ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Справедливост на процент и по поръчка

РФ

Пример за слабо законотворчество с дъх на популизъм бе гласуваното от парламента – тъкмо в разгара на предизборната кампания намаляване на законната лихва за просрочие (или още мораторна лихва). В хода на дебата пък се оказа, че става дума и за подвеждане на обществото за целите на промяната. В същото време властта нехае за една такса, каквато в Европа няма, а правната общност критикува от години. За разлика от лихвата за длъжниците, тази лихва ощетява далеч повече гражданите и ограничава достъпа им до правосъдие. И вероятно целта е именно тази.  

Ни в клин, ни в ръкав в Народното събрание се появи и беше гласуван на първо четене внесен от Реформаторския блок законопроект за промяна в основен закон като Закона за задълженията и договорите. С него единният размер на компенсацията за просрочени задължения беше едновременно разделен и редуциран. Определяният от БНБ основен лихвен процент остава база, но вместо сегашната надбавка от 10% върху нея ще се начисляват 8% за търговци и 4% за физически лица. Оказа се, че всичко е скалъпено набързо и е пълно с недомислици под мотото на "обществените очаквания за справедливост".

Първо стана ясно, че всичко се прави заради арбитражното решение за проекта "Белене", по което страната ни е осъдена да плаща солидни лихви за просрочие. В мотивите към законопроекта всички аргументи са под мотото на грижата за длъжниците, които били натоварвани несправедливо за това, че бавят плащанията си към кредиторите. Няма обаче обяснение защо точно сега се полага тази грижа, щом като основният лихвен процент удари дъното и стана кръгла нула.

По време на дебата Петър Славов от гражданската квота на Реформаторския блок изплю камъчето – наред с основното си предназначение промяната била навременна и заради казуса с АЕЦ "Белене". И изчисли, че с изменението лихвените плащания ще бъдат намалени с поне 60 000 лв. на ден. След което Славов даде заден ход с добавката, че законопроектът е готвен не заради АЕЦ"Белене", а заради хората, които ежедневно се сблъскват с проблеми около забавени плащания. Тоест проблемът е не длъжникът, който не плаща, а кредиторът, който не си получава дължимото.

Странната симбиоза между управляващи и опозиционни парламентарни групи дойде в повече на председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова. Тя коментира шеговито, че по този начин се решава проблемът с лихвата по арбитражното решение, "тогава да я намалим на нула". И добави: Бъркаме нещата, искаме да решим проблем, който трябва да се реши генерално, чрез създаване на друг, а именно намаляването на лихвата. Това би било знак към нередовните платци".

Никой не обърна внимание и на това, че проектът въвежда надбавките от 4 и 8 процентни пункта като тавани, а не като константни лихвени проценти. Или – те не може да бъдат надвишавани, но може да са по-ниски. При това положение изобщо не е ясно каква е всъщност лихвата за просрочие, защото може да е различна в определен диапазон. На практика излиза, че тя трябва да бъде определяна при всеки спор от съда, който обаче няма критерий, по който да го прави. Основният лихвен процент винаги ще е ясен, но крайният – ще си остане неизвестен.

Както писахме вече, авторите на законопроекта пък съвсем са пропуснали да посочат каква лихва за просрочие ще плащат други субекти на граждански правоотношения като държавата и юридическите лица с нестопанска цел. Разликата в размера на добавката по линията търговец/физическо лице също е неоправдана. Независимо че законът възлага на търговеца по-високи очаквания, няма логика, по която той трябва да е два пъти по-изряден платец, отколкото физическото лице.

Убийството е например както престъпление, така и непозволено увреждане, за което се дължи обезщетение. По тази логика – и в този случай ли забавата на длъжника убиец да плати кръвнина на роднините на жертвата трябва да бъде санкционирана по-леко, отколкото търговецът? Освен това в търговските договори поначало се уговарят неустойки, които ангажират страните с по-високи мораторни лихви от законната лихва за просрочие.

Да се върнем обаче на грижата за длъжниците.  Според друг от вносителите – Мартин Димитров, законната лихва за забава е най-висока в България в сравнение с останалите държави от ЕС. Такава е обаче и 4-процентовата пропорционална такса върху цената на иска по граждански и търговски дела с материален интерес, която ищците трябва да платят, за да започне делото само на първа инстанция. С други думи, ако гражданин иска да защити имота си на стойност от 100 хил. лв., като заведе дело срещу имотни измамници, трябва да се бръкне като за начало с 4 хил. лв. държавна такса плюс адвокатските разноски. Ако пък търговец спори за вземане по договор за 10 млн. лв., държавната му такса по делото ще е 400 хил. лева. 

