Съдебният инспекторат не иска антикорупционни правомощия

Парламент Теодора Точкова главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет

Съдебният инспекторат иска независимост, нарастване на щата му и по-голям бюджет. Но е категорично против да му се дават още функции в борбата с корупцията в системата, предвидено в проекта за промени в Закона за съдебната власт. Позицията на  контролния орган беше коментирана лично от главния съдебен инспектор Теодора Точкова. От думите й стана ясно, че големите притеснения на работещите в ръководения от нея орган не са за качеството на правораздаването, а че ще се наруши статуквото.

Според Точкова новите функции на инспектората ще предизвикат обвиненията на магистратите, че превишава правомощията си, че се превръща в "наказателен орган", в "наказателен отряд". Главната съдебна инспекторка даде да се разбере, че премахването на възможността да се подават анонимни сигнали срещу магистратите и съдебните инспектори да бъдат подлагани на проверка чрез полиграф са крайно недостатъчни, за да убедят хората в системата, че няма да се допуснат крайности. И обвини Министерството на правосъдието, че не е направило достатъчно корекции в законопроекта по отношение на режима на т. нар. проверки за почтеност, "да не говорим за съществените неща".

"Слава Богу, че тези моменти отпаднаха, но остана още една разпоредба по повод на анонимните сигнали, която не е дообмислена и би трябвало също да отпадне. Тя опира до това, че главният инспектор трябва така да комуникира с подаващия сигнала, че да запази неговата анонимност. Освен това проверката за почтеност няма как да е самостоятелна – дали е почтен, или не един магистрат, не означава само дали се поддава на натиск и влияние, взема ли рушвети или не. Това е морална категория и отговорът трябва да бъде даден след извършването на другите проверки, които инспекторатът има да прави. Не може инспекторатът да проверява поддава ли се магистратът на натиск, заплахи, стимули от представители на публичната власт – проверката няма как да се осъществи така, както е формулирана. Това означава да се проверяват нагласи и намерения", заяви Точкова.

Тя окачестви като "изключително притеснително" правомощието на инспектората да проверява имуществените декларации на магистратите "и най-вече достоверността на декларираното в тях". Точкова изрази очакванията си парламентарната правна комисия да внесе съответните корекции и не пропусна да се оплаче от "висящите проблеми с материалната и кадровата обезпеченост" на ръководения от нея орган. В писменото становище по проекта, за което става дума, нещата са развити в детайли, от които става ясно, че инспекторатът иска повече пари за издръжка, но категорично не желае да става борец с корупцията.

 Становището напомня, че конституционният модел на съдебния инспекторат го регламентира като орган, който "не е интегрална част от  съдебната система, тъй като не осъществява правосъдие". Независимостта му оставала обаче под въпрос, тъй като бюджетът му се формира като част от общия бюджет на съдебната власт, вместо инспекторатът да може сам да предлага и да отстоява пред депутатите какви пари са му необходими за издръжката му. Изказано е недоволство и от отказа на правосъдното министерство да включи в проекта предложението на инспектората как да бъдат атестирани членовете му. Иска се да бъде въведен "автономен режим" или иначе казано – съдебните инспектори да не бъдат атестирани от Висшия съдебен съвет (ВСС), тъй като той не бил кадрови орган и нямал властнически правомощия спрямо тях.

Инспекторатът обаче не иска да надхвърля своите конституционни правомощия и да налага глоби на магистратите за административни нарушения по повод на подаваните от тях имуществени декларации. Не е съгласен и с новата възможност да проверява съответствието на съдебните актове със задължителната съдебна практика. Като "фундаментален" е окачествен и проблемът с неяснотите при дефиниране на предмета на проверките, които контролният орган ще трябва да извършва по отношение на съдии, прокурори и следователи. Инспекторатът нито иска да сравняват подадените от тях имуществени декларации с подадените пред други държавни органи, нито да проверяват истинността на декларираното, тъй като нямат разследващи функции.

Понятието "почтеност" пък било "дешифрирано по крайно неподходящ начин". Проверката е описана в проекта като "установяването дали лицето приема материални или нематериални облаги извън рамките на закона, независимо от естеството им, които могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност". За Точкова и за колегите й не било ясно нито какво значи съмнение за безпристрастност, нито колко сериозно трябва да е това съмнение. Инспекторатът не можел да проверява съмнения относно това "универсално морално качество" – те не можели да служат като юридическо основание за проверка и затова проверката за почтеност трябвало да отпадне.

Порицано е и правомощието на инспектората "да установява дали при изпълнение на служебните си задължения магистратите упражняват, или се поддават "на натиск, заплахи, стимули, преки или косвени влияния от представители на публичната власт или частно влияние, вътрешни или външни за съдебната система". Този текст бил формулиран "широко, без център, без конкретика" и вменявал установяването на "невъзможни неща". Не ставало ясно дали е задължително корупционното деяние да е вече извършено, или можело да се стигне до търсене на отговорност за намерения и нагласи, които били ментални и субективни категории. Ако текстът останел в този си вид, инспекторатът щял да се превърне в един "суперспециален орган", който ще трябва да използва специални разузнавателни средства, "включително и агенти под прикритие". 

Неясна била и формулировката за "действия, с които се накърнява престижът на съдебната власт". В проекта те са описани като действия "в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие и дали действията му компрометират честта на съдията, прокурор или следователя в професията и обществото". Това означавало, че законодателят товари съдебния инспекторат с установяване на обществените разбирания за благоприличие. Тук Точкова и колегите й предлагат все пак подходяща формулировка, но не е ясно с какво съдържанието й е по-различно от сегашната.

Враждебно е посрещнато и предвиденото прехвърляне в инспектората на служители от Сметната палата и Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Според ръководството на контролния орган проектът предвижда това да става "автоматично" и "безкритично", без новият им работодател да е проверил тяхната професионална годност. "Прелюбопитно" било и как ще бъдат запазени досегашните им длъжности, каквито класификаторът за съдебните служители не предвиждал.

 

 

Сред "конструктивните", но неприети от правосъдното министерство предложения в становището на съдебния инспекторат, е и възможността за инцидентно удължаване на мандата както на главния съдебен инспектор, така и на инспекторите в състава му. Мотивът е, че така няма да се допусне прекъсване на дейността на контролния орган, ако не е проведен избор нови членове. Направена е уговорката, че същността на това предложение е не старите съдебни инспектори и шефът им да продължат да изпълняват задълженията си за неопределен срок, а да осигури непрекъсваемост на работата на органа до провеждането на нов избор. В становището е посочено, че удължаването не би трябвало да е повече 2-4 месеца. Но не е ясно какво става, ако те изтекат, без да е проведен изборът за нов състав на инспектората. Предшественичката на Теодора Точкова Ана Караиванова изкара на поста повече от година след края на мандата си и се стигна до решение на Върховния административен съд, според което действията й на главен съдебен инспектор в този период са нелегитимни. Конституционният съд пък приема в практиката си, че служебното удължаване на мандата е недопустимо. Призивите Караиванова да върне заплатите си за допълнителния престой на поста останаха обаче глас в пустиня. Аргументът беше, че макар и с изтекъл мандат, тя имала валидно трудово правоотношение и се явявала на работа. 
 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст