Понеже ситуацията вместо да става по-зле, стана безнадеждна, реших да взема нещата в ръце. Експертите твърдят, че по време на криза поведението ни трябва да е различно и иновативно. И така стигнах до идеята да отдам под наем жената.
Залепих една обява на информационното табло в блока. Няма и десет минути по-късно на вратата се звънна. Отворих и видях че комшията е отвял конкуренцията.
Вземам я, рече той.
Чакай, викам, не си чул условията, как ще се спазарим?
Абе знам аз какво взимам, да си стискаме ръцете и това е, напира комшията.
Нещо ме жегна под лъжичката. Към обекта на наема има нещо като бонус. Взимаш и едно от децата, по избор, викам му аз.
А, без тия! Кой си ги е раждал, да си ги гледа, намуси се комшията и тръгва да се измъква.
Да де, за това става дума, настоявам аз.
Но понеже съм чул че бизнес без компромиси не се прави, дадох жената без бонуса. Подписахме договор: осемчасов работен ден, заплащане на извънредния труд, нощният двойно, осигуровки, плащане на наема два пъти месечно, абе приказка. Аз доволен, комшията също, и жената, кой знае защо, и тя.
Тъкмо си прибрах аванса от наема и на вратата се звъни. Отварям, гледам две лелки със строго изражение на лицата. Добър ден, ние сме от Инспектората на Министерство на здравеопазването. Идваме по повод обявата за наема.
Ааа, закъсняхте, подписахме договор, викам им аз и тръгвам да затварям вратата. Едната бързо сложи крак и казва: Господине,
