"Каквото сам човек си направи, цяло село да се събере – не може да го направи", казва една популярна българска поговорка. Така се получи и с премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, който се вкара сам в такъв капан, какъвто никой не можеше да му заложи. За последните няколко месеца той направи трета голяма грешка (след смяната на Бокова с Кристалина Георгиева за кандидат шеф на ООН и с издигането на кандидатурата на Цецка Цачева за президент), че тя може да се окаже и фатална за властта му. Никой не е карал Борисов да обвързва пряко президентските избори с изпълнителната власт. Той сам се изпъчи, че ще подаде оставка (а това означава и на правителството), ако ГЕРБ не е първа политическа сила на първия тур на вота за държавен глава. Тази закана трябваше да мобилизира избирателите на ГЕРБ, но тя май вдигна на крак симпатизантите на БСП. И всички, които по някаква причина са против партията на Борисов. Това първо. И второ – за пореден път се видя, че принципът за разделение на властите е едно доста сбъркано понятие в главата на премиера.
От своя страна левицата съзря своя времеви хоризонт, за да се върне във властта. Затова балотажът в неделя ще бъде много оспорван.
Някои социолози са на мнение, че ако резултатите от вота за държавен глава бъдат пренесени върху очакванията за евентуални предсрочни парламентарни избори, то това не предвещава стабилен парламент.
В нощта след първия тур обаче Бойко Борисов се отметна от обещанието си да подаде оставка, въпреки че Цецка Цачева не е първа на първия тур, а остана втора след ген. Румен Радев. И вероятно Борисов най-после осъзна в какъв капан се е вкарал. Той привика министрите си и Изпълнителната комисия на ГЕРБ и в продължение на часове умуваха как да излязат от положението. Накрая измислиха, че ГЕРБ си остава първа сред партиите, понеже това
било мерене на партийната тежест
– нищо, че президентските избори са мажоритарни и личностите не са без значение. Преди ГЕРБ нямало друга политическа сила, а инициативен комитет, закова Борисов. Така той мотивира острия завой в позицията си и обяви, че въпросът за оставката ще остане за след седмица – след като излязат резултатите от балотажа.
Втората му опорна точка беше, че Румен Радев не е кандидат на БСП, а на някакъв инициативен комитет и едва ли не тази партия не участва в изборите. Което е абсурдно, след като на всички е ясно, че той е кандидатът на БСП и основното ядро, гласувало за него, са именно избирателите на социалистическата формация.
Третата опорка – повтаряна до припадък е мантрата, че на власт ще се върнат БСП и ДПС с Орешарски, ако той, Борисов, подаде оставка. Ситуацията придоби комични оттенъци, когато журналистите, дошли на импровизирания брифинг на крак в централата на ГЕРБ, започнаха да припомнят на премиера негови изказвания със заявка за оставка.
"На първи тур, ако ГЕРБ загуби тези избори, още вечерта подаваме оставка, защото тогава се мерят партиите", заяви премиерът Бойко Борисов на 3 октомври. На 30 октомври пък уточни, че обещанието за оставка не се отнася за втория тур, "защото подкрепата за отделните партии ще стане ясна на първия, а не на втория тур“.
На 6 ноември късно вечерта обаче Бойко Борисов се завъртя на 180 градуса и заобяснява, че разликата между Румен Радев и Цецка Цачева е само един процент, като не скри надеждата си, че той ще се стопи в полза на претендента на ГЕРБ и няма да му се наложи да дава оставка. "Как да дам оставка по време на избори", продължи да търси оправдания за измятането си Борисов. И в същото време, засегнат от журналистически въпрос, се тросна: "Никога не се отмятам от думата си. Няма да създам какофония за една седмица в държавата. Цачева е най-добре подготвеният кандидат за президент. Можем да победим и нека да видим резултата."
Салтоморталетата на премиера
объркаха и министрите му, които се чудеха каква позиция да защитават. Едни от тях били на мнение, че премиерът трябва да удържи на думата си и да подаде оставка. Други обаче смятали, че това не се налага, защото ГЕРБ все още е първа политическа сила. Според вицепремиера Томислав Дончев изборите все още не са свършили и ГЕРБ ще обяви позицията за предсрочни парламентарни избори след втория тур и добави, че
в политиката трябва да има морал
"В политиката освен процедура, освен аритметика трябва да има и морал. Ако в крайна сметка резултатът не е добър, това подлежи на разнопосочно тълкуване, друг морален ход няма! Няма нищо опасно в демократичните процедури! Демокрацията не може да се предозира, за разлика от антибиотика."
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова обаче не мисли така. "Виждаме 45% подкрепа за партиите в управлението и в правителството. Това е една важна подкрепа, която ни дава увереност, и затова казвам, че ние трябва да продължим, защото за първи път от почти 10 години България като икономически показатели е в пика си и това не трябва да го губим", заяви тя. Очевидно според нея президентският вот не трябва да се обвързва със съдбата на правителството.
Финансовият министър Владислав Горанов доста увъртяно стигна до извода, че не е време за оставки. Той е категоричен, че не бива да се хвърля държавата в една предизборна битка, без да е ясно каква е алтернативата на едно управленско мнозинство, което може "предвидимо и нормално да води държавата в следващите години". "В никакъв случай не мога да приема, че избирането на един пенсиониран офицер от армията за държавен глава може да е повод за промяна на модела на държавно управление или промяна на посоката на държавата. Обещанието на премиера е една принципна житейска позиция, която казва, че когато партията губи доверие в обществото, трябва да няма претенции за лидерство. Но аз нямам увереност, че първо ГЕРБ е загубила и дясното пространство е загубило водещи позиции в обществото. Второ, аз бих се съпротивлявал на подобно решение и поради обстоятелството, че няма никакви гаранции, че тези, които в момента претендират за лидираща позиция, в утрешния ден ще могат да покажат качествено управление", обясни той.
Тези изказвания навяват на мисълта, че вече се търси начин Борисов да извърти ситуацията и да не е принуден да изпълни заканата си. Интересна версия пусна получилата около 2% на първия тур Татяна Дончева. Тя разви тезата, че
Борисов наистина ще подаде оставка
но тя ще бъде театрална и няма да бъде приета от "здравите сили" в парламента. Всичко е възможно. Веднъж вече Борисов доказа, че реагира панически в напечени ситуации, като избяга от премиерските си отговорности в разгара на протестите през февруари-март 2013 година. От друга страна, недовършването на втори мандат ще бъде равносилно на политическо самоубийство за него.
