Щатският долар падна до най-ниската си котировка към еврото за последните две години заради опасенията, че растежът на САЩ е пострадал от почти триседмичното бездействие на част от администрацията. Според главния икономически съветник на щатския президент Барак Обама тази блокада е отнела 0.25% от БВП през четвъртото тримесечие и е опразнила 120 хил. работни места през октомври. Тези обстоятелства повишават вероятността Федералният резерв да отложи началото на обещаното намаление на паричните стимули за местното стопанство. Зелените пари потънаха до 1.3822 щ. долара за едно евро в сутрешната търговия в Ню Йорк на 24 октомври – най-ниската цена от ноември 2011-а. Същевременно акциите на щатските компании и държавните облигации на страната поскъпнаха.
През седмицата започнаха да излизат
забавените фундаментални показатели на Щатите
Работодателите са наели по-малко от очакваните (148 хил.) служители на трудов договор през септември. Безработицата се е понижила до 7.2%, което е най-ниската й стойност от ноември 2008-а досега. Средната часова надница се е повишила с 0.1% (до 24.09 щ. долара) спрямо август и с 2.1% годишно. Въпреки че пазарът на труда показва очевидно подобрение, политическият дебат по време на бездействието на държавните чиновници за бюджета и за тавана на дълга със сигурност е събудил безпокойство сред ръководителите на бизнеса.
Внесените нови молби за обезщетение при безработица са намалели с 12 хил. броя през миналата седмица – до общо 350 хил. към 19 октомври.
Търговският дефицит на САЩ се е повишил с 0.4% през август до 38.8 млрд. щ. долара. Износът е намалял с 0.1%, а вносът се е запазил почти непроменен в сравнение с юлската си стойност.
В еврозоната
индексът, отчитащ активността в секторите на производството и услугите, се е понижил от 52.2 пункта през септември на 51.5 през октомври. Въпреки намалението стойността е над 50 точки, което е белег за растеж в съответните области. Индексът, следящ сектора на услугите, е паднал до 50.9 пункта през този месец от 52.2 през миналия, докато производственият индикатор е имал символичен ръст от 51.1 на 51.3 точки. В Германия индексът на услугите е спаднал от 53.7 на 52.3 пункта, а във Франция – от 51 на 50.2.
Тези данни са сериозен сигнал, че в общността все още са налице събития, които могат да навредят на крехкото възстановяване.
Има обаче и положителни новини и те са с испански адрес. Страната най-накрая се е изтръгнала от продължителната рецесия – БВП се е повишил с 1% през третото тримесечие. Същевременно безработицата се е понижила до 25.98% срещу 26.26% в периода април-юни.
Норвежката крона
поскъпна с 0.4% към еврото (до 8.1236 крони за едно евро) и с 0.6% към щатския долар (до 5.8797 долара), след като централната банка на страната констатира на редовното си съвещание за паричната политика на 24 октомври, че националната валута е паднала от предишната им среща досега. Паричните стратези оставиха без промяна 1.5% – базовата банкова депозитна лихва.
След неизменния си ръст през 2011-а и 2012-а кроната загуби 11% от пазарната си оценка през тази година в отговор на заплахите на централните банкери, че са готови да предприемат действия за овладяване на поскъпването. Валутни експерти на френската Сосиете Женерал съветват да се купуват крони срещу евро в очакване норвежката валута да поскъпне отново до 7.85 крони за едно евро до края на годината.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата не беше особено активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1902 млн. евро (3719 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.3% дял от купената и продадена валута.
