Има един въпрос, който така и остава незададен: как и защо дарените от Димитър Кудоглу сгради въобще са попаднали в активите на пловдивската цигарена фабрика? Доколко законно е станало това и може ли държавата или общината да поискат да си ги върнат, за да ги възстановят и запазят за поколенията? Защото това все пак са паметници на нейната история и свидетелстват за бездушието на управниците през годините. Или по-скоро за безочието им.
В един от докладите за дейността на "Пловдив БТ" попаднахме на един твърде любопитен щрих: отчитайки резултатите за 2008 година, тогавашната изпълнителна директорка Златомира Драганска пише, че към онзи момент в баланса на дружеството се числят земи и сгради на обща стойност около 2 млн. лева. Но според документа сред тях има имоти, "за които дружеството няма документи за собственост и/или по отношение на които има спорове и претенции на трети страни". Ръководството на дружеството съвестно уточнява и че има вероятност да "възникнат проблеми при доказване правото му на собственост върху имоти на стойност 1 721 000 лв., основно поради предявени претенции от трети лица по отношение на тях или поради придобиването им не в изискуемата от закона форма". Признава се че и за имущество на стойност 536 хил. лв. "в момента дружеството не притежава валидни документи за собственост". Но не се и очаква да възникнат проблеми за осигуряването им – вероятно заради липсата на възможност владението върху имуществото да бъде оспорено.
Част от пламналите складове в Пловдив също са били включени в активите на пловдивската цигарена фабрика – бурмичка в структурата на огромния държавен "Булгартабак Холдиннг". Те са продадени преди въпросната 2008 г., за която е писан цитираният доклад. Но това съвсем не прави нелогичен въпроса дали дружеството е имало "валидни документи за собственост" – например за сградата, дарена от Кудоглу на фондацията с негово име през 1926 година?
Тезата, че сделките с национализираните от фондацията на Кудоглу имоти са оспорими, че могат да бъдат атакувани по съдебен ред и че всъщност сградите и до ден днешен са си държавна собственост, вече бе лансирана в публичното пространство. Но тя е твърде спорна. И без да се произнесе съдът, няма никакъв начин да се каже дали е основателна.
Но пък и кой би могъл да оспори сделките? Фондацията, на която Кудоглу е подарил сградите в центъра на Пловдив, вече я няма – тя е ликвидирана, заличена, несъществуваща. А държавата? – ми нали всъщност тя ги продаде…
Засега нещата стоят така: в момента три от горелите миналата събота постройки се водят собственост на двама италианци: братята Паоло и Рикардо Каральо, чрез фирмата им "Р.И.П.А." ООД. Неин управител е Пиетро Луиджи Гиа – бивш почетен консул на Италия в Пловдив. А четвъртият подпален склад – на ул. "Г. М. Димитров" 29, е владение на "Галакси инвестмънт груп" – фирма, която се свързва със собствениците на "Винпром Пещера" Антон Щерев и Атанас Петров.
