Проф. Михаил Минков е български културен антрополог. Той е ученик на Хеерт Хофстеде, холандския основоположник на статистическия подход към съвременната културна антропология, а сега и негов сътрудник и съавтор на най-новата версия на Values Survey Module – изследователски проект за измерване на културни различия.
Та, този изключително интересен учен веднъж провел изследване сред свои студенти някъде в Европа. Попитал ги чисто и просто колко роднини могат да изброят. Българите се сетили за по около 120 души – в последните примери били трети и четвърти братовчеди, балдъзи, лелинчовци, шуранайки… Колегите им от Западна Европа изброили до 60 роднини. Американците се сетили за двадесетина…
Само арабите били нашия рекорд – всеки от тях с лекота се сещал за поне 160 души “близка” рода.
Това е своеобразен пример за родова култура. Тя разделя света на две – наши и чужди. Индивидът се чувства силен и сигурен, когато около него има повече наши. Неслучайно и политическият език е наситен с родови названия. Имахме Тато – Тодор Живков, имахме и Батето – неговия зет Иван Славков. То още в зората на комунизЪма тесният социалист Димитър Благоев беше наречен Дядото…
Роднинската йерархия е здраво вкоренена и в приказната народна традиция. В Батак, където съм зет, християнската йерархия е сведена до Дядо Боже и божетата, които всъщност са светците – неговите пратеници, носители на доброто и на благочестието сред хората. На Воскресение Христово пък поздравът е “Честит дяд’ Великден!”
"Отдавна съм се наслушал за бащата на нацията, тази нация много бащи има. Много претенденти за бащи има. Крайно време е да имаме и една майка и да се погрижим действително майчински за този народ, а не хора с его, което трудно въздържат, и които мислят, че сядайки в президентството, могат да свършат някаква работа със сила или с натиск", заяви премиерът Борисов в подкрепа на кандидатурата на Цецка Цачева за президент. На него често му викат новия Тато заради непосредствения начин, по който общува с хората, а може би и заради това, че е прост като народа си.
"Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме", каза преди четири години по време на поредното си посещение в Кърджали Бойко.
Появи се и някакъв – уж – нюанс: "Не съм съгласен българската правосъдна система да бъде сведена до дебата "две каки", които си говорят. По същия начин не съм съгласен за начина, по който се правят правителствата в България да бъде сведен до "двама батковци", които си говорят. Това пък каза тия дни президентът Росен Плевнелиев в отговор на интервюто на премиера Бойко Борисов, който говори за неуспешните министри и предложените от кръга "Капитал" лица в първото правителство на ГЕРБ. "Ако това е така с "двете каки" и с "двамата батковци", това означава, че задкулисието в България тотално е победило", заяви Плевнелиев. От какво ли се възмущава?!
Публична тайна е кой го прати при Бойко да стане министър в правителството му…
Второ, батко Делян (Пеевски) и батко Иво (Прокопиев) са реалните кадровици от най-ново време у нас. И това също е публична тайна. Колкото до двете каки – Владимира Янева и Румяна Ченалова, Бойко пък казва коя кога да бъде опраскана.
Това "кака" и "батко" го има само по Балканите. Пуснете който и да е турски сериал, и ще видите дълъг наниз от тези уважавани "титли", които младите дават на по-възрастните. Това издава близост и уважение. В цитираните случаи те са по-скоро иронично използвани.
Често "каки" викат на онези нещатни служителки на "Пътна помощ", който работят по уширенията на пътищата и отговарят не за колите, а за шофьорите. "Батка" пък е типично за борческия фолклор, най-вече в устойчивото словосъчетание "яка батка".
Това жизнеутвърждаващо писание има обаче и много тъжен привкус.
Абе, хора, ако сте наследници на Дядото, които ги управляват батки, а ги обслужват съдебно каки, каква държава е тази и каква е тази кандидат-президентка, ваш’та майка?!
Бат 'Чаво, батко ви
