление на европейските фондове – за т.нар. "корекции" на отпусканите суми по различните програми за финансиране. И двете групи дела са изключително сложни като материя. А държах изрично да ви кажа за тях по една-единствена причина: че този вид дела на практика "не съществуват" според таблиците с коефициенти, по които се изчислява натовареността на магистратите от АССГ.
Как така не съществуват?
– Ами така – няма ги. Когато най-напред се появи първият вариант на правилата за определяне на натовареността на магистратите и коефициентите към тях, ние веднага изготвихме становище и го пратихме във ВСС. Това направиха и много други колеги от страната. Идеята беше тези възражения да се обсъдят и ако се налага – коефициентите да се коригират. Два месеца по-късно обаче се оказа, че нашите предложения въобще не са били разгледани – само е споменато с едно изречение, че АССГ има становище и толкова. Какво се получи обаче? Ето ви пример: тези 20-ина папки, които виждате на бюрото ми, представляват едно данъчно дело, което ми го докарват с количка, защото просто няма друг начин. По него съм провел шест заседания, решението ще ми отнеме поне две седмици. Този труд е оценен с коефициент 1.8. Ако същото това дело, което аз ще проверя фактура по фактура и лист по лист, после попадне в наказателния съд – колегата ще получи същите тези папки, по които аз съм установявал задължението, при това заедно с моето решение и мотиви, върху които може да стъпи. Той обаче ще получи за труда си коефициент 4.7 – в пъти по-висок от моя. Но защо неговият труд е по-ценен от моя – аз не знам.
Или друг пример: дело за търговска марка, по което съдията ще трябва да изчете и камара европейска съдебна практика, преди да се произнесе, е приравнено на дело за издръжка. В специализирания съд пък за една "организирана престъпна група" от няколко крадци рецидивисти или дребни пласьори на дрога, каквито едно време съдехме като прости съучастници в престъпление, сега ще донесе на колегата съдия коефициент 17.4 – най-високият в таблицата.
Да обясним все пак на незапознатите ни читатели, които сигурно вече са изтървали нишката между толкова много цифри и коефициенти: какво ги прави толкова важни и какво от това, че ги няма?
– Ама как какво? Означава, че тези девет съдии от цяло едно отделение на АССГ, които цяла година гледат тези сложни дела, все едно въобще не са ходили на работа. На тях атестация въз основа на работата по тези дела не може да им се направи. За другите пък коефициентите са толкова ниски, че оценките за труда на колегите ще са смешни – с тях ще умрат всичките им надежди за някакво кариерно израстване. Но дори и да оставим настрани кариерата: ситуацията е дотолкова нечестна, че води до деморализация на целия съд. Защото оценяването въобще не съответства на вложения понякога наистина къртовски труд. Все пак нашият съд е сред пионерите по прилагането на европейската съдебна практика, по изпращането на преюдициални запитвания до съда в Люксембург. Знаете ли само за едно такова запитване колко месеци четене влага съдията? А коефициентът, чрез който този труд се оценява, е направо смехотворен.
Но нали все пак правилата допускат председателите на съдилищата да коригират тези коефициенти според сложността на делата? А и как въобще се стигна до това разминаване, след като съдиите трябваше сами да участват в разработването на тези критерии и коефициенти?
– Вярно е – председателят може да коригира, но в много тесни рамки. А и това не става автоматично – съдията трябва да отправи до него мотивирано искане за тази корекция, т.е. той трябва да намери време, да седне и да напише защо смята, че без нея трудът му би бил подценен. Това е допълнително натоварване за тези хора, които и без това са незаслужено наказани с ниските коефициенти.
Иначе – да, права сте, съдиите участваха в изработването на тези критерии. АССГ пък беше съдът, от който може би имаше най-много съдии, които попълваха анкетни карти. Само че нашата роля приключи дотам. Имам чувството, че после тези карти или въобще никой не ги е чел, или умишлено са занижавани коефициентите.
Имате ли все пак полезен ход в тази ситуация?
– Скоро имаме общо събрание на АССГ – пак ще поставим въпроса, ще сезираме ВСС, ще искаме бързо решение, защото е очевидно, че работата ни е абсолютно неоценена. Лично аз вече няколко пъти съм разговарял с Галя Карагьозова от ВСС, инцидентно и с Калин Калпакчиев. Не виждам какъв е проблемът да се внесат и да се приемат веднага поне тези коефициенти, които въобще ги няма в момента – за тези две групи дела, които ви казах. Засега обаче съм получил само обещание, че още "следващата седмица" комисията на ВСС ще се събере и ще ги приеме. А това беше преди повече от месец…
