Съдбата на най-голямата германска банка бе поставена на карта в последните дни. На 7 юли акциите й приключиха търговската си сесия на незначителната котировка от 11.44 евро парчето и в момента се разменят срещу едва 11% от върховата им цена на 11 май 2007-а (когато бе 102.66 евро за акция). За месеците от началото на годината регистрираната във Франкфурт кредитна институция е загубила 48% от пазарната си оценка и тя вече е под 16 млрд. евро.
Нерадостната съдба на германския банков лидер е следствие от поредица от скандали, от лоши управленски решения и от неблагоприятно стечение на обстоятелствата. И докато смъртта на американските инвестиционни компании "Беър Стърнс" и "Лиймън брадърс холдингс" бе светкавична и на пръв поглед безболезнена, очертаващата се сега агония на "Дойче Банк" ще е мъчителна.
Катаклизмите започнаха в разгара на световната финансова криза през 2008-а, от която германският кредитор така и не успя да се възстанови напълно. Много анализатори обвиняват за случващото се бившия главен изпълнителен директор на институцията Йозеф Акерман, който смело заяви през 2009-а, че "Дойче Банк" разполага с изобилие от капитал и е преодоляла финансовата криза по-безболезнено, отколкото конкурентите й. А инвестиционното й поделение доскоро бе сред най-големите в света, сравнимо по размер с "Голдмън Сакс", с "Джей Пи Моргън", с "Бенк ъф Америка" и "Ситигруп". Впоследствие обаче се оказа, че германците са укривали загуби за 12 млрд. щ. долара, за да избегнат намесата и евентуална спасителна акция на правителството. А голяма част от парите, спечелени в смутните кризисни времена, са дошли от манипулирането на междубанковите лихвени проценти – ЛИБОР. А, както е известно, в безмилостния свят на финансите безплатен обяд няма. И банковото ръководство започна постепенно да прави признания.
През 2013-а "Дойче Банк" пусна емисия на права с номинал 3 млрд. евро и заяви, че няма да има нужда от допълнително финансиране. Година по-късно, през 2014-а, бяха набавени още 1.5 млрд. евро, а след това – и нови 8 млрд. евро. В следващите години кредитната институция отчаяно се опитва отново да намери себе си.
Засега обаче тя успя да намери само поредния си главен изпълнителен директор – Джон Крайън. Веднага след като оглави "Дойче Банк", през юли 2015-а, той обяви (на 29 октомври) масови съкращения в банката – на 9 хил. работни места (9% от общия банков персонал) и на 6 хил. външни консултанти. Бе прекратен и бизнесът й в десет държави. Една от причините за драконовските икономии бе солената глоба от 2.5 млрд. щ. долара за скандалите с ЛИБОР. Няколко дни по-късно – на 5 ноември 2015-а, германският кредитор бе наказан с 257 млн. щ. долара глоба за противозаконни операции с държави, срещу които по време на осъществяването им САЩ са наложили санкции.
"Дойче Банк" започна новата 2016 г. със съобщението, че е приключила 2015-а с рекордната загуба от 6.8 млрд. евро. Крайън незабавно се появи пред медиите и ги увери, че институцията е "здрава като скала". Германският министър на финансите Волфганг Шойбле пък отиде още по-далеч, като коментира, че "не се опасява" за банката. Но след това събитията се развиха със светкавична бързина.
На 11 май "Дойче Банк" разкри, че общата стойност на сключените й със заемен капитал позиции във финансови деривативи е в размер на шокиращите 52 трлн. евро – приблизително 16 пъти, колкото е размерът на БВП на Германия.
На 16 май експерти на "Беренберг банк" предупредиха, че неволите на "Дойче Банк" могат да се окажат "непреодолими", визирайки задлъжнялостта й от над 40 пъти стойността на инвестирания ресурс.
Вотът за BREXIT на 23 юни също нанесе сериозен удар върху германския банков лидер, защото той е най-голямата европейска банка с операции в Лондон и реализира 19% от приходите си в Обединеното кралство.
На 29 юни МВФ излезе с официално изявление, че "Дойче Банк" "вероятно е с най-значимия нетен принос в системния риск".
На 30 юни Федералният резерв обяви, че поделението на "Дойче Банк" в САЩ не е успяло да издържи стрес-тестовете заради "лошо управление на риска и на финансовото планиране".
На 7 юли акциите на германската група приключиха търговската си сесия на най-ниската си стойност за последните 30 години.
Големият въпрос е какво ще се случи с портфейла от финансови деривативи на "Дойче Банк", оценен на 52 трлн. евро, ако банката изпадне в несъстоятелност?
Очевидно, това би била финансова катастрофа, с каквато светът не се е сблъсквал досега. Така че никой не би искал германският кредитор да фалира. Лошата новина е, че прогнозата определено не е добра, защото графиката на котировките на банковите акции и по-специално стабилният им спад ни връща към неприятните спомени от месеците преди окончателния фалит на "Лиймън брадърс".
