“Няма достатъчно гаранции дали борсата (става дума за стоковата борса) е най-добрият инструмент за разходване на държавни средства. Тя има своя икономическа логика и свое съществуване, но тя не трябва да бъде инструмент за заобикаляне на Закона за обществените поръчки”. Владислав Горанов.
Доколкото е във възможностите ни, опитахме да минем по тесните коридори на мисловния лабиринт на министъра на финансите. Установихме, че най-пазарният начин на договаряне на стоки не го задоволява от гледна точка на харченето на държавни средства. В допълнение той оспорва дори прозрачността на борсовата търговия като такава. И настоява обществените поръчки да се "случват" в министерските чекмеджета, но не и "на пода" (на борсата).
За какво иде реч. В двете последни редакции на Закона за обществените поръчки (последната от пролетта на тази година) ролята на борсовата търговия при реализацията на обществени поръчки е ясно очертана. А и няма как да бъде, след като законът напълно превежда на български написаното в съответната европейска директива, която регламентира обществените поръчки.
И така в ЗОП е записано, че когато предмет на обществената поръчка е покупката на стока, търгувана на стокова борса, то процедурата се извършва през самата стокова борса. Кратко и ясно – ще купуваш жито, жито се търгува на борсата – отиваш на борсата. За-дъл-жи-тел-но!
Но родните законотворци решиха да пробутат и нещо от себе си. Нещо, което го няма в съответните закони на нито една от европейските държави. “Списъкът от стоки се определя с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите”, дописаха те. Така да се каже, субективизираха иначе обективния процес. Което пък създаде вътрешно противоречие в закона. Влезе се в разрез и с евродирективата – в нея списък няма.
Не е ясно също защо министърът на финансите бе натоварен с това иначе посилно за него бреме, при положение че той има съвсем други приоритети в изпълнителната власт. В България има една специализирана държавна институция, наречена Държавна комисия по стоковите борси и тържищата. Тя е назначена от правителството и е редно тя да определи стоките, ако се налага такова побългаряване на еврозаконите. Каква работа има министърът на финансите на стоковата борса? Защо не е поне министърът на икономиката, все пак става въпрос за търговия?
Досега от 13-14 години трите стокови борси в страната правеха търговете на борсовите стоки – предмет на ЗОП. И в хиляди случаи те постигаха по-добри цени за държавата от разните търгове и търгчета с участието на министри и чиновничета чрез пликове с оферти и… пликчета с пари. Изненадващо тази пролет министърът на финансите реши, че борсовата търговия е непрозрачна – през нея не може да се формира реална пазарна цена. И забрани типични за борсовата търговия стоки като зърно, горива, метали и някои храни, обект на ЗОП, да се търгуват на борсата. А вкара девет групи стоки, важни за държавата по ЗОП, които борсите у нас никога не са търгували. В разрешителния списък са фероманган на прах, олово и калай на пудра, необработен чугун, сол за посипване на пътищата през зимата…
А през лятото, в разгара на лятото, когато и журналистиката слънчасва, беше пробутан списъкът.
А, бе, за какво му е на Горанов фероманган на прах? И защо не ще зърно и дизелово гориво?
Да не е някакъв принос към делото на Бойко – непримирим борец срещу корупцията, в която не участва?
