Висшият съдебен съвет съвсем се забатачи, търсейки отговор на въпроса трябва ли да бъде връщан на работа магистрат, отстранен заради образувано срещу него наказателно дело, което все още не е приключило с влязла в сила присъда. В една и съща седмица съдийската колегия отказа да се произнесе по искането на подсъдимия Веселин Пенгезов да бъде върнат на работа и прехвърли "горещия картоф" към пленума на ВСС. А прокурорската колегия направо отказа да възстанови на работа военния прокурор Илиян Георгиев – също подсъдим. Така на практика прати казуса в съда, защото това решение със сигурност ще бъде обжалвано пред Върховния административен съд.
Както вече обяснихме в "Параграф 22", проблемът възникна след промените в Закона за съдебната власт, приети през лятото като част от прословутата "съдебна реформа". В чл. 230 от ЗСВ бе записано, че когато съдия, прокурор или следовател бъде привлечен като обвиняем, съответната колегия на Висшия съдебен съвет трябва временно да го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство. Това отстраняване обаче не може да продължи по-дълго от година и шест месеца, ако обвинението е за тежко престъпление, и осем месеца – за леките деяния. След изтичането на този срок, ако отстраненият магистрат поиска това, той трябва да бъде възстановен на работа от съответната колегия – съдийска или прокурорска.
Покрай пословичната "бързина" на разследването у нас буквалното прилагане на закона заплашва да върне на работа в съдебните зали магистрати, които сами са обвиняеми и подсъдими за тежки престъпления. А това, меко казано, е неприемливо. Заради калпавата депутатска работа възникнаха и спорове как трябва да бъде тълкуван законът – дали възстановяване може да се иска само ако делото срещу съответния съдия или прокурор е още в досъдебна фаза, или тези срокове обхващат и случаите, в които делата са внесени в съда, но се търкалят някъде между инстанциите.
Точно тази дилема вече на няколко пъти изправя ВСС на нокти. Само през изминалата седмица пред двете колегии "виснаха" две молби за възстановяване от отстранени магистрати. Едната е на военния прокурор Илиян Георгиев, срещу когото бяха повдигнати серия обвинения, но повечето от тях "катастрофираха" в съда. Срещу него остана само една присъда от първа инстанция за набедяване на колеги, но и тя не е влязла в сила, защото се обжалва. Втората е на отстранения бивш шеф на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов, който пък е подсъдим за длъжностно присвояване на пари от проект, финансиран по европрограма. Сроковете, за които се говори в ЗСВ, и в двата случая отдавна са изтекли.
Решенията на двете колегии обаче бяха коренно различни: прокурорската единодушно и без въобще да разсъждава как трябва да се приложи законът просто отказа да възстанови Георгиев на работа. А съдийската направо отказа да се произнесе – и просто прехвърли казуса "Пенгезов" на пленума на ВСС – за да бъдел решен въпросът "принципно" и това решение да важи за всички магистрати – както за съдиите, така и за прокурорите и следователите.
Всъщност в случая ВСС не е толкова виновен – той наистина е между чука и наковалнята. Ако реши да приложи закона, всички ще скочат върху кадровиците – как така допускат в залите да правораздават подсъдими магистрати. Ако откажат пък – отказите подлежат на обжалване пред съда и е повече от възможно да бъдат отменени там. А това означава, че държавата после може да бъде осъдена и да плати хиляди левове за обезщетения на магистратите, на които е било отказано възстановяване.
Истината е, че този "горещ картоф" в ръцете на ВСС му го натрапиха депутатите. Затова и най-нормалното нещо беше те да си го изядат – просто трябваше спешно да внесат поправки на поправките в ЗСВ. Така обаче щеше да лъсне колко е калпава реформата, с която така обичат да се хвалят по предизборните срещи и при воаяжите в Европа.
