Блаженство в парламента

Две събития от последните дни някак се сблъскаха челно. Което пък породи странни разсъждения. От едната страна ми дойде циментираната и за следващата година партийна субсидия, а от другата – протестът на родителите на деца с увреждания. На пръв поглед нищо общо, но вижте къде е пресечната точка. 

България, оказва се, била единствената страна в Европейския съюз, в която хората с увреждания и родителите на такива деца всяка година са принудени да кандидатстват за личен асистент и да се молят да бъдат одобрени. Сякаш положението им може да се подобри по някакъв чудотворен път (дай Боже!) и от 90% увреждането на детето да падне под 50 на сто, за да бъде изключено от схемата за подпомагане. В Европа човекът с увреждане разполага с бюджет за лична помощ и има свобода и избор да го управлява. Той е съобразен с индивидуалните му потребности и вида на заболяването.

Докато, виж, партиите не се явяват на избори всяка година, за да получават годишна субсидия. Още повече че народната любов обикновено претърпява развитие за дванадесет месеца. И лека-полека отслабва.

Имахме на 6 ноември и национален референдум, в който 2 516 791 души поискаха годишната държавна субсидия, която се отпуска на политическите партии и коалициите, да стане един лев за един получен действителен глас. Вместо това и през 2017-а партиите ще получават по 11 лева на глас. Сумата беше същата и в бюджета за 2016 г., след символично намаление с 1 лв. в сравнение с 2015 година. Но тази разпищоленост и партийна алчност по-скоро дразни, отколкото да помага. 

Защото издръжката на политическите субекти е най-малкото, което правим за тях като данъкоплатци. Да оставим настрана и депутатските заплати, нека си ги получават. Но се питаме: не изпитват ли поне малко неудобство, че с пари от бюджета плащат горивото за личните си автомобили (някои ползват и служебни). Нямат ли капка съвест, че с държавни пари наемат децата си, племенниците, братята, сестрите, бащите и т.н. за съветници. Дори вестниците, които размятат (защото не е сигурно, че четат) из пленарната зала не са купени от тях самите. Доставят им се за сметка на бюджета на парламента. "Услугата", която правим на народните си избраници, струва средно по 150 хил. лв. на година. И това обаче са бели кахъри, макар че с тези пари би могло да се осигури достойно съществуване на поне една дузина деца със специални потребности за цяла година. Докато на депутатския портфейл едва ли ще му се отразят няколко лева за вестник от павилиона.

Новоизбраният американски президент Доналд Тръмп  може да е популист, ама поне е истински, а не като нашите. Избраха го  човека и веднага рече, че се отказва от заплатата, която му се полага. Призова да се спре и поръчката за нов президентски самолет. Скъпо било. И това от думите на милиардер. А нашият премиер – ако не е брониран джипът и с всички екстри, не може.

Но да се върнем на темата.

Сто двадесет и четири лева се дават за асистент на дете с увреждане (конкретният пример е за майка от Шумен), докато Народното събрание харчи 300 хил. за тоалетна хартия, хартиени кърпи за ръце, кофи и чували за смет, сапуни и перилни препарати, както и дезинфектанти. И за да не скочи някой в защита, предварително ще уточним: различни нужди – различна щедрост, какво да се прави!? Ама пък и 170 рула тоалетна хартия на ден си е, кажи-речи, по една ролка на депутат. Колко пъти в годината обаче драгият телевизионен зрител е виждал толкова депутати накуп в залата?

А какво да кажем за това, че от началото на 2008-а насам за Народното събрание са купени общо 959 настолни компютъра, 478 лаптопа, 480 принтера, десетки скенери и сървъри. Толкова са много, че похарчените милиони дори не могат да се пресметнат с точност. Въпреки тази компютърна магия, сътворена за депутатите сякаш от Дядо Коледа, те харчат още купища пари за копирна хартия и тонери. Причината е направо банална – макар всички законопроекти да са качени в електронен вид, по стара традиция се правят и хартиени копия, при това за всеки заинтересован депутат. После цялата тази бумащина се изхвърля. Файдата е само за няколкото фирми, които заработват добре от разсипията.

Черешката на тортата в парламентарна република като България обаче е т. нар. "Ресторант Народно събрание". За депутатското кюфте иде реч, което, както знаем, също е добре субсидирано от бюджета. Да не забравяме също, че през последните две години на парламентарния бюфет (там, където се готвят гозбите) бе направен генерален (нарочно не пишем кардинален) ремонт. Това вилици, лъжици, чинии, чаши, подноси, тавички, тенджери, печки скари, шкафове и каквото още се сетите – всичкото е чисто ново. Така да се каже – да им е сладко на избраниците.

Само дето преди да започнем да се грижим така за тях, сме похарчили и около 50 млн. лв., за да ги вкараме в Народното събрание. Ама пусти избори, без тях не може. Нищо, че напоследък много зачестиха.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст