Досегашният председател на Специализирания наказателен съд Георги Ушев остава на поста си за втори мандат. Той получи абсолютната подкрепа на своите колеги и на ресорните членове на Висшия съдебен съвет (ВСС). За единствения кандидат в конкурса гласуваха всичките 13 кадровици в Съдийската колегия на съвета, а преди това Ушев беше подкрепен единодушно и от всички съдии в ръководената от него структура. В обичайния си премерен стил той отговори спокойно на многобройните въпроси, без да си позволява каквито и да било лични или институционални нападки.
Георги Ушев отчете подобряване на резултатите по делата срещу организирани престъпни групи, като посочи, че апелативната инстанция отменя по-рядко актовете на колегите му заради процесуални нарушения. Нямаше възражения и срещу заключението, че в спецсъда има добра работна атмосфера, реално съдийско самоуправление, инициативност в отправяне на преюдициални запитвания, активни контакти с други съдилища, прокуратури, ведомства и ВСС. Дори прекомерният формализъм в обвинителните актове на прокуратурата, който усложнява и съдебните решения, не беше ползван като упрек към държавното обвинение.
Наред с положителните мнения за кандидатурата на Ушев той се похвали и с положителни констатации за работата на спецсъда при проверките на Бюрото за контрол на СРС, на Апелативния специализиран наказателен съд, на Върховния касационен съд и от съдебния инспекторат. Силен коз в полза на Георги Ушев беше гласуваният от Съдийската колегия на ВСС преди празниците анализ на ВКС за работата на специализираната магистратура след създаването й преди пет години. Анализът е с особена тежест, тъй като бе направен по препоръката в последния доклад на Европейската комисия, и на практика слага точка на редицата негативни оценки за ефективността на специализираното правораздаване у нас.
Добрите отзиви в него засега не са оспорени публично – констатирана беше преобладаващо качествена работа, правилно прилагане на закона, решаване на делата в срок и добре мотивирани актове. Представители на ВКС обаче не пропуснаха да разкритикуват компетентността на спецсъда по отношение на кръга от дела, чието разглеждане му възлага законът. В анализа се твърди, че тя е "непрецизна и произволна, определена при пълна липса на концептуалност и визия за вида на специализация и съдържанието на предметната компетентност на съда". Без да заемат конкретна позиция по горещия въпрос относно вида специализация, върховните съдии посочиха безспорния проблем с многобройните частни наказателни производства, които ангажират прекомерно ресурса на съда – основно мерки за неотклонение и разпити пред съдия в рамките на разследването.
Бъдещето на спецсъда е коментирано обстойно в последния проект за промени в Наказателнопроцесуалния кодекс, предложен от правосъдното министерство. Той бе критикуван и от ВСС, и от Висшия адвокатски съвет, и от Съюза на съдиите в България. Наред с мерките за ускоряване на делата като необосновано и противоконституционно беше оценено разширяването на компетентността на спецмагистратите по отношение на корупцията по високите етажи на властта. Проектът предвижда те да поемат делата за определени престъпления, осъществени от лица с имунитет и на висши държавни длъжности. Става въпрос за съставите на подкуп, длъжностно присвояване, безстопанственост, неизгодна сделка, измами, документни престъпления и престъпления по служба, както и такива против паричната и кредитната система.
Сблъсъкът по тази въпрос е гарантиран, тъй като именно видът на специализацията е в центъра на разправиите още от създаването на специализираните структури. Сегашният вид на законовата уредба беше утвърден и с решение на Конституционния съд, който се произнесе, че специализация може да има само по правна материя, а не по категория лица – за да не бъде нарушена забраната за създаване на извънредни съдилища.
След първото обсъждане на законопроекта в съвета по съдебната реформа обаче правосъдното министерство излезе с бодро съобщение, според което повечето участници в него са се обединили около мнението, че предлаганите промени за ускоряване на правораздаването трябва да бъдат подкрепени. Резервите и възраженията срещу идеята спецсъдът да поеме корупционните престъпления срещу властта били малко. Правосъдният министър Екатерина Захариева обяви, че е взела предвид критиките и решила да помоли прокуратурата и Софийския градски съд, който сега гледа делата за корупция срещу висши държавници, да предоставят статистика за тях.
Но политическата криза в момента отдалечава възможността проектът да се класира за парламентарна процедура. Тласък би могъл да му даде единствено натиск от Брюксел – предстои да получим нов годишен доклад по мониторинга. Но предвид разделението в обединена Европа и неясната управленска ситуация у нас съветите ще са пределно разтегливи. Изводът е, че бъдещето на специализираното правораздаване у нас изглежда гарантирано, но политическа воля за истинско правосъдие и законност няма.
