Ерик Бен-Арци успя да впечатли преситения от емоции финансов свят. Бившият директор от отдела за управление на риска на "Дойче Банк" (и бивш служител на "Голдмън Сакс груп") отказа да получи наградата си от 8.25 млн. щ. долара, отредена му от щатската комисия за ценни книжа и фондови борси заради подадения сигнал, че германският кредитор е надценил портфейла от финансови производни в разгара на кризата от 2008-а. И не е взел предвид огромния риск от евентуални загуби от вече неликвидните по онова време застраховки на големите си дългови позиции. Бен-Арци разкрил десетки милиарди долари недостиг след пазарния крах през 2009-а. До него се стигнало заради начина на осчетоводяването на деривативите по номинална стойност (докато в действителност оценката им е била не повече от 10% от нея).
Последвалото разследване на финансовите надзорници от Щатите, от Германия и от Великобритания потвърдило изнесената информация и щатската комисия за ценни книжа и фондови борси глобила през май 2015-а "Дойче Банк" с 55 млн. щ. долара, а германският кредитор нито отхвърлил, нито признал вина, но сключил извънсъдебно споразумение. Именно този подход разстроил информатора, става ясно от личната му позиция, публикувана на 19 август от влиятелния финансов всекидневник "Файненшъл таймс". Бен-Арци смята, че щатският надзорник не е трябвало да наказва (респективно да ощетява с паричната глоба) акционерите, а да вземе парите от портмонетата на виновните служители и на отговарящите за тях банкови мениджъри. Всички те впоследствие напуснали "Дойче Банк" и си отнесли определените им тлъсти премии и обезщетения. Самият Бен-Арци пък бил уволнен през 2012-а и в момента работи за компанията BondIT в Израел.
Съществуват две големи категории корпоративни "доносници". Едната е съставена от лица, които докладват за измами, защото участват в тях. В другата влизат съвестните граждани, които са прекалено почтени за този пропаднал свят и когато открият скандалните практики на колегите си, уведомяват веднага оторизираните власти или пресата. Или всеки, който иска да ги чуе. Нито един от тези два типажа не е перфектен. Първият е отчасти компрометиран. Вторият пък е до известна степен обременен и подозира навсякъде конспирация.
Дилемата на информаторите по принцип е лесна за разбиране, но е трудна за разрешаване. Ако някой иска да изпълнява задълженията си честно и етично, в общия случай го отлъчват от обществото и го изхвърлят от работа. Ако пък избере да си затвори очите, получава сигурност на работното място и по-добри изгледи за издигане по служебната стълбица.
Контролните органи пък от десетилетия се опитват да пресекат различните "инициативи" с комбинация от наказания и стимули. Те глобяват банките, които не упражняват вътрешен контрол и окуражават персонала да изнася забелязаните нередности, като предлага финансови награди на "доносниците". Щатската комисия за ценни книжа и фондови борси например от 2011-а насам предлага награди между 10% и 30% от всяка глоба над 1 млн. щ. долара (наложена благодарение на "сътрудничеството" на лицето) и от постъпленията от последващи, свързани с нарушението акции. Парите се вземат от специален бюджет, поддържан от Конгреса, а не от размера на платената глоба.
На теория този подход би трябвало да е точният начин за стимулиране на служителите, които искат и да са на страната на закона, и да си гарантират финансова сигурност и добри перспективи за нова работа. Проучване на щатските власти констатира, че информаторите определено имат принос за разкриването на нередни практики. Благодарение на тях глобите на компаниите са нараснали със средно 21.7 млн. щ. долара, на служителите – с 46.5 млн. долара, а престоят в затворите се е удължил с 19 месеца.
"Дойче Банк" в частност е похарчила над 10.5 млрд. долара за изплащане на парични наказания и за извънсъдебни споразумения от началото на 2008-а, пресмята агенция "Блумбърг". Други 5.5 млрд. долара са били заделени в баланса на кредитора към края на юни за покриване на разходи по висящи глоби.
Отказът на Бен-Арци да получи наградата си, задето е сътрудничил на контролните органи, създава нов проблем на регулаторите – успешен информатор е загубил доверие в системата. В статията си за "Файненшъл таймс" той пише, че отказва да е съучастник в изнудването на същите лица, които е бил нает да защитава. И намеква за нещо повече от традиционната "въртележка" на кадри между банките и надзорниците им. Става въпрос за значителния брой управленски кадри на "Дойче Банк", преместили се впоследствие на високи постове в щатската комисия за ценни книжа и фондови борси. Например Робърт Куцами – директор на звеното по въвеждането в изпълнение на решенията на надзорника между 2009-а и 2013-а, е бил генерален правен съветник на германския кредитор по дейността му в Америка. Робърт Райс пък е бил старши юрист на "Дойче Банк" между 2004-а и 2013-а и е ръководел вътрешните разследвания на счетоводните искове, а впоследствие е станал главен консултант на щатската комисия за ценни книжа и фондови борси. И двамата не са взели участие в разследването за "Дойче Банк" заради потенциален конфликт на интереси. И друг пример: Дик Уокър между 1998-а и 2001-а е бил директор на звеното, отговарящо за изпълнението на решенията на американския финансов надзорник. Впоследствие става генерален юридически съветник на германския банков лидер. Напуснал е "Дойче Банк" тази година.
Казусът Бен-Арци хвърля светлина върху обвития в тайнственост механизъм на програмата за възнаграждение на корпоративните информатори. Наградата, чийто размер е определен през миналия месец, в действителност е 16.5 млн. щ. долара, които би трябвало да са поделени по равно между Бен-Арци и бившия търговец на "Дойче Ббанк" – Мат Симпсън. Той също е свидетелствал срещу работодателя си. Имало е и трети бивш служител на германския кредитор, който през 2010-а се е свързал с щатската комисия за ценни книжа и фондови борси и е представил доказателства за неправилни счетоводни оценки на портфейлите с финансови производни. Той обаче е бил "дисквалифициран" като кандидат за парична награда. Мат Симпсън засега не изглежда склонен да последва примера на бившия си колега. А претенции за полагаща им се част от отказаната парична награда имат бившата съпруга на Бен-Арци, адвокатът му и външните експерти, работили по оформянето на документите за американския надзорник.
