Правната комисия в парламента даде зелена светлина за новия антитерористичен закон, който внесе вътрешният министър Румяна Бъчварова. На първо четене в сряда (13 юли) законопроектът беше подкрепен с 13 гласа – трима членове на комисията бяха против, трима се въздържаха. Депутатите от БСП гласуваха срещу текстовете му, а представителите на ДПС се въздържаха. Проектът бе представен от заместник-министър Филип Гунев. На заседанието присъстваха още заместник вътрешният министър Красимир Ципов, главен комисар Георги Арабаджиев, заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов, представители на ДАНС и специализирания съд.
Според вносителя целта на законопроекта е да създаде ефективен механизъм за взаимодействие между институциите при прилагане на мерките за превенция и в отговор на потенциалните терористични заплахи. Експерти и неправителствени организации обаче изразиха опасения, че в името на борбата с тероризма за първи път в голяма степен се ограничават граждански и човешки права.
За сметка на това пък правомощията на традиционните силови ведомства – МВР и ДАНС, стават по-големи. Според проекта по време на спецоперация антитерористите могат да разполагат с всяко помещение и частно жилище, от което имат необходимост. Те могат да правят с него каквото си поискат – дори да го рушат и унищожат в името на националната сигурност. Службите получават и правото да отнемат всяко превозно средство, с изключение на автомобилите на дипломатически мисии.
На териториите, където се провеждат такива операции, службите имат право да прекъсват комуникации, да спират интернет и производствени процеси, ако стане дума за използване на взривни, радиоактивни, химически и биологично опасни вещества. Ще се прекратяват мачове, митинги, концерти, на затваряне подлежат детски ясли, градини и училища. На заподозрените в тероризъм ще им се забранява смяна на местоживеенето, посещение на определени места и обекти, достъп до интернет, контакти с определени лица. В такива моменти, със същите правомощия, под ръка с МВР и ДАНС, ще действат и военните, които получават право да извършват арести, обиски и изземвания.
Най-дискутирани са текстовете от предходните и заключителните разпоредби на закона, с които се променя и Законът за специалните разузнавателни средства, а и останалите нормативи, отнасящи се до прилагането на СРС-та.
В проектозакона е залегнала възможност за удължаване на срока за прилагане на спецсредства, която поражда опасения от злоупотреба по служба и незаконно подслушване. Сега действащата нормативна уредба посочва, че заподозрените в терористична дейност могат да бъдат подслушвани за срок от 6 до 12 месеца. Проектът обаче води до промяна в ЗСРС, според която този срок се удължава до две години, с опция подслушването да продължи още една.
Освен това проектозаконът допуска, че веществените доказателства пред съда (ВДС), получени след използване на СРС, вече няма да се представят. Експертите наричат това "подслушване за оперативни цели". Според бившия шеф на разузнаването Димо Гяуров, в случая опасността е в това, че няма да остава следа за какво точно е събирана информацията и как е станало това. Но няма сигурна гаранция, че онази информация, която не е използвана, ще бъде унищожена и няма да бъде вкарана в действие във вреда на определено лице, коментира той.
Опозицията обяви, че текстовете от проекта влизат в противоречие с други закони. Михаил Миков посочи конкретно Закона за отбраната – според него в новия проект не е дефинирано кои действия ще извършват военните, при положение че войниците са обучавани за всевъзможни други дейности, но не и как се извършват арести. Заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов му отговори, че ще се предвижда подготовка за специфични полицейски действия, обучение на офицери и на тактически формирования от армията в тази посока.
Приобщаването на военните към служителите на МВР и ДАНС по време на антитерористични операции предизвика съмненията на депутата от Патриотичния фронт Емил Димитров-Ревизоро, че законът на практика подтиква към обединяване между МО и МВР. Шефът на правната комисия Даниел Кирилов веднага контрира, че целта не е тази – проектозаконът гарантира разделение на функциите на двете министерства. А заместникът на Бъчварова – Красимир Ципов, заяви, че военните ще задържат заподозрени в терористична дейност лица, докато ги предадат на МВР. Но задържането ще става в срокове, указани вече в Закона за МВР, уточни той.
