ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Съдят крадлив касиер на “Райфайзенбанк”

Бившият касиер в благоевградския клон на „Райфайзенбанк България" ЕАД Момчил Тодоров отива на съд за длъжностно присвояване в големи размери. Съгласно внесения от окръжната прокуратура обвинителен акт Тодоров е извършил три престъпления, с които е присвоил средства в различни валути, с левова равностойност от над 813 хил. лева.

Момчил Тодоров бил назначен през 2000 г. с трудов договор на длъжност касиер в Офис 1 на банката в Благоевград и заемал тази длъжност в продължение на осем години. През това време си изградил име на съвестен и добър служител, ползвал се с доверието на всички свои колеги. Висока оценка за работата му давал и регионалният мениджър. В резултат бил преназначен на длъжност „отговорен касиер". В продължение на повече от две години на ръководната длъжност репутацията му също била безупречна. В края на ноември 2010 г. обаче в банката постъпва сигнал за нарушения в касовата дейност на офиса и изпълнителният директор на „Райфайзенбанк България" издава заповед да се извърши извънреден одит на дейността му.

Към този момент Тодоров е в платен годишен отпуск, а проверяващите установяват бързо редица нарушения, които е извършил – липси на пари от банкоматите и от наличните средства в личната му каса, както и присвоявания от депозитни сметки на клиенти. Ден след проверката е извършена и ревизия чрез фактическо преброяване на наличностите в деветте обслужвани от офиса банкомата. Оказва се, че за периода, през който Момчил Тодоров обслужвал банкоматите в качеството си на отговорен касиер, чрез манипулации при попълването и осчетоводяването на АТМ устройствата са изчезнали 405 хил. лева. От личната му каса също липсвали средства – с обща левова равностойност близо 1700 лева.

След проверки на касовите операции по сметките на вложителите станало ясно, че Тодоров е отклонявал неправомерно средства на определени клиенти и ги присвоявал. От общо 14 сметки, върху които е посегнал, повечето били на негови близки и познати, както и такива, по които не е имало много движение. Източената обща сума е в размер на 119 878 евро и 173 274 лева. Което прави обща левова равностойност от 407 037.61 лева. За улесняване на престъплението в повечето от случаите Тодоров съставял неистински официален документ, като му придавал вид, че изхожда от титуляра на сметката. Оформял и референцията за касова операция „теглене в брой" на определена сума така, че да отразява получаването й от титуляра на депозитната сметка.

Крадливият касиер явно е очаквал да бъде разкрит, защото одиторите не го намерили и не се явил на работа след приключването на отпуска. Правени били многобройни опити да се свържат с него, но той не отговарял на повикванията. На 1 декември 2010 г. се свързал обаче по своя инициатива с един от колегите си и му продиктувал по телефона точните размери на присвоените от него суми и депозитните сметки с имената на клиентите, от които са източени. Лист с аналогично съдържание бил открит и в личната му каса.

Чрез назначената комплексна видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза на осем видеокамери за външно и вътрешно наблюдение на банковия офис станала ясно как Тодоров е изнасял паричните средства. Най-често това ставало с подготвяне на известно количество пачки с банкноти в касовото помещение и поставянето им в полиетиленова торбичка. Изводът на разследващите е, че присвояването на парите е станало заради занижения контрол, който пък бил следствие от доверието към касиера. Колегите му, включително и натоварените с контролни функции, подписвали оформените от него документи, без да участват във фактическото броене на паричните средства.

Разследващите установили още, че Тодоров харчел парите за хазарт в игрите „Еврофутбол" и „Тото". Разчитайки да направи голям удар и да възстанови средствата на банката, стигнал до еднократни залози в размер на 15 000 лева. Топпечалбата обаче така и не дошла, а натрупването на липсите го вкарало в омагьосан кръг. В очакване да бъде разкрит касиерът се укрил и в продължение на повече от три години бил издирван с Европейска заповед за арест. На 9 април 2014 г. бил задържан в Швейцария и предаден на българските власти. Първоначално наложената му мярка за неотклонение „Задържане под стража" обаче е променена по-късно на парична гаранция в 10 хил. лв., а Окръжният съд в Благоевград тепърва ще насрочи първото заседание по делото на първа инстанция. Данни за възстановени от Тодоров суми на банката няма и не е ясно има ли имущество, чието конфискуване би могло да покрие липсите.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Противоконституционна ли е мярката за отнемане на коли от пияни и дрогирани шофьори?

Подкаст