В очакване на независимия външен анализ, който ще ни правят задгранични юристи, прокуратурата продължава да се тресе от скандали с… външен елемент. Медийната информация за заведено гражданско дело срещу заместник главния прокурор Борислав Сарафов доведе до остър публичен сблъсък със Софийския градски съд (СГС) и постави под въпрос поредното разследване срещу близки до властта лица. А реакциите на различните лагери в публичната разправия илюстрират отровната атмосфера и огромното недоверие между органите, призвани да налагат сигурност и правосъдие.
Избухването на Сарафов беше провокирано от изтичането на подробности от депозирана срещу него в СГС искова молба, подадена от разследващия полицай от ГДБОП Любомила Ценова. Делото е за т. нар. непозволено увреждане, при което ищецът търси парично обезщетение. Претенцията на Ценова е в размер на 30 000 лв. и произтича от конфликтна среща, проведена на 13 май в кабинета на Сарафов. Тя отива там със своя колежка и заварва Сарафов в компанията на Мариана Станкова (прокурор от Върховната касационна прокуратура), Даниела Попова (шеф на Апелативната специализирана прокуратура), на Томи Наков (прокурор от Специализираната прокуратура), Ивайло Спиридонов (директор на ГДБОП) и заместника му с ресор "Разследване" Стефан Джолев.
Повод за съвещанието е разследването за данъчни престъпления срещу фирми от групите "Агромах" ЕООД и "Пътища Пловдив" АД. То е поверено на Любомила Ценова и на още двама нейни колеги. През март във фирмите бе проведена акция на ГДБОП и НАП под ръководството на спецпрокуратурата, при която бяха претърсени офисите им в Пловдив, Благоевград, Лом и София. От съобщенията на прокуратурата стана ясно, че става въпрос за укриване на ДДС чрез снижаване на реалния му размер с помощта на дъщерни и буферни дружества, наети като подизпълнители на строителни дейности. Щетата, нанесена на бюджета за година и половина, беше изчислена на 14 млн. лева. В Лом бяха иззети и златни накити на стойност около 500 000 лв., а в базата на "Агромах" ЕООД в благоевградското село Бело поле бяха открити около 1 млн. евро в сак, който служителка на дружеството опитала да изнесе.
"Агромах" отговори с гневни опровержения от единия от собствениците – Методи Бачев. Той окачестви удара като поръчка и изпрати поздрави на поръчителите – знаел кои са, но засега няма да ги назове. Обещавайки да даде лично половината от дължимия според прокуратурата налог на онзи, "който ми покаже документ, че не сме внесли 14 млн. лв. ДДС", Бачев увери че групата "Агромах" не се ползва с политически чадър като други фирми и именно затова я атакуват. Теза, която звучи неправдоподобно, като се имат предвид спечелените многомилионни обществени поръчки за изграждането на автомагистралите "Марица" и "Струма". Публична тайна е, че големите играчи в строителния бранш са малко на брой, участието им в поръчки зависят изцяло от политическата конюнктура и те инвестират в техника и ресурси с оглед да спечелят конкретни проекти.
В случая срещата при Борислав Сарафов си има и непосредствена предистория. Два дни по-рано прокурорите от ВКП Марияна Станкова и Ваня Груева му докладвали за сериозни проблеми при разследването по това дело, предизвикани от "очевидно недобросъвестно изпълнение на служебните задължения от страна на разследващите го полицаи от ГДБОП". А заедно с наблюдаващия разследването Томи Наков двете прокурорки посочват на Сарафов и конкретни факти по делото, "водещи до несъмнения извод, че разследващите полицаи по делото работят непрофесионално, нещо повече – очевидно саботират разследването, като го водят към провал".
Саботажът се изразявал в самоволен и несъгласуван с наблюдаващия прокурор нов разпит на част от свидетелите, които променили внезапно първоначалните си показания "на 180 градуса – от такива, подкрепящи обвинителната теза, в такива, които очевидно я подкопават". Свидетели пък били доведени за преразпит от бивш разследващ полицай от ГДБОП, а сега служител в известна софийска адвокатска кантора, на когото единият от екипа на разследващите е близък приятел. Така бил направен "своеобразен мост" между адвокатската кантора и разследващите от човек, напуснал ГДБОП поради съмнения за корупция.
Сарафов е особено ядосан от новия разпит на бизнесмен с фамилия Десподов, който поискал сам да даде нови показания. В тях той твърди, че откритите в сак 1 млн. евро са лично негови и ги е предоставил на собственика на "Агромах" "да ги съхранява". Тезата е плитко скроена с обяснението на Десподов, че нямал вяра нито на банките, нито на трезорите. За капак той поискал парите да му бъдат върнати незабавно, което Сарафов определя като "нагъл и брутален опит за "финт", какъвто не е срещал в 22-годишната си практика на следовател и прокурор.
