Законодателство “на инат”

Парламент Меглена Кунева

Дори и да бъде спазарен с цената на политическа кръв и пот, антикорупционният закон на Меглена Кунева има всички шансове да "катастрофира" в Конституционния съд заради множеството принципни проблеми, заложени в него. Това го казват в почти прав текст вече цели три институции: Върховният касационен съд, Върховната касационна прокуратура и Висшият адвокатски съвет. А в тях все пак не работят някакви си опозиционни депутати, а едни от най-добрите юристи в държавата.

Въпреки очевадните несъвършенства на закона обаче политиците с пионерски устрем го тикат към пленарната зала – явно загрижени в много по-голяма степен за стабилността на правителството и за червените точки от Брюксел, отколкото за качеството на работата си.

Междувременно напоително се обяснява на публиката, че всички са наясно, че законът има много трески за дялане, но сега ще бъде приет само по принцип, а после ще го оправят на коляно между двете четения. Само че това всъщност няма как да стане – заради чл. 81 от правилника на парламента, според който "предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват" при второто му четене. А пробойните в закона "Кунева" са повече от принципни – те няма как да минат просто като "редакционни" забележки. Пък и заобикалянето на забраната в чл.81 от правилника само по себе си е основание да бъде атакуван законът пред КС – заради нарушена процедура при приемането му.

Основните забележки към законопроекта далеч не са свързани само с възможността да се подават анонимно сигнали срещу управляващите, която традиционно дъвчат в сутрешните тв-блокове. Макар че и това все пак е важен въпрос.

Най-много спорове сред юристите предизвиква автоматичното "преливане" на Комисията за отнемане на противозаконно имущество в структурата на новия мегаорган за борба с корупцията във властта. Заради "обратните презумпции", по които работи тази комисия, и заради репресията, която тя има право да прилага от името на държавата.

При все подчертаната дипломатичност в изказа на становището за законопроекта, пратено от Върховната касационна прокуратура, там се изразява категорично несъгласие с основни постановки, свързани именно с конфискацията на имущество от държавата.

Не споделяме оборимата презумпция в проекта, според която, ако едно лице по време на проверка не представи или подаде непълна декларация за имущественото си състояние, ще се предполага, че недекларираното имущество е незаконно придобито. Създават се условия за непропорционално засягане на правото на собственост, гарантирано в конституцията, и се надхвърля рамката за допустимост на подобни презумпции, очертана от Конституционния съд в неговите решения, предупреждава ВКП в становището си до Народното събрание.

Висшият адвокатски съвет пък е още по-категоричен: според него в този си вид проектът противоречи и на Европейската конвенция за правата на човека, и на Договора ни с ЕС. Защото "създава възможност за експроприиране на имущество, придобито по законен ред от лица, които не са осъдени или обвинени в престъпление, без да им предоставя възможност за компенсиране на увреждането. Освен това нарушава принципите на правовата държава, тъй като въвежда санкции с обратна сила, създава неясни правни норми, които могат да бъдат превратно и разширително тълкувани, създава презумпция за незаконност на имуществото и обръща доказателствената тежест, въвежда административна процедура без предвиден съдебен контрол, въвежда имунитет за длъжностни лица от администрация за вредите, причинени от техните действия…", изброява ВАдС в становището си. И също подчертава, че проектът противоречи на конституцията в частта й, която защитава правата на гражданите.

Впрочем, най-лошата новина за закона "Кунева" е, че след промените в конституцията Висшият адвокатски съвет вече е сред органите в държавата, които имат правото да сезират Конституционния съд и е много вероятно да се стигне дотам, ако предупрежденията не бъдат взети "насериозно". А дори и адвокатите да се смълчат – остава Върховният касационен съд, който първи скочи срещу закона и посочи, че нормативът "отваря врата за произвол, неправомерен натиск, политически атаки и популизъм".

На фона на цялото това принципно несъгласие, изразено при това от най-добрите юристи в държавата, е съвсем логично да попитаме: кому е нужно законът да се приеме на инат, на всяка цена, в този вид, сега и веднага? И не е ли по-нормално първо да се огледат и изгладят кусурите – така поне веднъж ще се приеме нещо, което няма да се променя още на следващия ден след публикуването му в "Държавен вестник".

Но пък кое ли нещо в тази държава е нормално?…

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Къде смятате да прекарате лятната си почивка - в България или в Гърция?

Подкаст