Основните валути не поднесоха изненади тази седмица и се търгуваха в утвърдените си граници през седмицата в очакване на поредната порция новини от най-важните централни банки в света. Европейската централна банка не промени паричната си политика на 8 септември, същото сториха и колежките й от Швейцария и Великобритания на 15 септември.
Деветимата членове на паричния комитет на "Бенк ъф Инглънд" отбелязаха, че публикуваните след вота за BREXIT фундаментални показатели на Острова са по-силни от очакванията. Което не гарантира, че те ще се запазят и в дългосрочен план. Банкерите подчертаха, че "контурите на икономическата перспектива" не са се променили, но намекнаха, че все още има вероятност да прибегнат до още едно лихвено понижение до края на годината. Долната лихвена граница ще е близка до нулата, но все пак малко над нея. Засега Обединеното кралство ще продължи да прилага рекордно ниската си основна лихва от 0.25%, а "Бенк ъф Инглънд" ще продължи да купува държавни ценни книжа и корпоративни облигации.
Публикуваното резюме от протокола от съвещанието на английските парични стратези показва, че някои от тях продължават да недоволстват от разточителната монетарна политика на банката. Кристин Форбс и Ян МакКафърти, които гласуваха против някои от мерките през август, споделиха, че сегашната икономическа обстановка не оправдава напълно покупките на правителствен дълг. Те обаче са ги подкрепили с мисъл за "потенциалната цена, която ще трябва да плати стопанството след внезапното отменяне на програмата".
"Бенк ъф Инглънд" констатира окуражителни последствия от въведените в действие през август парични стимули, като отбелязва по-тесните маржове на корпоративните облигации, по-ниската доходност на английските ДЦК и на ипотечните лихви и по-високите цени на активите. Безработицата се запазва на най-ниското си равнище за последните 11 години от 4.9% (в периода от 1 май до 31 юли). През юли се е понижила до 4.7 процента. Броят на работещите се е увеличил със 174 хил. – до рекордния максимум от 31.8 милиона.
В късния следобед на 15 септември за един британски паунд можеше да се получат 1.32 щ. долара.
Швейцарската национална банка също запази отрицателните си депозитни лихви от минус 0.75% и обеща, ако се налага, да остане "активна" на валутния пазар. Централните банкери признаха, че английското решение за отделяне от Европейския съюз ги е принудило непосредствено след референдума да продават швейцарски франкове, за да не позволят скок в цената им. Франкът се котираше срещу 1.0939 за едно евро в късния следобед на 15 септември.
Централната банка на Швейцария прогнозира също, че икономическият растеж на страната ще се ускори до 1.5% през тази година. Инфлацията тук ще бъде 0.4% през 2016-а, 0.2% през 2017-а и 0.6% през 2018-а.
Засега, въпреки отрицателните лихви по депозитите, швейцарските банки остават печеливши. Асоциацията им отчете 5% ръст на чистите приходи през миналата година – до 64.6 млрд. франка, което е най-високата стойност от 2008-а преди избухването на финансовата криза. Експерти отдават "успеха" на отрицателната лихвена политика в Швейцария на изцяло местни фактори и най-вече на активния и дисциплиниран ипотечен пазар. Растящите ипотечни портфейли, разширяващите се кредитни маржове за бизнеса и по-ниските разходи за рефинансиране обясняват защо швейцарските банки продължават да печелят.
У нас
междубанковият валутен през седмицата не беше особено активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1814.6 млн. евро (3549 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.56% дял от купената и продадена валута.
