На крива съдебна система законите й виновни. Има ли нормална държава, в която шумно наказателно дело без фактическа и правна сложност за откраднати милиони публични средства да се премята близо десетилетие из съдебните инстанции и накрая да започне всичко отначало?!
На единайсетата година, откакто е започнало разследването срещу ексшефа на "Топлофикация-София" Валентин Димитров за длъжностно присвояване на близо 6 млн. лв. от дружеството, папките по него бяха върнати за четвърти път на прокуратурата. Съдия Величка Цанова от Софийския градски съд (СГС) е прекратила съдебното производство с обичайния мотив: за съществени процесуални нарушения, които държавното обвинение отстранява вече трета година.
Досъдебното производство започна през 2006 г. и приключи в приличен срок. Две години по-късно обвинителният акт беше внесен за пръв път в СГС. Според него тогавашното ръководство на общинското дружество го е източвало чрез покупки на части и арматурни елементи от фирмата "Шибър" на завишени цени, заобикаляйки Закона за обществените поръчки.
При първото разглеждане на делото в СГС тогавашният председател на съда Георги Колев осъди Димитров на 14 години затвор. Осъдени съответно на лишаване от свобода бяха още собственичката на "Шибър" Мая Стоилова (12 г.) и служителката на "Топлофикация – София" Лина Абланска (10 г.), а други двама подсъдими – Георги Рогачев и Емил Антонов бяха оправдани.
Присъдата на Колев обаче беше елиминирана с хъс от Софийския апелативен съд (САС), който реши, че първата инстанция не е изложила достатъчно мотиви за присъдата си. Липсата им била толкова сериозна, че въззивният състав не бил в състояние да провери каква е била действителната воля за постановяване на осъдителната присъда. След протест на прокуратурата делото отиде при Върховния касационен съд (ВКС) и после пое обратното надолу по инстанциите.
ВКС върна делото на САС с указания за прилагане на закона. Върховните съдии изразиха несъгласие с тезата на апелативните, че "Топлофикация-София" не е била длъжна да спазва процедурите по Закона за обществени поръчки, тъй като финансирането е предоставено от Европейската банка за възстановяване и развитие и от Световната банка. Новият апелативен състав реши обаче, че е най-добре да прекрати съдебното производство и да върне материалите на разследващите. Мотивите – неясно, нелогично, непълно и неточно обвинение, заради което обвинителният акт е трябвало да бъде върнат на прокуратурата веднага след като е внесен в градския съд.
В началото на 2014 г. прокуратурата съобщи, че е оправила пропуските и делото е внесено отново в СГС и е разпределено на съдия Величка Цанова. Три месеца по-късно тя отново го прекратява. Държавното обвинение пък протестира пред САС, но отново губи и си прибира папките за нов ремонт. Той приключва през пролетта на 2015 г. и делото е отново у Цанова. Следва ново прекратяване и връщане, нов протест и ново отхвърляне в апелативния съд. Последният, четвърти опит процесът да започне по същество, е направен миналата година. И всичко се минава по същата формула – нарушени процесуални правила.
Сблъсъкът по казуса е типичен пример за основния порок на българското правосъдие – безграничен формализъм, в който се дави и здравият разум, и доказателствата по делото. И смисълът на закона. В случая прокуратурата и съдът разменят люти престрелки именно в тази насока. Държавното обвинение твърди, че е свършило достатъчно, но съдът проявява недопустим формализъм в разрез с изискванията на закона и на съдебната практика. Съдът пък отговаря, че тъкмо въз основа на тях връща делото за отстраняване на пропуските. И понеже данни за всяка стъпка на всеки обвиняем при източването на дружеството няма, кражбата в крайна сметка остава ненаказана.
Оттук насетне процесът е на практика безсмислен. Нещо повече – след окончателния му провал подсъдимите най-вероятно ще съдят държавата за нанесените им вреди. Подобна е ситуацията с делото срещу Валентин Димитров в СГС за пране на пари. Него го води съдия Петя Крънчева. По делото за валутни престъпления пък Димитров беше оправдан миналата година на първа инстанция в Софийския районен съд след първоначална осъдителна присъда. Процесът в СГС беше воден от Румяна Ченалова, която го прекрати заради процесуални нарушения след куп проведени заседания, а прокуратурата се отказа от битката. А потъналите в австрийските сметки на Димитров милиони – за тях напразно ще "плачат" столичните жители.
Най-невероятното в цялата история е, че Вальо Топлото все пак беше вкаран "на топло" – по делото за безстопанственост. Не е ясно обаче дали вече не е на свобода, тъй като от влязлата в сила в края на 2015 г. тригодишна ефективна присъда беше приспаднат едногодишният престой в ареста, а законът дава възможности за предсрочно освобождаване. Защитата на Димитров твърдеше до последно, че и по това дело са налице многобройни процесуални нарушения, но изходът беше различен.
Междувременно стана ясно, че Вальо Топлото е осъдил "Топлофикация – София" по заведено от нея дело за неплатени сметки. Дружеството предяви иск срещу бившия си шеф за неплатено парно в мезонета му на столичната ул. "Нишава". Натрупаните за две години сметки в размер на около 1500 лв. с лихвите са безспорни, но съдът отхвърля иска заради изтекла тригодишна погасителна давност и осъжда общинското дружество да плати 200 лв. разноски на Димитров. В мотивите си по това решение районният съд прояви тънко чувство за хумор спрямо доводите на монополиста за причинените му от Димитров многомилионни вреди. "Обстоятелството, че, както е известно, в миналото ответникът е злоупотребил със средствата на ищеца, не дава право на монополиста да "върне жеста" с подобен иск", написа съдът.
