Унищожителна картина на състоянието на правораздаването у нас – това е най-краткото определение, произтичащо от анализа за дейността на военните съдилища през 2014 и 2015 г., направен на основата на проверка от Върховния касационен съд.
Това е първо по рода си детайлно изследване на качеството, с което правораздава цяла една подсистема в съдебната власт – военните съдилища. И картината е толкова втрещяваща, че предизвика незабавни реакции и спорове дали въобще е необходимо тези институции да съществуват отделно.
Истината е, че въпросът с качеството на правораздаването и начинът, по който то (не) се измерва, съвсем не се отнася само до военните съдилища. Питането е какво ще стане, ако същата проверка бъде направена и за всички останали съдилища: общи, административни и специализирани? Особено ако резултатите и там се окажат подобни…
Статистика – стъкмистика
За двете години, които е проучила проверката, в четирите военни съдилища в страната – Софийски, Пловдивски, Сливенски и Военноапелативен – са издадени 1316 съдебни акта. Бройката изглежда внушителна, но то е само на пръв поглед – тя изглежда смешно на фона на отчета на всеки по-голям районен съд в страната, при това само за година. Освен това се оказва, че в тази бройка като "дела" са отчетени и 824 разпита пред съдия – дейност, която надали може да мине за правораздаване въобще. Но така се прави съдебната статистика повсеместно в страната.
Същинската правораздавателна дейност през тези две години на трите военни първоинстанционни съдилища се изчерпва с едва 257 акта – определения, присъди и решения по дела от частен, общ и административен характер. Че са малко – спор няма. Но се оказва, че не са и кой-знае колко качествени. И това се вижда ясно от резултатите от обжалванията. Там картината е направо страшна: от 137 обжалвани акта на окръжните военни съдилища изцяло потвърдените като правилни и законосъобразни са едва половината (48.9 процента). Всичко останало е или отменено, или променено от по-горните съдебни инстанции. По-висока (около 63%) е бройката на потвърдените след обжалване актове специално при наказателните дела от общ характер.
"Големият относителен дял на изменени и отменени съдебни актове е лош атестат за ефективността на военните съдилища", категорични са съдиите от ВКС Лада Паунова и Елена Авдева, които са подписали анализа за дейността на военните съдилища. Те са се опитали да обобщят и точните причини за огромното количество "паднали" актове: най-често заради процесуални нарушения, заради непълни или противоречиви мотиви, необсъдени доводи на защитата, за пренебрегване на доказателства или превратната им оценка – все кусури, допуснати от съдиите. Дадени са и конкретни примери с конкретни дела, за да се стигне до потресаващия извод по едно от тях, че съдебният състав е показал "липса на капацитет", при това при решаване на дело, което не представлява никаква сложност.
Какво му е толкова важното на този проблем ли? Простичко е: на първо място всичките тези отменени присъди и решения мачкат доверието към съда. А на второ – те са предпоставка за дела срещу държавата, защото от калпавите съдийски решения хората търпят вреди и съвсем разбираемо искат обезщетение за тях – у нас или в Страсбург.
"Технически проблем"
"При изготвяне на статистическата база по този много важен критерий за оценка на ефективността на изследваните съдебни звена възникна технически проблем", констатират съдиите от ВКС. А "техническият" им проблем е следният: съдилищата отчитат само бройки за определен период от време – брой постъпили дела, брой на разгледаните, брой произнесени актове, брой потвърдени решения и т.н. Но не проследяват самите дела – от постъпването им в съда до приключването на последна инстанция с влязло в сила решение или присъда. А така на практика по никакъв начин не може да се проследи какво е качеството на правораздаването.
"Отчетността на съдебната дейност не е ориентирана към отразяване на реални резултати по всяко дело, разбирани като стабилитет на постановените актове след приключване на пълния цикъл на проверка и на обща продължителност на наказателното производство", пишат съдиите.
Всъщност точно затова проверката, направена във военните съдилища, е уникална – такъв детайлен анализ, който да проследява реалния път на делата през всичките инстанции и да търси крайния им резултат като показател за качеството на правораздаване, се прави за първи път. Но ако трябва да сме честни – това е станало възможно само по една причина: защото проверката се прави във военните съдилища, където малкият брой дела просто позволява това. За съдилища като Софийския районен съд или Софийския градски съд например подобен анализ изглежда невъзможен – поне не и без подходящ програмен продукт, който да отчита не само голите бройки, а и развитието на всяко конкретно дело от постъпването му в съда през преминаването в различните инстанции до постановяването на влязла в сила присъда или решение.
