Средната лихва по депозитите на домакинствата в левове продължава да се понижава и през юни тази година, след като през май ставката по тях за първи път е под прага от 1 процент. Това показва лихвената статистика на Българската народна банка. За сключване на депозит в левове през шестия месец от годината сме могли
да получим средно 0.83%
върху сумата, която сме внесли, спрямо 0.97% през май. За сравнение – преди година ставката е била 1.57%, или с 0.74 процентни пункта по-висока.
При депозитите на домакинствата в евро също се наблюдава спад на лихвата – до 0.66% при 0.7% през май. През юни 2015 г. срещу депозитите си в евро домакинствата са получавали лихва от 1.29 процента.
Юнските данни на Централната банка показват, че за втори пореден месец лихвата, която домакинствата получават за отложеното си потребление, е под 1% в сравнение с предоставяните от банките 0.97% през май, 1.17% през април и 1.13% през март.
При депозитите на фирмите движението на ставките е подобно – от 0.68% през май лихвата се понижава до 0.4% през юни.
Негативният тренд едва ли изненадва някого в търговските банки, още по-малко – централните банкери.
Пророкът
провидял тази лихвена статистика, е добре известен.
"Лихвите по депозитите у нас догодина ще паднат до равнища, близки до нулата." Това прогнозира още в края на миналата година Калин Христов, подуправител на БНБ, отговарящ за управление “Емисионно”. Той уточни, че няма да се стигне до въвеждането на отрицателни лихви за домакинствата, каквито вече са се появили по текущите сметки на фирмите в някои страни от ЕС.
Според Христов процесът ще е ефект от допълнителното увеличаване на количествените улеснения в еврозоната, които създава Европейската централна банка. "Тази парична политика доведе до по-умерен спад на лихвите по кредитите в сравнение с този по депозитите”, каза още подуправителят на БНБ.
Мненията
на банкери, финансисти и анализатори са удивително сходни по въпроса, че лихвите може да паднат още – до нива, малко над нулата. Но все пак на отрицателни лихвени проценти няма да бъдем свидетели.
“Лихвите по депозитите определено могат да слязат до нулата, защото лихвите на ЕЦБ са отрицателни, а за нас са отрицателни и лихвите по минималните задължителни резерви в БНБ“, каза Виолина Маринова, председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на "Банка ДСК". При това положение, ако няма оживление в търсенето на кредити, каквото и да правим, ще трябва да слезем до нула, добави тя. За отрицателни лихви едва ли можем да говорим в момента, но като че ли натам вървят нещата, смята тя.
Теоретично е възможно лихвите да паднат и под нулата, но това едва ли е възможно в България, каза Асен Ягодин, член на управителния съвет и изпълнителен директор на Пощенска банка. При положение че нямаме ЕЦБ насреща да ни доставя ликвидност при нулеви лихви, не би било логично да имаме отрицателни лихви. Лихвите ще бъдат леко положителни, особено когато говорим за срочни депозити.
При безсрочните депозити положението е доста по-различно. За компаниите, които използват разплащателните си сметки за всекидневни разплащания, нулева лихва едва ли би била някаква изненада. Това е смисълът на тези сметки, лихвите по тях по принцип са чувствително по-ниски от тези по депозитите. "Така че, ако искаме да не изгубим безвъзвратно физическите лица в посока други инвестиции, трябва да плащаме нещо. Може да е малко, но в зависимост от срока на депозита нещо между 0.25 и 0.50 трябва да се плаща, няма как", конкретизира Ягодин.
Лихвите по срочните влогове не могат да паднат под нулата, защото това означава хората да "дават" пари на банките. Те биха избрали да си наемат сейф, където има застраховка, въпреки че в банките има защита до нивото на гарантираната сума, но оперативността при сейфа е много по-голяма. Това каза ас. Димитър Чобанов, преподавател от Катедра "Финанси" на финансово-счетоводния факултет на УНСС, бивш член на екипа на Института за пазарна икономика. "Аз лично не бих държал пари в банка, която не ми плаща лихва за това. Бих си ги изтеглил", откровен е братът на бившия финансов министър Петър Чобанов.
"Няма причина лихвите по срочните депозити да паднат под нулата. Има всякакви модели, но аз не мисля, че лихвите могат да паднат дори близко до нулата." Това е мнението на Любомир Дацов, член на Фискалния съвет. Защото ще последват едни масивни отливи на депозити – процес, който вече върви. Темпът на нарастване на депозитите се забавя, обяснява той. Основно хората инвестират в недвижими имоти. За ръста на цените на имотите основна е заслугата на ниските лихви по депозитите. Например: ако купиш един едностаен в "Люлин" на изгодната цена от 50 хил. евро и го дадеш под наем за около 200 евро на месец, ще имаш 3% и нещо минимална доходност, пояснява Дацов. Така че, ако купиш имот и го дадеш под обикновен наем, правиш двойно или тройно по-висока доходност от банковия депозит. Нивата на лихвите по депозитите зависят в голяма степен и от равнището на инфлацията, както и накъде ще тръгне икономиката. Време му е да има някакво преструктуриране в предлагането на кредити на базата примерно на публично-частни партньорства, при които частниците ще потърсят пари от банките, вместо държавата да харчи готови пари, съветва членът на Фискалния съвет.
