"Българските граждани с избирателни права, явили се да гласуват, заявяват пред секционната избирателна комисия дали желаят да гласуват и в националния референдум." Това пише в т.9 от решение на Централната избирателна комисия от 9 септември, с което се описва по какви правила българите, които живеят в чужбина, ще могат да изразят волята си в предстоящото допитване. Тоест бюлетини за участие в референдума избирателят ще получи само ако изрично заяви пред секционната комисия, че иска да гласува и в този вот.
Един простичък пример обяснява защо тази "дребна" подробност е важна. Представете си, че живеете в едно от десетките затънтени села, в които единствените работни места в радиус от 50 км наоколо са в кметството. А местният партиен дерибей (и ваш началник) вече е разпоредил, че в референдума не трябва да се участва. Какво ще направите? Ще си поискате бюлетина за референдума от секционната комисия – с риск още преди да сте излезли от тъмната стаичка вече цяло село да знае, че сте прекрачили волята "на шефа"? Друг път – нали още на другия ден няма да сте на работа. Просто ще кажете "сбогом" на референдума, на правата си, на демокрацията и на всичко друго, което нито ще ви напълни хладилника, нито ще купи тетрадки на децата. И толкова с "народовластието".
Те това ще е конкретният резултат, ако Централната избирателна комисия въведе същото правило и за българите, които ще гласуват у нас. Факт е, че технологията на гласуването в чужбина е по-различна, което пък дава някакъв мотив за въвеждането на това правило. Но е твърде спорно дали то има място в България – още повече че подобно предварително "препитване" на гражданите – дали искат, или не искат да гласуват, не е предвидено нито в Закона за пряко участие на гражданите в държавното управление и местната администрация (накратко закона за референдумите), нито в Изборния кодекс, който се прилага за неуредените в специалния закон въпроси.
А подозрението, че това може да се случи, въобще не е измислица – още повече че такъв "удар под кръста" на пряката демокрация вече имаше. Да си припомним, че през 2015 г., когато пак гласувахме едновременно на референдум за електронното гласуване и на избори за кметове и общински съветници – указанията на ЦИК бяха точно такива: бюлетините за референдума да не се дават автоматично на всеки гласоподавател, а само ако той изяви желание да участва в това гласуване. В деня на вота обаче се вдигна страшна пушилка, защото се оказа, че секционните комисии по места не само крият бюлетините за референдума, като се оправдават с указанията на ЦИК, но и дори си позволяват да ги развиват "творчески": стигна се дотам граждани да чакат на две опашки една след друга, за да гласуват първо за кмет и после – за референдум. Телефоните на медиите прегряха от жалби, те пък подпалиха ЦИК с въпроси и няколко часа след началото на изборния ден се наложи комисията да дава нови указания: да не се допускат разправии с избирателите и да им се дават всички бюлетини и за двата вида гласуване накуп, освен ако някой изрично не каже, че не иска да гласува вреферендума. Само че точно в този ден пък сайтът на комисията беше хакнат. И така и не се разбра кога и дали изобщо това ново указание е стигнало до всички секционни комисии.
Все още не е ясно дали историята от 2015-а може да се повтори. В ЦИК няма решение как ще получават бюлетините си за участие в изборите и референдума и българите, които ще гласуват у нас. Но въпросите вече валят. Както и подозренията, че "техническите" шашми пред референдума вече започват.
