Еврото изскочи над стойност 1.13 щ. долара, след като управителният съвет на Европейската централна банка реши на 8 септември да не променя паричната си политика. Основният лихвен процент на еврозоната остава нула процента, депозитната лихва се запазва минус 0.4%, а количеството на "напазаруваните" активи е 80 млрд. евро на месец. Това означава, че европейските парични стратези не виждат непосредствена заплаха за възстановяването на общността, включително и от решението на Великобритания да напусне Европейския съюз.
На пресконференцията след сегашното съвещание на ЕЦБ нейният председател Марио Драги съобщи, че не е обсъждано удължаване на срока на действие на програмата за покупка на облигации след края на март 2017-а. Засега нямало нужда от допълнителни парични инжекции. Същевременно управителният съвет на банката е възложил на различните й комисии да оценят опциите за евентуални нови стимули. Това доведе до срив на цените на дълговите инструменти (респ. ръст на доходността) в пространството между Испания и Италия, както и на котировките на акциите на компаниите от еврорегиона. Постепенно страстите се охладиха и в късния следобед на 8 септември еврото се върна под 1.13 щ. долара.
Зелените пари паднаха и до най-ниската си цена към японската валута за последните две седмици (от 101.21 йени за един щ. долар) след новината, че през август американският сектор на услугите е отчел най-ниския си ръст за последните шест години. Защото това е поредният слаб фундаментален показател на Щатите, след като вече се мине през свиването на августовския индустриален продукт, през охлаждането на активността при наемането на работа, през по-слабите от прогнозираните продажби на автомобили и спада на индекса на доверие на домакинствата до най-ниската му стойност за последните четири месеца. Всичко това намалява драстично изгледите Федералният резерв да повиши основната си лихва на съвещанието на паричния комитет на 20 и 21 септември. Впоследствие доларовите котировки леко се повишиха и достигнаха 101.70 йени за един щатски долар на 8 септември (в късната следобедна валутна търговия в Европа).
Валутният стратег на "Ай Ен Джи груп" – Петр Крапта, посочва, че валутният курс долар – йена е сред най-чувствителните към очакванията за бъдещата политика на Федералния резерв сред парични единици на страните от Г-10. Според него един от "ключовите катализатори" за доларовия спад към японската валута през тази година е, че "пазарът трудно би повярвал, че японската централна банка може да направи нещо повече за икономиката".
Японският вестник "Санкей" пък съобщи, без да цитира източника на информацията, че членовете на борда на "Бенк ъф Джъпен" са разделени в мненията си за стратегията на институцията. Част от тях подкрепят политиката на отрицателни лихви и покупката на правителствени облигации. Другите са против да се въвеждат допълнителни стимули.
Японското стопанство отчете по-силен от очаквания ръст през второто тримесечие. БВП се е увеличил с 0.7% при първоначална оценка за 0.2%, съобщи на 8 септември правителството. По-добрият резултат се дължи основно на възходящата корекция на капиталовите разходи, на складовите запаси на частния сектор и на публичните инвестиции.
Данните се появиха дни преди очакваното с огромен интерес съвещание на управителите на "Бенк ъф Джъпен" на 21 септември. Там банковият борд ще направи детайлен преглед на провежданата парична политика и ще реши дали да вкара още стимули. Възходящата корекция на растежа е добра новина за японския премиер Шиндзо Абе и за председателя на японската централна банка Харухико Курода, които полагат огромни усилия да съживят местното стопанство и да върнат инфлацията. И докато одобреният от кабинета пакет от икономически стимули за 28 трлн. йени помага за повишение на вътрешното потребление, тазгодишният ръст на йената вреди на износителите и намалява корпоративните печалби, поставяйки в риск икономиката.
