Нов раздор по гражданската конфискация

БТА Пламен Георгиев КОМПИ Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество

Обновеният преди четири години ред за гражданска конфискация на необяснимите богатства ще бъде изясняван чрез тълкуване заради наличието на разнопосочна съдебна практика по един ключов въпрос. На четвъртата година след приемането на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество са засечени напълно противоположни решения по въпроса дали прекратяването на наказателното производство срещу едно лице задължава гражданския съд да прекрати и делото за конфискация срещу него? Разнопосочните актове са на различни състави на гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) и тя ще решава чия страна да вземе. 

Тълкувателното дело е образувано по предложение на тричленен състав с председател Марио Първанов, който решава да спре конкретно дело за конфискация, докато не бъде решено как да бъде прилаган законът.

Процесът започва по повод на граждански иск, предявен от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу три лица. Делото се гледа в Кюстендилския окръжен съд. Основанието за иска е, че срещу едно от тях се води разследване за подкуп и то е привлечено в него като обвиняем.

Оказва се обаче, че междувременно досъдебното производство е прекратено от прокуратурата, тъй като обвинението не е доказано. На свой ред окръжните съдии в Кюстендил прекратяват и делото за конфискация като недопустимо, а Софийският апелативен съд потвърждава тяхното определение. Когато въпросът стига до ВКС, неговият състав решава да спре делото и да поиска образуване на тълкувателно дело. Посочени са двете противоположни виждания, които очертават неговия предмет.

Според част от съдите изискването на новия закон за гражданска конфискация проверяваното лице да е привлечено като обвиняем трябва да е налице през целия период на производството. Ако законовото основание за образуване на това производство отпадне, докато с него се занимава комисията, или то е в съда, то следва да бъде прекратено. Мотивът е, че ако това не бъде направено, наложените ограничения в правото на собственост ще са в разрез с конституционния принцип за нейната неприкосновеност.

Други съдии обаче мислят точно обратното – че, за разлика от стария закон за отнемане на престъпно имущество, сегашният не обвързва развитието и изхода на наказателното дело с гражданския процес за конфискация. Основанието за този прочит е изричната разпоредба, че производството по този закон се провежда независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице и/или свързаните с него лица. От определението за спиране на делото, което е дал съставът, оглавяван от Марио Първанов, става ясно, че той е привърженик именно на това тълкуване. То е аргументирано и с Решение № 13/2012 г. на Конституционния съд, който тогава се произнесе по искането на депутати за обявяване на целия закон за противоконституционен веднага след приемането му.

Атаките срещу този тип законодателство предизвикаха яростни парламентарни и съдебни сблъсъци с привличане на международна експертиза в лицето на Венецианската комисия. Само преди две години Гражданската колегия на ВКС излезе по искане на тогавашния омбудсман Константин Пенчев с тълкувателно решение и по ключов въпрос по приложението на стария закон. Питането беше: необходимо ли е да има връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото, за да се постанови отнемането му в полза на държавата? По това тълкувателно дело върховните съдии решиха, че такава връзка е необходима, докато водещият довод за приемането на новия закон е тя да бъде разкъсана. Сега обаче изниква отново проблем в тази насока.  

Само преди десетина дни председателят на КОНПИ Пламен Георгиев се похвали, че Европа признава българския закон за гражданската конфискация за един от най-модерните и най-ефективните по отношение на прекъсването на финансовите потоци на трансграничната организирана престъпност. Както и че, с изключение на делото по жалба на семейството на Константин Димитров – Самоковеца, комисията не е ставала причина за осъдителни решения срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

"Нашият закон е много по-модерен, отколкото тези в повечето държави членки, и ние надхвърляме много пъти възможностите. Не отнемаме само имуществото от престъпна дейност, а всякакво незаконно придобито имущество, без да се търси връзката с престъплението и без да трябва да има осъдителна присъда”, заяви тогава Георгиев. Той спомена и внесения в края на февруари иск за отнемане на 2.2 млрд. лв. срещу мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Шефът на комисията добави, че сумата е шокиращо голяма, но цената на този иск е формирана реално, тъй като става въпрос за четвъртата по големина банка. "Ние сме установили, че тези пари са заплатени, оценявали сме акциите по номинал, ние сме видели, че тези пари са източени”, увери Георгиев.

Производството по конфискация и искът срещу банкера са резултат именно на предявеното срещу него обвинение за източване на банката. По-късно обвинението срещу Василев беше променено на ръководство на организирана престъпна група със същата цел, а досъдебното производство беше прехвърлено в специализираната прокуратура. По това разследване държавното обвинение пази строго мълчание. Наруши го неотдавна главният прокурор Сотир Цацаров при поредния скандал във Висшия съдебен съвет. Той обеща да бъде внесен обвинителен акт в спецсъда през февруари-март следващата година и посочи, че международната експертиза по делото е готова.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст