Вече свикнахме седмиците ни да минават между поредната грозна разпра във Висшия съдебен съвет и някое законодателно безумие в парламента. Плюс едно-две скандальозни назначения по върховете на съдебната власт.
И приключилата не направи изключение: във ВСС пак се изпокараха зрелищно, парламентаристите също се омазаха. А при назначенията нещата си вървят както обикновено: който слушка – папка.
След всяка такава седмица и след всяка следваща порция скандали все си казваме: вече ударихме дъното, от това по-лошо не може да стане. Ама става.
Стана и сега: във ВСС си спретнаха такъв грозен махленски скандал (в четвъртък, 14 юли), след който съществуването му – поне в този състав, изглежда напълно безпредметно и безполезно.
Повод за поредната публична размяна на словесни шамари във ВСС стана искането на Калин Калпакчиев и на Соня Найденова съветът да направи проверка за тържеството, организирано от новоизбрания районен прокурор на Несебър Радост Бошнакова. На него, освен нейните колегите, е присъствал и членът на ВСС Ясен Тодоров. Там бил и главсекретарят на МВР Георги Костов. Ключовата интрига в тази празнична вечеря не е менюто, а времето и мястото: пет дни преди стрелбата по Митьо Очите в заведение, чийто собственик – поне според медиите, е свързан с престъпните групировки в района.
Тук се налага да припомним още нещо. Бившият прокурор на Несебър Мариян Чернаев напусна през 2014 г., а месеци след това се самоуби. Сотир Цацаров не хареса за така "овакантения" пост предишния кандидат за него – местния прокурор Георги Русев. При това положение най-подходяща се оказа младата Радост Бошнакова, която спечели конкурса за длъжността. И побърза да го отпразнува, при това във високопоставена компания.
Именно за нейното тържество бе поискана проверка за "чистотата на контактите" на Ясен Тодоров. Такава проверка обаче няма да има – Висшият съдебен съвет категорично отказа да я разпореди.
Но "дебатът" около това предложение показа нещо страшно – тоталната личностна нетърпимост, в която са изпаднали членовете на Висшия съдебен съвет. Видя се, че те вече не само не си говорят и не се чуват – дори не искат да се гледат. И отношенията им са истеризирали дотолкова, че всяка надежда тези хорица един ден все пак да седнат и да започнат да вършат някаква смислена работа заедно изглежда просто непостижима.
Членовете на ВСС загърбиха принципния иначе въпрос – каква "хигиена" на контактите си трябва да спазват магистратите и особено висшестоящите сред тях, за да не попадат в такива неловки ситуации. И предпочетоха да затънат в лични нападки, някои от които далеч надхвърлиха всякакви норми.
Първо Ясен Тодоров се обиди на колегите си Калпакчиев и Найденова и ги обвини, че действат "в пълен синхрон" със следователя Бойко Атанасов, с бившия министър на правосъдието Христо Иванов и няколко медии.
После главният прокурор Сотир Цацаров пък съобщи, че и той, и правосъдната министърка Екатерина Захариева също са били поканени за вечерята: "Не съм отишъл, иначе сега щяхте да тържествувате – вие, определени медии и Христо Иванов", избухна Цацаров. И попита Калпакчиев: "Кое беше последното заведение, в което влязохте, и дали сте проверил собственика му?".
Впрочем, в хода на тази "културна дискусия" се разбра, че във ВСС делят медиите на "вражески" и други – според интересите. И че по публикации в едни от тях се образуват проверки, а по други – не, пак според интересите.
Накрая страстите ескалираха до крайност. Високият тон на места преминаваше в крясък, сипеха се лични нападки и иронични забележки, прегазени бяха всякакви граници за приличие. Като за капак Димитър Узунов дори се зае публично да "навиква" колежките си (Соня Найденова и Галина Карагьозова): "Айде, мълчете!" и "С този тон – вкъщи!", с което съвсем ошашави свидетелите на целия този срам. Който впрочем се излъчваше в реално време по интернет.
Стигна се и до неочаквани "прозрения"- членът на ВСС Румен Боев внезапно ожали уволнения си и покоен вече колега Камен Ситнилски, чието име от месеци не беше дори споменавано публично по време на заседанията: "Трябва да се отърсим от вътрешните междуособици. Продължаваме да уронваме собствения си престиж. Погребахме един човек (Камен Ситнилски -бел. ред.), друг разболяхме, но не ни дойде акълът", каза Боев.
Всъщност, махленското надвикване във ВСС подсказа две неща: че под всяко дъно винаги има следващо. И че този Висш съвет явно е решил да се гмурне до най-последното. А с "колегиалните" отношения, които лъснаха вътре в съвета, да се разчита на катарзис и промяна изглежда просто безумно – очевидно във ВСС все ще е така "скандальозно" до края на мандата.
Добрата новина е, че този край все пак наближава.
Въпросът обаче е в цената, която цялата съдебна система плаща за очевадно липсващата "хигиена" не само в контактите, но и в поведението на членовете на ВСС. Председателят на ВКС Лозан Панов я назова съвсем ясно: "Помислете си как изглеждат магистратите в очите на хората, след като ние сме техните представители".
Ами, зле изглеждат магистратите. А вероятно още по-зле се чувстват…
