Частните съдебни изпълнители, фирмите монополисти и банките – са трите основни "мишени" на омбудсмана Мая Манолова и през новия "работен" сезон. Това стана ясно в понеделник (29 август), когато тя представи серия свои законодателни идеи, целящи да ограничат възможностите именно на тези три групи субекти да злоупотребяват с правомощията и със силата си.
Манолова предложи промени в седем закона, сред които Гражданският процесуален кодекс (ГПК), Законът за частните съдебни изпълнители(ЗЧСИ), Семейният кодекс, Законът за кредитирането на студентите и докторантите и други. Безспорно най-атрактивни са измененията, чрез които се цели да се пренаредят отношенията между кредитор, длъжник и ЧСИ.
Какво предлага Манолова?
На първо място – да отпадне възможността банките да се снабдяват със заповед за незабавно изпълнение и с изпълнителен лист само въз основа на извлеченията от счетоводствата си. Става дума за прословутия чл.417 от ГПК, който от 2008 г. насам, когато бе приет, неотменно е "под обстрел".
"Предлагаме на народните представители два варианта: първият е да отпадне въобще възможността банките да използват този облекчен съдебен ред. А вторият – да бъде дадена възможност на длъжника да избира дали спорът му с банката да мине по краткия ред, или по дългата съдебна процедура, при която той може да бъде натоварен с допълнителни такси и лихви, с разноски за експертизи, за адвокатски възнаграждения и други", пояснява Манолова.
На практика през последните девет години няма състав на Народното събрание, пред който да не са внасяни искания за лишаването на банките от тази привилегия, дадена им в чл.417 от ГПК. Последния опит направи Патриотичният фронт преди около година. Но никога не се стигна до отмяната на текста. Не е много вероятно това да се случи и сега.
Другото важно предложение на Манолова за промяна в ГПК е свързано с премахването на т.нар. юрисконсултски възнаграждения. Според сега действащия чл.78 от закона всеки загубил делото дължи на спечелилия похарчените от него пари за съдебни разноски, включително и за защита. Адвокатско възнаграждение се присъжда и на всички търговски дружества или държавни органи дори ако са били защитавани от щатен юрисконсулт – с идеята, че злоупотребата с право, включително и с правото на обжалване пред съд, не може да минава "безнаказано". Манолова вече атакува пред Конституционния съд това възнаграждение, делото там обаче все още е висящо и изгледите омбудсманът да го спечели засега са 50:50. Но пък няма и никаква пречка да бъде направен опит т.нар. такса юрисконсулт да бъде премахната по законодателен ред – точно това всъщност се и прави.
Третата група законови промени опира до длъжниците по вече образувани срещу тях изпълнителни дела. Идеята на омбудсмана е, от една страна, да се разширят правата за обжалване на действията на съдебните изпълнители, например като се възстанови правото на обжалване на оценките, с които недвижимите имоти отиват на публичен търг. Освен това се настоява за ограничаване на възможностите за налагане на запори и възбрани върху имуществото на длъжника, както и да се прецизират текстовете, които гарантират неприкосновеността на т.нар. несеквестируем доход – т.е. сумата, на която съдебният изпълнител не може да посяга.
Юристи припомнят, че възможността за обжалване на оценките, с които имотите се предлагат на търг, съществуваше и в стария ГПК. Длъжниците обаче масово спекулираха с това свое право – дори с ясното разбиране, че няма как да спечелят и могат само да отложат изваждането си от жилищата. Така обаче блокираха събирането на задълженията към кредиторите с години, докато се изтърколят всичките съдебни инстанции, пред които оценката можеше да бъде обжалвана.
Точно злоупотребата с това право беше основният мотив, заради който то бе отнето на длъжниците. Това стана с изменения в ГПК от 2008 година. А освен това депутатите тогава се съгласиха, че все пак става дума за публичен търг, който се разгласява в интернет и в който може да участва всеки – а така накрая предварителната оценка може да се удвои или утрои, стига да има купувачи за обявеното за продан имущество. Само че точно платежоспособните купувачи се оказаха малко в годините на кризата. Към този проблем се добави и сривът в цените на жилищата. И имуществата действително започнаха да се продават на двойно и тройно по-ниски цени от парите, изтеглени за закупуването им. Твърде спорно е обаче дали обжалването на оценката ще вдигне цените и ще помогне на длъжниците. Пък и само преди година и няколко месеца Манолова, която тогава все още бе депутат от "Коалиция за България", внесе същото това предложение за поправка в ГПК. Тогава обаче депутатите го отхвърлиха. А това прави твърде хипотетично възможното приемане на предложението и сега.