Заместник главният прокурор признава, че разговорът в кабинета му не е бил приятелски, но отрича да е обиждал и заплашвал дознателките с образуване на дела, които можело и да не стигнат до съд, но щял да им бъде отнет допускът до класифицирана информация и така щели да останат без работа две години. За да бъде преустановено очевидното според него сътрудничество между адвокатската кантора и разследващите, Сарафов предлага делото да бъде иззето от ГДБОП и да бъде възложено за разследване на следователи от Столичното следствие. Звеното пък е част от Софийската градска прокуратура и стана обект на шумен скандал след разкритията на следователя Бойко Атанасов за наличие на "шпицкоманда" в него, изпълняваща политически поръчки по знакови дела срещу властта.
Сарафов звучи едностранно в тезата си, че е крайно време да бъде преустановена практиката да се провалят дела заради некадърно и недобросъвестно разследване. Подминавайки провалите на прокуратурата, той подчертава, че "докато подобни действия не се изкоренят, а тези, които ги прилагат, не бъдат освободени от системата на МВР, гражданите ще продължат да се изумяват как по всички важни дела свидетелите променят показанията си, как клошари са собственици на фирми за стотици милиони, как в крайна сметка нито една "едра риба" няма да бъде вкарана в затвора, а сивата икономика ще продължи да задушава страната ни и да държи заплатите и пенсиите на обидно ниски нива".
Как ще приключи гражданският спор на Сарафов с Любомила Ценова зависи от свидетелите, сред които има както прокурори, така и шефове на ГДБОП. Ценова твърди впрочем, че в един момент на съвещанието влязъл и главният прокурор Сотир Цацаров, който също се включил в нападките срещу нея. При това Цацаров разширил атаката срещу ГДБОП, питайки кой от службата отговаря за ресор "Разследване". И когато Стефан Джолев отговорил, че е той, главният прокурор му отсякъл: "Значи не ставаш за тази работа!"
Кой какво ще потвърди и отрече от тези реплики – не е ясно. Но е факт, че Сарафов подозира поръчкова атака във връзка с разследване срещу близка до един или друг властови кръг фирма. Но вместо да предприеме действия за разследване на разследващите "Агромах", той се съсредоточи върху това как исковата молба на Ценова е "изтекла" в медийното пространство. Показателен е и разнобоят между прокуратурата и ГДБОП, които явно не теглят колата в една посока. Цацаров е изразявал нееднократно неприязънта си към службата, а сега Сарафов я коригира частично с тезата за "опит да внесе институционално напрежение между прокуратурата и ГДБОП точно в момент, когато синхронът между тези две институции е повече от очевиден". Ръководството на МВР мълчи, но е ясно, че двете му служителки едва ли биха се впуснали в съдебна битка с ръководството на прокуратурата, ако нямат надежден гръб.
Във всеки случай воплите за липсата на "едри риби" в затвора от устата на Сарафов и Цацаров звучат като виц. Напълно правдоподобна е обаче версията, че МВР и ГДБОП искат да ограничат надзора на прокуратурата върху оперативната им дейност. В стремежа си към самостоятелност двете структури се провалят в борбата срещу престъпността, която всеки води по свои правила и приоритети. И когато държавната машина попадне на "специален" обект, започва да се разпада.
Острата реакция на СГС
Становището на Борислав Сарафов, в което той изразява съмнения за лоша организация и недобросъвестност в Софийския градски съд, е неетично, а и уронва грубо престижа на най-големия окръжен съд в България. С такава позиция реагира ръководството на СГС по повод на заканата на Сарафов да иска отвод на съдиите по делото му с Любомила Ценова и да сезира съдебния инспекторат за изтичането на исковата й молба в медиите още преди да му е изпратена като страна в процеса. От съда отвръщат с подобаваща настървеност, че изявлението на Сарафов "идва точно в момент, в който ръководството му полага огромни усилия СГС да заработи по ясни и прозрачни правила. И че ако заместник главният прокурор разполага с факти за твърдяната от него "лоша организация при администрирането на делата в съда или очевидна и явна недобросъвестност при изпълнение на служебните задължения", трябва да ги изложи. С аргумента, че досега "тези безпрецедентни атаки, граничещи с война", са идвали чрез анонимни статии в конкретни медии, ръководството на съда отбелязва факта, че в случая е впрегнат пресцентърът на прокуратурата. Зададен е и въпросът защо Сарафов не допуска и възможността другата страна в процеса или адвокатската кантора, за която споменава, да е потърсила публичност и медийна подкрепа предвид характера на делото. В СГС допускат и версията за изкуствено създаване на мотив за искане на отвод с цел "системата за случаен избор да посочи конкретен съдия или делото да се протака с години, докато всичките над 140 съдии в СГС се произнесат по евентуалния отвод". За финал ръководството на съда уверява, че също ще сезира инспектората с искане незабавно да провери твърденията на Сарафов като "поредния опит да се използва конкретна ситуация, за да се злепоставят председателят на съда Калоян Топалов и неговият екип".
