Най-интересното на БФБ-София през седмицата бе активизирането на инвеститорите по няколко ключови за пазара емисии. Повече на брой сделки и по-високи обеми на търговия регистрираха книжата на Химимпорт АД, Централната кооперативна банка (ЦКБ), Булгартабак холдинг АД, Софарма АД, Монбат АД, а в петък и акциите на БФБ-София АД, за които бе тиражирана новината, че процедурата по продажба на държавния дял ще бъде рестартирана. Предишните опити да се продадат мажоритарните пакети в БФБ и Централен депозитар АД приключиха, преди да бъдът получени официални оферти. Съдейки по традиционната мудност и нерешителност досега, съвсем не е сигурно, че сценарият няма да се повтори и този път. Така или иначе, новината за нова процедура за приватизация на борсовия оператор предизвика силен интерес от страна на индивидуалните инвеститори. В петък акциите на компанията поскъпнаха с близо 7% при изтъргуван обем от 45 хил. броя в рамките на по-малко от два часа след началото на борсовата сесия. Достигнатата максимална цена в първите часове бе 3.15 лв. за една ценна книга, но сделки за по-големи пакети се сключваха около нивото от 3.10 лева.
Активизирането на търговията през седмицата не се ограничи само до споменатите вече дружества, като с повече сделки и изтъргувани обеми се отчетоха иначе нетолкова ликвидните книжа на Елхим Искра АД, Енемона АД – привилегировани, Фонд за енергетика и енергийни икономии – ФЕЕИАДСИЦ, Спиди АД, Неохим АД, ЧЕЗ Разпределение АД и други. Интересното при последното дружество бе новината, че миноритарни акционери, в лицето на пенсионните фондове на ПОК Доверие, са се възползвали от правото си да включат допълнителни точки в дневния ред на насроченото за 13 ноември извънредно общо събрание. Така освен предварително обявените проекторешения ще трябва да се одобрят или отхвърлят и предложения за разпределяне на дивидент в размер на 1000 лв. на акция, както и за намаляване на номиналната стойност от 10 на 1 лев. Всичко това звучи като музика в ушите на дребните акционери и всички те биха гласували с две ръце за подобни решения. За съжаление обаче често пъти позициите на големите и малките инвеститори в една компания са напълно противоположни. Или поне така стоят нещата по нашите ширини, където голяма част от притежателите на мажоритарен дял се държат като еднолични собственици, а малките акционери са просто малки акционери.
И все пак похвален е опитът на някои пенсионни фондове да провокират дебелоочието на мажоритарния акционер. Доколко успешен ще бъде той е съвсем друг въпрос. Аз лично се съмнявам, че най-големият собственик е имал нужда от напомняне какво да прави с прекалено скъпия акционерен капитал, но знае ли човек. По-важното обаче е друго, а именно оформящата се през последните една-две години тенденция дребните акционери не само да търсят, но и да преследват правата си на собственици в даден бизнес. Нормативната уредба, в по-голямата си част поне, отдавна е в тяхна подкрепа, макар тук-там да има нужда от подобрения.
Регулаторът, в лицето на Комисията за финансов надзор, все по-често заема активна позиция, дори без да бъде сезиран нарочно от засегнати инвеститори. С други думи, много от предпоставките за развитието на инвеститори активисти са налице. Остава такива да се появят, като най-вероятно те ще дойдат от редиците на големите институционални играчи, които имат и финансовия, и физическия капицитет да преследват своите интереси, а оттам и тези на по-малките индивидуални инвеститори.
Гено Тонев,
портфолио мениджър, УД Юг Маркет фонд мениджмънт АД
