Главният прокурор Сотир Цацаров отказа да обясни в Народното събрание как върви разследването за КТБ. Такава покана отправиха към него в писмен вид четиримата депутати, определящи се като "група за натиск" по въпросите за фалита на финансовата институция – Валери Симеонов от Патриотичния фронт, Петър Славов, Методи Андреев и Мартин Димитров от Реформаторския блок. В писмото е направена констатацията, че две години след фалита на банката, станал известен като "грабежа на века", в обществото се засилват опасенията, че за виновните няма да има последици.
Депутатите настояват отговорност да бъде потърсена не само от Цветан Василев, а и от ръководните кадри на банката, от квесторите, от членовете на тогавашното ръководство на БНБ и от другите държавни органи, натоварени с надзорни правомощия над банковия и финансов сектор. Посочени са и "притеснителните данни" в доклада на консултанта "Аликс Партнърс", според които голяма част от документацията във връзка с фалита е останала недостъпна за екипа му, тъй като е била иззета от прокуратурата. Народните представители канят главния прокурор да представи доклад за прилагането на закона по казуса "КТБ", какъв е напредъкът в разследването срещу обвинените лица, как върви сътрудничеството между разследващите и синдиците за попълване масата на несъстоятелността.
Пред медиите четиримата депутати поясниха, че поканата им е основана на последните промени в конституцията, които разшириха възможността да бъде канен главният прокурор в парламента за изслушване. "Искаме главният прокурор да каже и докъде са стигнали нещата с изправянето на Цветан Василев пред българското правосъдие и как се оценява сътрудничеството между органите на държавното обвинение и синдиците на КТБ за обезпечаване и претендиране на максимален обем средства от източеното имущество", каза Петър Славов. Мартин Димитров пък окачестви казуса като "най-големия стрес-тест за българското правосъдие". А Валери Симеонов допълни, че няма да позволят нещата да бъдат "заметени под килима" – целта на писмото била главният прокурор да прекрати това "странно мълчание".
В отговор на поканата прокуратурата излезе с кратко съобщение на сайта си, според което шефът й можел да се яви на такова изслушване само след решение на Народното събрание. Подобно тълкуване на конституционната норма е обаче далеч от реалното й съдържание. Съгласно чл.84, т.16 от конституцията наред с изслушването и приемането на годишните доклади на двете върховни съдилища и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, парламентът може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, по противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. Явяването му наистина не е задължително, но и за него не се изисква изрично решение. При добра воля главният прокурор може да се яви за изслушване пред Народното събрание не само когато го канят отделни депутати, но и по собствено желание.
