Неочаквано добра комбинация

Девет от българските договорни фондове, които са организирани от банкови управляващи дружества (от общо 35), са на загуба от началото на 2016-а. Вследствие от това е намаляла и нетната стойност на активите им, показва проучване на в. "БАНКЕРЪ". Тези схеми не притежават високорискови инвестиции в портфейлите си, но вложенията им на външни пазари и ниската ликвидност на българския капиталов пазар не им позволи да постигнат по-високи резултати. Останалите обаче са си направили добре сметките и върнаха с "лихва" дадените им за управление пари. Просто управителите им бяха предвидливи и  – "не сложиха всички яйца в една кошница", и  разпределиха риска в различни типове финансови инструменти на капиталовия пазар.

Българите все още трудно се ориентират, когато става дума за  "инвестиции в ценни книжа". Показателен е фактът, че по-малко от 10% от спестяванията им са в такива активи. Найвече  страхът от тази алтернатива и ниската финансова култура ги спират да предприемат  участие на фондовия пазар. Но има и още нещо. Домакинствата и фирмите не влагат на капиталовия пазар, защото просто нямат средства, с които са готови да се разделят. Алтернативата – колективните инвестиционни схеми, обаче привлича вниманието им, макар и бавно. Все пак доходността от тях забележимо надхвърля прихода от един депозит и подтиква някои спестовници да пренасочат част (малка засега) от паричните си "запаси" към договорни фондове.

Осемте управляващи дружества, които са част от някоя от банковите групи у нас, са организирали общо 36 колективни схеми (при общо 114 лицензирани у нас). Освен това през тази година управляващите дружества на "Райфайзен асет мениджмънт (България)" ЕАД и "ОББ асет мениджмънт" АД обогатиха портфейла си с нови взаимни фондове. Очакванията са те да увеличат активите на банковите договорни фондове още в следващите месеци. Още повече че могат да се възползват и от широката клонова мрежа на компаниите майки, които  печелят без никакви усилия от спестовността на българите.

Показателен е фактът, че за изминалите девет месеца с над 52 млн. лв. са се увеличили портфейлите на банковите колективни схеми – от привлечени допълнително средства или от приходите от инвестиции. Сумата, която те управляват, вече надхвърли половин милиард и достигна 531 млн. лева. А това са над половината от всички привлечени пари в сектора за управление на активи.

Най-ниска възвръщаемост на клиентите си е донесъл фондът на ОББ – "Глобален Фарм Инвест". Той отчита загуба от 8.04 на сто. Средствата му се влагат предимно в дялови ценни книжа на компании от сектора "здравеопазване", основно във фармацевтичния отрасъл, в биотехнологиите и в сегмента "медицинска апаратура", приети за търговия на регулираните пазари в страната и в чужбина.

Най-близо до него по резултати е фондът "Общинска банка – Перспектива". Той инвестира основно в ликвидни акции, приети за търговия на български или на чуждестранни регулирани пазари. Вложенията в дългови ценни книжа и инструменти с фиксирана доходност се извършват предимно с цел да се поддържа ликвидността и в моменти на пазарни сътресения. Фондът "Общинска банка – Балансиран" също отбелязва сходен резултат. Инвестиционната му стратегия предвижда капиталови печалби от сделки с ценни книжа, приходи от дивиденти/доходи от дялови ценни книжа, както и текущи доходи от дългови ценни книжа и от други финансови инструменти.

Не могат да са доволни през тази година и клиентите на "Райфайзен (България) Фонд Глобален растеж", който е на загуба от 3.21 на сто. Той инвестира минимум 85% от активите си в дялове на "Райфайзен Глобален акции" – главната колективна схема, управлявана от "Райфайзен Капиталанлаге-Гезелшафт" М.Б.Х. – Австрия.

Някои от фондовете обаче запазват шансове да обърнат негативния тренд. На това могат да се надяват клиентите на "Тренд Фонд Паричен пазар" (-1.23%), "Тексим Комодити Стратеджи" (-0.15%) и "Тексим Парични пазари" (-0.85%). Те са на загуба, но тя е малка и те биха могли да преминат в групата на печелившите схеми до края на 2016-а.

Пазарът за управление на колективни схеми остава отворен за нови инвеститори. В крайна сметка изборът между двата финансови продукта – влог и договорен фонд, ще бъде в полза на алтернативата, която осигури по-висока доходност. След като лихвите по депозитите устойчиво вървят надолу,  конкуренцията може да размести допълнително парите у нас.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Откъде се информирате за предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни?

Подкаст