Според сравнително изследване, направено миналата година от преподавателката по право на Европейския съюз проф. д-р Жасмина Попова, такса с подобен размер и без горна граница там няма. В повечето страни тези такси не са пропорционални, а са фиксирани и ограничени с тавани от по няколко хиляди евро. А в едни от най-богатите страни като Франция и Люксембург със закон е установен принципът на липса на таксуване на искове, предявени пред гражданските и административните юрисдикции.

Недоволството от тази несправедливост не е от вчера, но властта си прави оглушки. И ги прави в интерес на беззаконието и криминалните лобита, които имат интерес от висока съдебна бариера пред засегнатите от кражбите. Преди няколко години едно гражданско сдружение направи неуспешен опит за отмяна на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, приета с постановление на Министерския съвет.

Жалбоподателите подчертаха, че 4-процентовата такса не е разходоориентирана и с нея държавата окуражава нарушителите на закона, като наказва допълнително техните жертви. Българската стопанска камара пък поиска да бъде сложен таван на съдебния налог, а при старта на делото да се плаща само част от него. Според работодателската организация високият размер на таксата е непосилен за много търговци и е сред основните причини за нарастващата междуфирмена задлъжнялост. Камарата отправи и призив съдебната система да не се превръща в приходна агенция на бюджета.

При тези условия в съдебната практика се получават сериозни изкривявания с цел нагаждане към нормативната база. За да избегнат плащането на въпросната такса по дела с голям материален интерес, ищците по парични претенции предявяват масово т. нар. частични искове. При тях се претендира осъждане на ответника само за част от цялото вземане, за да се плати по-ниска такса върху посочената цена на иска. В същото време се посочва обаче, че предмет на иска е претенцията в пълния й размер.

После ответникът има две възможности. Едната е да измени иска до пълния му размер в хода на делото, другата – да предяви нов иск за останалата част от претенцията. В първия случай изчаква да види как ще тръгне делото с оглед реакцията на ответника. Във втория се надява да спечели делото по предявената част от иска бързо, след което да заведе ново дело за непредявената част. Тогава ще трябва да внесе държавната такса и за нея, но ще е сигурен, че ще спечели и второто дело, понеже предметът и на двете е на практика един и същ.  

Подобно раздвояване е допустимо в правната доктрина и има своите правно-исторически корени, но кореспондира със заобикалянето на закона и усложнява процеса. Появи се и противоречива съдебна практика по въпроса тече ли погасителната давност за останалата, непредявена първоначално част от вземането. Всички са наясно обаче, че проблемът е във високата съдебна такса, от която бягат както гражданите, така и бизнесът.

Пак същата 4-процентова такса е в основата и на друга масова практика – кредиторите на търговци да си търсят от тях дължимото, като искат обявяването им в несъстоятелност. Вместо да предявяват осъдителни искове по Закона за задълженията и договорите, те пристъпват направо към искане за откриване на производство по несъстоятелност. И едва след откриването му си търсят дължимото отново с осъдителни искове в същото производство. Така заобикалят общата 4-процентова пропорционална такса и плащат само твърда такса от 250 лв. за откриване на делото за фалит. Изгодно, но отново на ръба на закона.

Най-опасното при тези процесуални лупинги е отличната възможност за злоупотреба с право с цел разчистване на сметки или удар срещу конкуренцията. Видяхме по скандала "Гнили ябълки", при който бившият френският посланик скочи в защита на български дружества от групата "Белведере". Всичко започна именно с искане за обявяване в несъстоятелност от страна на кредитор, чиято претенция не беше нито особено голяма, нито основателна. Съдийката по делото Румяна Ченалова назначи обаче светкавично временен синдик, който да се бърка във фирмената дейност. В случая нещата бяха оправени, но само защото с европейска намеса се вдигна и врява. По същата схема може да бъде атакуван обаче всеки търговец с неплатено задължение, като в партидата му бъде лепнато клеймото на несъстоятелността.    

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че ротацията във властта трябва да се случи на всяка цена?

Подкаст