"Високочестотните" търговски платформи, които печелят територии на тържищата за акции, атакуват мощно и валутните пазари. Те използват мощни компютри с много висока скорост (милисекунди), позволяващи им да изпълняват голям брой заявки. Използват се сложни алгоритми за анализ на различни пазарни конфигурации, гарантиращи изпълнението на подадените заявки по всяко време, без това да влияе върху котировките. Новата група играчи прави среден дневен оборот от валутни сделки за почти 200 млрд. щ. долара – тройно увеличение за последните три години (по данни на консултантската компания Aite Group). Сумата изглежда нищожна за международния междубанков валутен пазар, чийто среден дневен оборот е 5.1 трлн. щ. долара. Но не и спрямо фондовите борси в Щатите, на които всеки ден се купуват и продават акции общо за около 270 млрд. долара.
Електронните маркетмейкъри гарантират на клиентите си, че могат да купуват и да продават, когато поискат, и се хвалят, че по този начин осигуряват така необходимата ликвидност или възможността да се води търговията без влияние върху цените. Критиците им репликират, че решенията за осъществяване на определена сделка се формират на базата на математически модели и алгоритми и се осъществяват за милисекунди. Това пък може да предизвика големи пазарни колебания без никаква основателна причина. Другото сериозно обвинение към "високочестотните" платформи е, че дават възможност на големите компании да печелят за сметка на дребните играчи. Както и че осигурената от тях ликвидност е "илюзорна" – съществува само за секунда, а през следващата вече я няма.
Каквато и да е истината, потребителите нямат особен избор. В отговор на по-стриктните регулации интернационалните банки постепенно се изтеглят от международния валутен пазар или се преориентират към клиентите, от които печелят най-много. Сделките с чуждестранна валута на 12-те най-големи кредитори са се свили с 28% между 2010-а и 2015-а (по данни на лондонската фирма за проучвания Coalition Development). Да припомним, че бившият председател на Федералния резерв Пол Волкър ограничи търговията на банките със собствени средства, а правилата на "Базел ІІІ" ги принуждават да държат повече капитал, за да се осигури финансовата стабилност. Нещо повече – след като банковите групи платиха близо 10 млрд. долара глоба за манипулиране на валутните курсове, клиентите са притеснени, а пазарът се страхува от евентуален нов скандал.
Всичко това създава вакуум, който се запълва от фирми като Citadel, Virtu, Jump и други небанкови играчи, предлагащи високоскоростни платформи за валутна търговия. В резултат една от най-активните между тях – XTX markets, прескочи ред големи банки и се класира на четвърто място в класацията на "Юромъни" за най-големи валутни търговци с незабавно изпълнение на сделките със среден валутен оборот за около 40 млрд. щ. долара на ден. На електронната платформа Fastmatch с 12 млрд. долара дневен оборот ликвидността, създавана от небанкови участници, е скочила до 75%, а останалите 25% осигуряват пак банки. Това е огромен обрат в сравнение с януари 2015-а, когато съотношението бе 55 на 45 процента в полза на банките. Процесът стана още по-интензивен след английския вот за BREXIT.
Ако новите търговци продължат да разширяват бизнеса си, те със сигурност ще привлекат към себе си и по-голямото внимание на регулаторите. Но засега "високочестотните" фирми ще бъдат следени изкъсо предимно от партньорите си, които набират търговски данни, за да видят дали внесените ордери се изпълняват надеждно и без да предизвикват големи ценови колебания.
