В производството по несъстоятелност на фирмите също се въвеждат сериозни промени. На първо място в предпоставките, при които вече ще се предполага, че един търговец е изпаднал в неплатежоспособност.
Досега се приемаше, че търговецът е неплатежоспособен, ако не е в състояние да изпълни задължение (по търговска сделка или към държавата и общините). А неплатежоспособността се предполагаше, ако е спрял плащанията.
С измененията в ТЗ се въвеждат още две нови основания, при които неплатежоспособността ще се предполага "по презумпция". Така например занапред ще се приема, че търговецът не може да си изпълни задълженията, ако три години поред не е обявявал в Търговския регистър годишните си финансови отчети. А също и когато кредитор вече е поискал принудително събиране на задълженията му, но в продължение на шест месеца от получаването на поканата за доброволно изпълнение събирането на вземането се е оказало невъзможно.
Промените са изключително важни на фона на междуфирмената задлъжнялост у нас. А допълнителна "екстра" към тежките условия за правене на бизнес добавя и мудното съдопроизводство, особено по делата за търговска несъстоятелност. Последният факт пък е причина държавата да търпи сериозни критики, включително и от Световната банка, която настоява за промени в законовата рамка, уреждаща производствата по несъстоятелност.
Това бе посочено дори в мотивите, с които законопроектът за промените в ТЗ бе изпратен в Народното събрание от техния вносител – Министерския съвет.
"Основна критика в доклада на Световната банка относно производството по несъстоятелност у нас е, че доказването на състоянието на неплатежоспособност от кредиторите е затруднено поради липсата на ефективни презумпции за неплатежоспособност. Като резултат – фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност продължава изключително дълго, понякога повече от една година – нещо, което е недопустимо с оглед на добрите световни практики и европейските стандарти за разглеждане на молбите за несъстоятелност. Доказването на неплатежоспособността на длъжника въз основа на финансовите му отчети прави трудно, а понякога и невъзможно да се установи неплатежоспособността като "невъзможност" за плащане поради факта, че длъжникът манипулира представяните счетоводни данни, като с години не е обявявал в Търговския регистър финансовите си отчети. Препоръката е да се въведат презумпции, които да улеснят доказването на състоянието на неплатежоспособност, и ако длъжникът твърди, че е платежоспособен и може да изпълни – да ги обори", става ясно от мотивите към законопроекта за изменение в ТЗ.
В производството по фалит обаче има и други важни промени – така например в първото събрание на кредиторите, което избира постоянния синдик на предприятието, няма да се зачитат гласовете на онези лица и фирми, които се окажат "свързани" с длъжника. Няма да могат да гласуват и кредиторите, които в рамките на три години назад са сключвали сделки с тези свързани със задлъжнелия търговец лица. Така ще се избегне възможността длъжникът чрез "свързани фирми" и натрупани "задължения" към тях да успее да си избере "удобен" синдик, който да действа практически в ущърб на същинските кредитори и в интерес на длъжника.
Освен това свързаните лица няма да имат възможност и да придобиват имущество от закъсалото и стигнало до осребряване на активите дружество. Всъщност, и досега имаше забрана длъжникът да си "откупува" имуществото на ниска цена в хода на производството по несъстоятелност, но тя се заобикаляше именно чрез свързаните фирми и лица. Сега това би трябвало да стане невъзможно.
Агенцията по вписванията ще плаща обезщетения при грешки
Промените в закона изрично уреждат и още един важен проблем: вече е ясно, че Агенцията по вписванията ще носи отговорност за вредите, които са нанесли нейните длъжностни лица по регистрацията със своите незаконосъобразни действия, бездействия и актове. Посочен е и редът, по който ще може да се търси обезщетения за тези гафове – това ще става по Закона за отговорността на държавата и общините (ЗОДОВ).
Това пък ново правило се наложи заради противоречивата практика на съдилищата, които се заеха да спорят какъв вид дейност извършва агенцията, както и по кой ред и пред кой съд може да се търси отговорност за вреди от нея. И понеже се стигна до различно тълкуване и прилагане на закона, се наложи депутатите да изяснят и това.