"Лихвите по срочните депозити едва ли могат да паднат под нулата", казва и Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК. Въпреки че банковата система е свръхликвидна, намалява темпът на нарастване на привлечените средства, защото част от свободните пари се инвестират предимно в недвижими имоти, коментира той.
Всички проценти падат
Банковите лихви по депозитите и кредитите продължават да падат. През юни основният лихвен процент (ОЛП) е бил 0.00. В сравнение с юни 2015 г., ОЛП намалява с 0.02 процентни пункта, а спрямо май 2016 г. остава без промяна, сочат данните на БНБ.
За юни 2016 г. индексът ЛЕОНИА e минус 0.38 на сто, но в сравнение със същия месец на 2015 г. той се понижава с 0.40 пр.п. ЛЕОНИА е лихвен процент по реални сделки овърнайт, изчислен като среднопретеглена стойност за всички сделки по предоставяне на необезпечени депозити овърнайт на междубанковия пазар в България.
Индексът СОФИБОР за срок един месец спада спрямо юни 2015 г. с 0.29 пункта – до 0.01%, а този за три месеца – с 0.41 пункта – до 0.13%. СОФИБОР е фиксинг на котировките на необезпечени депозити в български левове, предлагани на българския междубанков пазар.
Минусите не стряскат Европа
Анализ на Банката за международни разплащания сочи, че поне досега умерено негативните лихви, прилагани от централните банки в Европа и Япония, се пренасят върху лихвите, формирани на паричните пазари, по същия начин, както и положителните лихви. Досега ефектът от отрицателните лихви върху търгуваните обеми (които са много ниски поради евтината и изобилна ликвидност, създавана от централните банки) е незначителен. В еврозоната и в Швейцария лихвите на паричния пазар следват промените в депозитната лихва на централната банка – на практика в идентични пропорции. За да избегнат негативните последици за приходите си, банките в еврозоната се опитват да увеличават срочността на търгуваните депозити на паричния пазар или да ги насочват към по-рискови клиенти. Това е добра новина за ЕЦБ, защото сочи, че политиката на отрицателни депозитни лихви постига целите си. Това също така означава, че някои периферни за еврозоната пазари, на които все още се наблюдават големи нужди от външно финансиране, също печелят, защото до тях достига повече и по-евтина ликвидност, създавана от ЕЦБ.
Същият анализ сочи, че институционални и договорни ограничения пречат на отрицателните лихви по свръхрезервите да се пренасят върху лихвите за крайните клиенти на банките по депозитите и кредитите в същата степен, в която това е възможно за положителните лихви. Засега умерено негативните депозитни лихви на централните банки не водят до отрицателни лихви по кредити за крайни клиенти. Обяснението е, че рисковите премии дори за най-ниско рисковите клиенти остават по-големи от степента, в която лихвите на паричните пазари са в отрицателна територия. Някои от съществуващите договори в еврозоната имат клаузи, въвеждащи под за лихвите, който не позволява отрицателни лихви. Част от новите договори са обвързани с въвеждането на долен праг за крайната лихва, което плаща клиентът, която е фиксирана на нивото на лихвата в момента на отпускане на кредита. Така дори лихвите, определяни на паричните пазари да продължат да намаляват още заради действията на централните банки, това няма да доведе до промяна на лихвите за крайните клиенти. В Швейцария например, за да компенсират загубата на доход от ипотечните си кредити с плаваща лихва, банките са увеличили лихвите по ипотечните кредити с фиксирана лихва. Общият извод е, че за да защитят приходите си, банките в различните страни прилагат различни практики. Различията продължават и дори се усилват на ниво банки, видови кредити и клиенти. Това увеличава сегментацията на пазара, което е лоша новина за ЕЦБ, защото започва да пречи в нарастваща степен на трансмисията на лихвите, определяни от централните банки към реалната икономика. Така наличието на институционални и договорни ограничения, които са извън контрола на ЕЦБ, започват да ограничават ефекта от политиката на отрицателни депозитни лихви върху реалната икономика.
При депозитите различията са дори още по-големи. Първоначално е имало известна несигурност как ще се третират депозитите на едро – това са депозити на банки, на големи корпоративни клиенти и институционални инвеститори като пенсионни фондове, застрахователни дружества и взаимни фондове. Сега вече разходите на банките от отрицателните лихви по свръхрезервите се прехвърлят към собствениците на депозити на едро под формата на негативни лихви. Разбира се, и в случая това е само частично, защото по аналогия на начина, по който се третират търговските банки от централните банки, и тук има стъпаловиден подход – до определена сума лихвата е нулева или дори положителна, и едва след това става отрицателна.
Основното изключение са депозитите на дребно. Банките не желаят да прехвърлят отрицателните лихви по операциите си с централната банка върху тази група клиенти, защото се опасяват от изтегляне на депозити. Някои икономисти твърдят, че леко отрицателни лихви по депозитите на дребно са възможни, защото алтернативата – да се държат пари кеш – е свързана с разходи за съхранение и транспорт на кешовите наличности. Въпреки това шансовете някоя банка да се осмели да експериментира с въвеждането на отрицателни лихви по депозитите за тази категория клиенти клонят към нулата.