"Освен това предлагаме при запориране на сметки на общини да не се налагат запори върху средства от публично-правен характер, т.е. парите за детските градини, училищата, социално подпомагане, здравеопазване", обяснява Манолова. Всъщност в ГПК и сега съществува норма, според която не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия от държавния бюджет или върху средства от ЕС. Но вероятно Манолова има предвид допълнително разширяване на тази защита.
От друга страна, омбудсманът настоява да се намалят таксите, които се начисляват в производството по събирането на дълговете. "Предлагаме таксите на ЧСИ да не надхвърлят размера на дълга, а също така, ако длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение – да се събира 1/3 от размера на таксата. И втори вариант: размерът на таксите да не надхвърля половината от задължението", пояснява Манолова.
В обобщение тя посочи, че: "Промените са насочени срещу произвола на частните съдебни изпълнители и проблемите с монополните дружества и банките, които се създават на хората", казва Манолова. Тепърва тя ще запознава депутатите със своите законодателни идеи. А те единствени могат да решат как да гласуват за тях. Конституцията не е предвидила законодателна инициатива за Манолова.
В момента в Народното събрание отлежават общо седем законопроекта за изменение в ГПК. Повечето от тях чакат да им "дойде редът" повече от година. Два от проектите са на Министерския съвет, останалите са внесени от различни групи депутати: от ГЕРБ, от "Коалиция за България", от Патриотичния фронт и БДЦ. Само едно от предложенията е минало през първо четене в парламента. Останалите тепърва ще влизат за обсъждане – сред тях е и внесеният през юли тази година, пак по предложение на Манолова, проект, с който се забранява частните арбитражи да разглеждат потребителски спорове освен при изрично съгласие на гражданина, при това дадено след възникването на спора.
Бедата обаче е, че вече реално сме в условията на предизборна кампания. И е ясно, че по време на избори политиците са готови на всичко, за да се докарат пред гласоподавателите. А вечният сблъсък между интересите на кредитори и длъжници носи твърде силен популистичен заряд и дава благодатна почва за разтягане на предизборни лакърдии.
Точно заради това моментът е отчайващо неподходящ за обсъждане на базисни процесуални закони, какъвто е Гражданският процесуален кодекс. Защото сложният баланс в интересите на кредитора и длъжника не търпи никакъв популизъм – нарушаването му обикновено води до сривове в икономиката. Пък нашата и без това едва диша.
"Разпределянето на порциите" – със скандални такси за обжалване
Държавата е предвидила невъзможни такси, които кандидатите за европейско финансиране трябва да платят за обжалване пред съд. Това отказва хората и фирмите въобще да търсят правосъдие. А този отказ пък води до безконтролност върху разпределянето на средствата.
"При нас постъпиха множество жалби от бенефициенти – основно земеделски производители, които кандидатстват за отпускане на средства. Хората обаче се оплакват от прекомерно високите съдебни такси за обжалване на решенията на решаващите органи. Става дума за това, че от жалбоподателите в административни производства се иска да платят 4% съдебна такса върху материалния интерес (б.ред. под материален интерес се има предвид сумата, за която се кандидатства). Само че в случая се обжалва административен акт и дори той да бъде отменен, това не води пряко до издаването на положителен акт за жалбоподателя – органът може да му откаже финансиране с друг мотив", обяснява Манолова. И дава пример – таксата при един проект за 500 000 лв. например ще бъде 20 000 лева. И тя трябва да бъде внесена, за да се стигне до дело въобще. Без гаранции, че впоследствие този проект все пак ще получи одобрение и няма да се стигне до ново обжалване. "Така на практика отпада съдебният контрол върху органите за управление на европейските средства, тяхната дейност става безконтролна", казва Манолова.
Проблемът е заложен в чл.27, ал.6 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, според който "при оспорването на индивидуалните административни актове държавните такси, които се събират за съдебните производства, са пропорционални и се определят като процент върху материалния интерес". Това е един от малкото прецеденти в правото ни, които допускат пропорционална такса при обжалване на административен акт – другият е обжалването на обществените поръчки, където също таксата е "пропорционална".
Много показателно е, че и в двата случая става дума за очевадно поставяне на пречка пред обжалването на актове, с които властта разпределя публични средства. И то в области, в които според специалистите нивата на корупция са най-високи – субсидиите и поръчките. А непрекъснато гърмящите скандали и афери за уреждането на "порциите" го доказват.