Не в количеството е проблемът
Анализът завършва с осем на брой изводи, написани възможно най-дипломатично. А най-важният сред тях е, че "корелацията между малко на брой дела и голям процент отменени или изменени съдийски актове" е неприемлива. Казано директно, това означава, че въпреки слабата натовареност, която предполага по-добро качество на правораздаването, военните съдилища все пак са "пропуснали" твърде голям брой калпави актове.
Според съдиите от ВКС ефективността на анализираните военни съдилища в общата картина на съдебната карта е незадоволителна "в контекста на ангажирания в дейността им човешки и материален ресурс". Освен това постъплението на дела към тях е слабо и не сочи тенденция към увеличаване, което значи, че в близко бъдеще натовареността на военните магистрати няма да се промени съществено. А липсата на дела оказва влияние върху професионалното развитие на съдиите: "Потенциалът на съдиите не търпи развитие поради ограничената им професионална изява."
Комбинацията от слаба натовареност, големият похарчен от държавата ресурс и "незадоволителната" ефективност съвсем основателно поставя въпроса какво да се прави с военните съдилища в бъдеще – струва ли си да бъдат запазени в сегашния си вид, като се потърси някакъв начин за допълнително обучение на съдиите, или те просто трябва да се влеят в системата на общите съдилища? Въпрос, на който съдийската колегия на Висшия съдебен съвет даде заявка, че ще търси отговор още на първото си заседание след съдебната ваканция.
Но както вече попитахме, какво ще излезе, ако такъв анализ бъде направен и в другите съдилища и доколко "задоволително" ще се окаже качеството на правосъдието в тях? Защото надали има и един човек в системата, който да вярва, че проблемът с калпавото правосъдие се среща само при военните… Така че – проверявайте…
Анализът вади наяве фрапиращи примери за калпава работа. Един от тях се превърна в емблема на бавното правосъдие: става дума за делото "Анчови" – наказателно производство, което се проточи 18 години и приключи във ВКС едва преди няколко месеца.
Сагата започна на 31 януари 1998 г., когато маскирани мъже нахлуха в дома на това семейство в село Чепинци, пребиха бащата Веско Анчов, изнасилиха двете му дъщери – на 11 и на 16 години и задигнаха над 90 000 лв. и скъпоценности. Обвинителен акт бе внесен пет години след това, без обаче в него да са посочени всички извършители на престъплението. На всичко отгоре се оказа, че е избран погрешният съд – Софийски градски. Последва размотаване, след което през 2007 г. делото все пак стигна до военните магистрати. Но съвсем не свърши бързо – първо на два пъти Софийският военен и Апелативният съдилища оправдаваха подсъдимите, а ВКС им връщаше делото за ново разглеждане. Докато при третото разглеждане на делото касационната инстанция сама се зае да свърши работата на първите две – да приема експертизи и да разпитва свидетели, за да изясни обстоятелствата по делото така, както долните съдилища са били длъжни, но не са направили.
Друго дело пък, внесено в съда през 2007 г. и превъртяно няколко пъти през инстанциите, включително и заради факта, че по него на три пъти се сменяли подсъдимите, чак през 2014 г. е върнато на прокурора – за допуснати процесуални нарушения, които е трябвало да бъдат установени далеч по-рано. То и до ден днешен не е приключило – последно през 2016 г. ВКС го е върнал за ново разглеждане на Военноапелативния съд.
Трети случай: след 15 съдебни заседания по дело за убийство по непредпазливост Сливенският военен съд решава да изпрати папките към ВКС, за да му кажат на кой съд въобще е подсъден спорът. Делото е от 2008 г., но е висящо и до днес.
Изброяването на примерите, посочени в анализа, може да продължи още. Но по-важни са изводите, които правят на фона на конкретиката проверяващите съдии от ВКС: "Впечатлява големият брой въззивни отменителни решения, базирани върху дефекти в съдържанието на обвинителния акт, които първата инстанция не е съзряла. Очевидно практиката на съдилищата, както и отговорното отношение на съдиите-докладчици към процедурата по подготвителните действия за разглеждане на делото се нуждаят от сериозно осмисляне, тъй като връщането на делото на прокурора от втората инстанция е един от най-неприемливите варианти за развитие на наказателното производство. Липсата на мотиви – непълни или противоречиви, също е тревожен сигнал за занижени стандарти на правораздаване. Посочените дела показват дефицити в готовността на първоинстанционните и въззивните състави да решават различни по сложност от фактическа и правна страна казуси…"
