Поредна популистка атака срещу правото на банките да образуват бързо изпълнителни дела срещу длъжниците предприе БСП още в първите дни след парламентарната ваканция. Група народни представители от левицата внесоха законопроект за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и предлагат банките вече да нямат привилегията да пристъпват към принудително изпълнение за събиране на вземанията си, без да водят дела по общия ред. По сегашната уредба те имат тази възможност наравно с държавните учреждения и общините по реда на т. нар. заповедно производство. При него кредиторът иска от съда заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ или извлечение от счетоводни книги, с което се установява вземане.
През февруари 2015 г. група червени депутати, сред които и сегашният омбудсман Мая Манолова, вече внасяха подобен законопроект за промени в ГПК с предложения за промени на същия текст – чл. 417 от кодекса. Тези предложения обаче не предвиждаха банките да бъдат изключени от кръга на лицата с привилегия да пристъпват бързо към принудително изпълнение. Тогава БСП предложи това тяхно право да бъде отделено в нова точка след тази за държавните учреждения и общините. Подобна промяна е съвършено безсмислена и вероятно заради това за нея не беше обелена и дума в мотивите към законопроекта. Очевидно левицата искаше да се отърка в дебата за лошите банки, които ограбват хората, но имаше достатъчно здрав разум да не бърка правото на първите и интереса на техните вложители с глупостта на вторите.
В сегашния законопроект на БСП банките са изключени от кръга на субектите, разполагащи с право да искат от съда да им издаде заповед за изпълнение. Мотивировка този път има, но тя само показва, че левицата пак не е убедена в тезата си. Вместо да отделят на тази ключова промяна подобаващо внимание, вносителите са се отчели с едно-единствено изречение. А то звучи лицемерно и нелепо – предложеното изменение било „в посока поставяне на банките в равностойно положение с останалите правни субекти“. Освен че подобна обосновка не си струва да бъде обсъждана, тя предизвиква любопитство на какви аргументи ще се позоват депутатите от левицата, когато проектът стигне до разглеждане в Народното събрание. Показателно е, че в качеството си на омбудсман Мая Манолова води шумна кампания в защита на длъжниците, но иска банките да бъдат лишени от възможността да пристъпят към събиране на вземанията си, без да водят дълги граждански дела, за да осъдят своите длъжници.
Темата е дежурна в последните години, но смислени аргументи срещу тази законова възможност липсват. Критиците на банковата привилегия в заповедното производство заблуждават умишлено, че длъжникът е беззащитен. Това не е вярно – с едно просто възражение той може да оспори заповедта за изпълнение, без дори да обяснява защо е против. В този случай кредиторът ще трябва да води дело по общия ред и да внесе пълната държавна такса. Ако не го направи, съдът обезсилва издадените по негово заявление заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Защитниците на длъжниците подминават избирателно и основния проблем – за ролята на банките като кредитори, които управляват средствата на своите вложители и трябва да поддържат висока ликвидност, за да не увредят интереса им. На преден план се чуват единствено вайканията на длъжници, които се възмущават от бързите действия по събиране на дълга им, въпреки че са спрели да го обслужват съгласно кредитните си договори.
Периодичните атаки в тази насока доведоха преди месец до недоразумение, в което беше замесена и Европейската комисия. Това стана, след като адвокатка от неправителствена организация обяви пред медиите, че Брюксел открива наказателна процедура срещу България по нейна жалба срещу чл.417 от ГПК. Тезата на юристката е, че този – „инквизиционен“ правен институт нарушава правото на Европейския съюз, тъй като при издаване на заповед за изпълнение съдът бил длъжен служебно да провери за евентуално наличие на неравноправни клаузи в кредитния договор. Според адвокатката Европейската комисия я уведомила, че започва проверка на българското законодателство по този повод, която ще трае около година. И ако в резултат на тази проверка се установи, че оплакванията от въпросната разпоредба са основателни, комисията ще пристъпи към наказателна процедура срещу страната с цел тя да бъде отменена.
Последва опровержение от говорителката на Европейската комисия Мина Андреева. "Никаква процедура за нарушение, нито пилотна процедура, какъвто e терминът за процедурата са били откривани по повод на чл. 417 от българския Граждански процесуален кодекс. Предполагам, че някой гражданин се е оплакал, на което ние отговаряме каквато е стандартната практика. Има оплакване, но няма процедура по въпроса", заяви Андреева. Бомбата обаче беше хвърлена и за пореден път не стана ясно, че заповедното производство у нас не е нищо повече от водещите европейски правни модели в областта на принудителното изпълнение.
В законопроекта на БСП има и смислени предложения в защита на длъжника, които може да бъдат обсъдени. Например тези срещу злоупотребите при връчване на съобщения на ответника пред залепване на вратата или на пощенската му кутия. Добавено е това да става едва след като той не е намерен на адреса си в продължение на един месец. Невъзможността да бъде намерен ответникът пък следва да бъде констатирана с най-малко три посещения на адреса с интервал от поне една седмица между всяко от тях. Предвидено е и задължение съдът да извърши служебно проверка на адресната регистрация на ответника, вместо да се разчита за това на ищеца.
Разширено е приложението на преференциалната държавна такса от 1/4 върху цената на иска по дела за имотни спорове.
БСП предлага отново две нови основания за отмяна на влезли в сила съдебни решения – ако законът, въз основа на който е решено делото, е обявен за противоконституционен; и ако с тълкувателно решение е прието друго тълкуване на разпоредба, въз основа на която е бил разрешен спорът. Кредиторите едва ли ще приемат лесно идеята съдебният изпълнител да назначава особен представител на длъжника в случаите, когато той не може да бъде намерен. Сега особен представител на длъжника може да назначи само съдът по искане на взискателя, ако при пристъпването към изпълнение длъжникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес.
Смислено е предложението след обявяване на публичната продан за спиране на изпълнението да се иска съгласието на длъжника. Предвидено е и право на длъжника да обжалва оценката на съдебния изпълнител при описа, а трети лица да обжалват действията му при подготовката и провеждането на публичната продан. Предлага се и началната цена да се определя задължително от вещо лице, а долната й граница да е в размера на данъчната оценка на имота. В тази насока е и намаляването от 30 на 20% от цената на задължението, при внасянето на които изпълнителното производство да бъде спряно. Спорни са обаче забраните вещта да бъде предоставяна на взискателя за отговорно пазене, както и наддавачите в публичната продан да не могат да правят повече от едно наддавателно предложение.
