След многомесечно мълчание около хода на разследването за източването на Корпоративна търговска банка (КТБ) прокуратурата се оживи. Часове след новината, че Висшият съд в Белград е разрешил екстрадицията на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев в България, беше свикана спешна пресконференция. Говорителката на главния прокурор Румяна Арнаудова съобщи, че срещу банкера и срещу още 13 души ще бъдат повдигнати обвинения за участие в организирана престъпна група за извършване на длъжностни престъпления с користна цел. Неин организатор и ръководител бил Василев. И понеже този род дела са подсъдни на специализирания наказателен съд, разследването е прехвърлено по компетентност на специализираната прокуратура.
Арнаудова каза, че съобщава тази информация с разрешение на наблюдаващия прокурор по делото в Софийската градска прокуратура Иван Гешев. Но е кристалноясно, че този ход е предприет по указания "отгоре". И причината не е в решението на Белградския съд, а в огласената тази седмица инициатива на депутатите от т. нар. група за натиск, които поискаха главният прокурор Сотир Цацаров да обясни пред Народното събрание докъде е стигнало разследването за източване на 206 млн. лв. от КТБ (подробности – на стр.18).
Версията на държавното обвинение, че едва сега е събрало доказателства за организирана престъпна група, осъществила източването, е повече от съмнителна. Независимо дали разследващите целят да преквалифицират деянието, или ще поддържат и досегашното обвинение наред с новото, то можеше да бъде повдигнато далеч по-рано.
Според прокуратурата групата е действала от началото на 2009 г. – до погрома над КТБ през юни 2014 година. Това подсказва, че зад въпросните длъжностни престъпления стои отпускането на кредити, за които противниците на Цветан Василев твърдят, че са необезпечени. Подобна конструкция обаче е обречена на провал, защото отпускането на необезпечен кредит не е престъпление вече от 15 години. Такъв текст беше въведен в законодателството след краха на банките при кабинета "Виденов". Но издържа в Наказателния кодекс само четири години – по времето на кабинета "Костов". Когато дойде на власт кабинетът "Сакскобургготски" (през 2001 г.), той беше премахнат и мнозина свързват това време с изграждането на актуалното задкулисие.
Колкото до опасенията, че изтича двугодишният срок на разследване, след който делото трябва да бъде внесено в съда или прекратено, Румяна Арнаудова успокои журналистите, че срокът ще бъде удължен поне с 344 дни – времето, през което делото е било в съда. По закон това е така, тъй като материалите са нужни в съда за разглеждане на мерки за неотклонение, за обезпечителни мерки и по други съпътстващи производства. Прекалено дългият престой на материалите извън органите на досъдебното производство поставя обаче и въпроса дали не злоупотребяват с процесуалните си права с цел да се отложи моментът, в който са длъжни да внесат делото за разглеждане по същество в съда.
Арнаудова не каза и дали въпросните 14 души са същите, които вече са обвиняеми. Сметката показва, че броят им отговоря точно на посочения от Арнаудова. Първоначално обвинения бяха отправени срещу изпълнителния директор Орлин Русев срещу главната касиерка Маргарита Петрова, главната счетоводителка Мария Димова и срещу заместничката й Борислава Тренева-Кючукова. След това прокуратурата обвини изпълнителните директори Илиан Зафиров, Георги Христов, Орлин Русев и Александър Панталеев и ръководителя на управление "Кредитиране" в банката Георги Зяпков за умишлена безстопанственост. А срещу Цветан Василев беше повдигнато задочно обвинение за длъжностно присвояване в особено големи размери.
В престъпления по служба пък са обвинени бившите подуправители на БНБ Цветан Гунев и Румен Симеонов. Обвиняеми са и шефката на екип в "Надзорно наблюдение на кредитните институции" в Централната банка Славияна Данаилова-Велева, както и одиторите Снежанка Велева-Стефанова, Маргарита Голева и Красимир Хаджидинев.
Според обвинителния акт срещу Цветан Василев той е склонил Маргарита Петрова и Орлин Русев да се разпоредят със сумата от 206 млн. лева. Към днешна дата обаче все още няма никаква яснота къде са отишли парите и възползвал ли се е Василев по някакъв начин от тях. Това остава основното препятствие да се докаже облагодетелстване и користна цел. Не е ясно и как ще бъде обосновано участието на всички тези хора в една престъпна група, организирана от Цветан Василев.
Арнаудова не каза и дали разследващите са променили виждането си за размерите на пораженията, нанесени от Цветан Василев и от останалите обвиняеми. Досегашното обвинение за източване на 206 млн. почиваше първоначално на тезата за еднократното им физическо изнасяне от банката в чували. После се оказа, че 206-те милиона са изтеглени от КТБ преди затварянето на трезора и са отпуснати като кредит на "Бромак" ЕООД, чрез която Цветан Василев държи мажоритарния пакет от акции в КТБ. Тогава държавното обвинение обяви, че работи по две версии за източването на парите – че това е станало в един ден точно преди затварянето на трезора, и – че източването е започнало още в края на 2011 г. и е продължило на порции. Втората версия била "по-надеждна".
При липсата на конкретни данни за напредък на разследването говорителката на главния прокурор поднесе числа, които да бъдат приравнени на постигнати резултати. Разпитани са 475 свидетели, изготвени са 133 различни видове експертизи, реализирани са повече от 60 претърсвания и изземвания, събрани са над 250 тома материали.
Решено е вече и кой ще ръководи разследването в спецпрокуратурата – наблюдаващ прокурор ще е Ирина Арменкова. Междувременно досегашният наблюдаващ прокурор Иван Гешев може да се окаже неин административен началник, тъй като се е кандидатирал за поста в предстоящия конкурс. Така разследването ще остане в "сигурни" ръце и контрол върху него ще упражняват "правилните" хора.
