Избори под прицел

Избори

Две висящи дела в Конституционния съд срещу част от новите правила в Изборния кодекс и още едно, което се очаква да бъде внесено веднага след вота – в такава ситуация ще се проведат президентските избори през 2016 година.

Проблемите в изборните правила всъщност започнаха от недомисленото въвеждане на задължителното гласуване – още преди да е ясно дали го иска народът, а предстои той да се произнесе на референдум по този въпрос. И без да се пита КС, това право може ли въобще да се обръща в задължение? Факт е, че това е твърде спорен въпрос. Но същинската драма е в друго: в наказанието, предвидено, ако не е упражнено това "задължително право" – при неучастие в два последователни избора гражданите да бъдат заличавани от избирателните списъци.

Точно това наказание всъщност вече е оспорено пред Конституционния съд от омбудсмана  Мая Манолова. "Нито Народното събрание, нито ЦИК могат да определят условия за изключване от избирателния списък на български граждани, които отговарят на предвидените в конституцията изисквания и са носители на активно избирателно право", категорична е Манолова. И допълва, че в конституцията няма дори и намек за това, че някой може да въведе законодателни ограничения на признати и гарантирани основни права. А заличаването от избирателния списък не може да се квалифицира по друг начин освен като целенасочено действие за ограничаване на избирателно право, казва Манолова.

Делото, с което тя атакува чл.242а от Изборния кодекс, с който се въвеждат наказанията за "провинилите" се избиратели, бе образувано още през юли. Но оттогава до днес над него тегне оглушително мълчание. Впрочем то се падна на доклад на съдия Гроздан Илиев – бивш заместник-председател на ВКС и шеф на наказателната му колегия, който бе номиниран за Конституционния съд от ГЕРБ.  

Каквото и да става с това дело – то ще се развие след изборите. Междувременно обаче от ЦИК заваляха предупреждения към хората, които няма да отидат до урните. Те трябвало да си пазят "извинителните бележки" за причините, поради които не са успели да гласуват. Защото, пак според закона, негласувалите няма да бъдат заличавани от списъците, ако докажат наличието на "уважителни причини", които са ги препънали: например отсъствие от страната, заболяване, служебна заетост и други. С какви документи ще се доказва, пред кого ще бъдат представяни, кой ще преценява дали са уважителни, или не – ще се определи тепърва в правилник. Стига все пак Конституционният съд да не каже, че наказанията въобще трябва да отпаднат.

Заедно със задължителния вот дойде и квадратчето "Не харесвам никого" – рекламирано като възможност за длъжните вече да гласуват граждани да изразят своя протестен вот. Там вече кашата е пълна. Първоначално депутатите бяха решили това квадратче да се брои за недействителен глас. В което нямаше никаква нормална логика. Броени дни преди изборите обаче се усетиха, че са забъркали голяма поразия, та се захванаха да я поправят. И пак я свършиха като кучето на нивата – решиха това квадратче да се брои като действителен вот по време на мажоритарните избори и като недействителен – при парламентарните. С обяснението, че така нямало да се вдига изкуствено четирипроцентовата бариера за вход в парламента.

Безумието как така гласът на един и същ гражданин веднъж ще се смята за редовен, а друг път – не, оставяме настрани. Защото до парламентарните избори има още време (дори и ако са предсрочни). И ще има възможност Изборният кодекс да се пренапише поне още веднъж. Бедата е другаде: как никой не помисли какво ще стане, ако прословутото квадратче "Не подкрепям никого" вземе, че спечели президентските избори? Вярно, че възможността за това е твърде хипотетична. Но с рекламната кампания, която държавата неволно организира на тази нова опция в бюлетината, никой не може да прогнозира какъв ще е процентът от гласоподаватели, които ще се възползват от това ново право – ако ще само напук, колкото да гледат каква суетня ще настане после сред "системните" играчи.

Но дори ако "Не подкрепям никого" спечели втория по ред резултат, то пак може да създаде проблем. Защото в конституцията пише, че "ако никой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се провежда нов избор, в който участват двамата кандидати, получили най-много гласове". Тоест на балотаж отива вторият по резултат. Ще рече – квадратчето. Но тогава всичко ще зависи от това, как ще се тълкува волята на суверена: дали пък той не е отказал да излъчи втори, след като не е изпратил за следващия тур нито един от останалите претенденти.

В момента единственото, за което могат да се молят щабовете, е да не се стига дотам.  Пък и другите, реални и съвсем не хипопетични проблеми в Изборния кодекс, и без това са предостатъчно. И включват и третия основен повод за хвалба на политиците: наложеното ограничение от 35 секции в държавите извън ЕС. Само че положението съвсем не е за хвалене.

Впрочем тази промяна също е вече с единия крак в Конституционния съд. След като гръмна скандалът с отказаното разкриване на допълнителни секции над "лимита" във Великобритания, омбудсманът Мая Манолова оспори пред КС и "тавана" за броя избирателни секции в чужбина. Последвалата промяна "на коляно" в кодекса, направена десет дни преди вота, остави ограниченията само за държавите извън ЕС (сред които е не е само Турция, там са и САЩ и Канада – държави, приютили голям брой пребиваващи там български граждани).

Точно заради  разделението на държавите на "свои" и "чужди" се чуха гласове, че "поправеният" текст също ще бъде атакуван пред Конституционния съд. Но той всъщност вече е сложен на масата. Защото в искането на Манолова за "лимита" за секциите да бъде обявен за противоконституционен той е засегнат. Според Манолова по същество се създава различен режим за формиране на избирателни секции във и извън ЕС, предвидени са различни условия за двете групи държави. Което пък предполага неравно третиране на българските граждани – в зависимост от това къде пребивават. Създаването на правна уредба, която третира по различен начин българските граждани, е нарушение на конституцията, защото засяга един от основните й принципи – равенството пред закона, смята Манолова. Дали е права? Ще каже Конституционният съд – все някой ден.

Факт е, че с корекциите в кодекса, правени на коляно и спазарявани на тъмно, депутатите натвориха куп скудоумия. И те действително трябва да бъдат изчистени – при това максимално бързо. Защото ако има нещо, което със сигурност вече се усеща във въздуха, то е мирисът на предсрочни парламентарни избори.

А дали ще се стигне до касиране на президентския вот? Ще видим.

Референдумът бе преформатиран на  "за" или "против" Слави

Както прогнозирахме, вместо в смислен дебат по въпросите, поставени на референдум, българите бяха тласнати в безумни спорове за това мутра ли е Слави и кой му платил за концерта на "Орлов мост".

Така населението за пореден път се "цепна" на "умни и красиви" и "простаци и чалгаджии".  И сякаш всички забравиха, че всъщност зад този референдум стоят подписите на близо 700 000 души. Те пожелаха да го има и всъщност те го извоюваха – а не Слави Трифонов, барабар с всите си сценаристи.

Точно в склонността да се делим (при това злобно, нахъсано и възможно най-кресливо) на "Левски" и на "ЦСКА" по всяка тема: от ролята на светулките до ползите от ядрената енергетика, всъщност е най-голямата отлика между България и Швейцария – страната на референдумите. И обяснява защо на техния парламент няма нужда да пише, че съединението прави силата – те просто си го знаят.

Впрочем и в Швейцария не живеят само "умни и красиви", там също има "простаци и чалгари". Но някак си съумяват не само да живеят заедно, но и да управляват държавата си така.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Откъде се информирате за предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни?

Подкаст