Твърде спорното (с оглед нашите условия и народопсихология) производство по стабилизация най-сетне бе прието. С амбицията чрез него фирмите, заплашени с изпадане във фалит, да могат да бъдат оздравени и вдигнати отново на крака.
Идеята на стабилизацията: под съдебен надзор закъсалият бизнесмен да може да преструктурира бизнеса си и да го направи по-печеливш (ако това е възможно), а освен това – да се спогоди с кредиторите си как ще им плати, включително и с възможност за разсрочване, а дори и за опрощаване на част от задълженията.
На първо място, е важно да се знае за кого ще е допустима такава стабилизация: тя може да бъде поискана само от търговец, който е
"заплашен от неплатежоспособност"
но все още не е обявен за неплатежоспособен от съда. А заплахата ще се предполага, ако търговецът "с оглед предстоящите падежи на паричните му задължения, в следващите шест месеца от подаване на молбата за стабилизация ще се окаже в невъзможност да изпълни изискуеми парични задължения" към контрагентите си или държавата и общините или може да спре плащанията си. Колко от действащите фирми в страната могат да покрият това "условие" е въпрос с повишена трудност. Просто защото ще е по-лесно да се изброи колко не са застрашени да спрат плащанията си – много по-малко са.
Важно е обаче да се знае, че производство по стабилизация няма да е възможно за тези дружества, които не са обявявали в срок годишните си финансови отчети за последните три години назад или за които вече е искано такова производство – пак за три години назад. Нито пък за тези, за които вече е поискан фалит пред съда. Най-важното изключение обаче е свързано с ограничението фирмите, поискали стабилизация, да не са задължени преимуществено към свързани лица – законът допуска максимум 1/5 от наличните задължения да са към свързани лица и фирми.
Освен това стабилизация няма да се допуска за онези търговци, които спекулират със затрудненията си и чието имуществено състояние се окаже не толкова плачевно. Както и за тези, които са заплашени от неплатежоспособност заради собственото си недобросъвестно поведение или неполагане на грижата на добрия търговец при воденето на бизнеса им. Изключва се възможността за стабилизация и ако търговецът е извършвал през последните три години безвъзмездни сделки или такива които явно са намалили имуществото му. Преценката дали тези предпоставки са налице е предоставена на съда.
Самото производство ще се открива по молба на търговеца
пред окръжния съд по седалището на фирмата му. Заедно с молбата ще трябва да се подаде цял наръч документи – списък на всичките кредитори на търговеца, както и на наличното му имущество, доказателства, че за процедурата е уведомена и НАП, план за стабилизация на бизнеса, придружен с описание на начина и сроковете, в които търговецът би могъл да се разплати с кредиторите си, плюс предвидените за тях гаранции.
В плана си за стабилизация търговецът може да предложи частично опрощаване на вземания от кредиторите – но не и да поиска пълно зануляване на задълженията си. А ако такова опрощаване се иска от държавата – за него трябва да има предварително съгласие от министъра на финансите.
Молбата незабавно ще се обявява в Търговския регистър по партидата на търговеца, поискал стабилизация, за да могат всичките му кредитори да научат за производството. В него могат да участват всички кредитори, но свързаните със закъсалата фирма лица и дружества ще се удовлетворяват последни. Предвидени са и специални искови производства, в които кредиторите ще могат да оспорят вземанията и включването на други кредитори в списъка.
Особено важно обаче е да се знае, че ако кредиторите сами не се интересуват и не предприемат действия в защита на интересите си в стабилизационното производство, при това в изключително кратки срокове (14 дни от оповестяването на молбата за откриването му), те могат да се окажат "изпуснати" в цялата процедура. Защото довереното лице прави списък на кредиторите по данните, които му предоставя длъжникът. И ако няма възражения от страна на самите кредитори – това лице няма как да знае за тяхното съществуване, няма да ги включи и те няма да участват в стабилизационната процедура. Тоест
самите кредитори трябва да следят за защитата на своите интереси
След подаването на молбата и всички документи съдът в закрито заседание (освен ако не прецени, че е необходимо да събере допълнителни доказателства или да изслуша търговеца) открива производство по стабилизация, назначава доверено лице (това е лице с функции и статут, които наподобяват тези на синдика в производството по несъстоятелност), налага обезпечения – ако това е необходимо, и кани кредиторите да участват в открито съдебно заседание, на което да разгледат предложения от търговеца план за стабилизация.
Ако кредиторите се съгласят с този план (а това става с гласуване по класове – според вида на кредиторите и при условие че 3/4 от тях подкрепят предвидените стабилизационни условия), съдът го утвърждава и той става задължителен както за длъжника, така и за неговите кредитори. Неизпълнението води дотам, че всеки кредитор може незабавно да си извади изпълнителен лист и да изиска принудителното събиране на вземането си – при това в пълния им размер.
Последиците от откриването на производството са, от една страна, благоприятни за търговеца: всички принудителни изпълнителни производства срещу него се спират, включително и тези, които вече са обявени по реда на Закона за особените залози. По спрените производства не текат и нови лихви.
Ако търговецът е добросъвестен, така той ще може да продължи дейността си и да изпълни плана за стабилизация – макар и под "опекунството" на назначеното от съда доверено лице. Но ако с поведението си застраши интересите на кредиторите, той може да бъде отстранен от управлението на фирмата си.
Дори само този бегъл прочит на новата процедура подсказва, че тя е достатъчно тромава, за да си остане само "на хартия" – така както в Търговския закон съществува от години производство за оздравяване на закъсалите дружества, към което почти никой не посяга.
Но пък ще можем да се похвалим "пред чужденците", че вече я имаме…
