Евроеуфория в Булгаристан

валути

Зададат ли се избори, и в публичното пространство плъзват пълчища от инициативи. А традиционната "подправка" е "дали или…да" влезем в еврозоната. Няма и месец след като бе "ръкоположен" от президента, и служебният кабинет на Огнян Герджиков се зае енергично с темата. Вместо обществото да нищи злободневните теми с вечната липса на пари и достойни за европейците възнаграждения при тези "забележителни" успехи на преждевременно оттеглилия се от властта кабинет на ГЕРБ, медиите заляха тръпнещия в изборно очакване гражданин с порой от мнения, съображения, предупреждения и мъдри разсъждения за състоятелността на членството ни в блока на еврото.

Най-големите страхове на българите от потенциалното ни присъединяване към общността са, че животът ще поскъпне двойно и вместо в левове сегашните цени на стоките и услугите ще се изписват в евро без никаква "отстъпка". Тези предчувствия са твърде пресилени, доколкото в нито една страна, присъединила се към еврорегиона, цените не са скачали двойно. И след известно разлюляване във възходяща посока постепенно са се успокоявали на нива, близки до първоначалните. Но ние сме по-особена нация, така че кой знае… Много по-основателни са опасенията, че и като евентуални членове на блока на еврото пак ще сме най-бедни и най-малко "равни сред равните".

Българските предприемачи, които произвеждат продукция за износ, със сигурност ще са по-добре в еврозоната, защото ще отпаднат ред такси и комисиони, свързани с банковите преводи и с курсовете "купува" и "продава" на българската и на единната европейска валута. Но останалите едва ли ще успеят да се задържат в бизнеса в условията на ожесточената конкуренция на общия пазар на засега 19-те държави от еврорегиона. В този смисъл воплите за очакваната гибел на селското ни стопанство са направо безсмислени, защото то отдавна е унищожено и без да сме членове на еврозоната.

Всъщност, бидейки във валутен борд към еврото, присъединяването ни към него изглежда много просто и логично, а на моменти – дори безсмислено. Големият въпрос е дали и докога ще искаме да запазим борда. И дали няма все пак да решим да провеждаме някога самостоятелна парична политика, както Вишеградската четворка (без Словакия). Защото именно възможността да определят на национално равнище валутните курсове и лихвите си държи Унгария, Чехия и Полша извън еврозоната. Това им спестява участието в спасителни операции от всякакъв (най-вече дългов) характер за закъсалите членове на блока на еврото (засега Гърция, а в близко бъдеще се очертава да се "включат" Италия и Португалия). И им дава възможност да коригират икономическите си параметри, като лавират с лихвите и валутните курсове – нещо, което ние в България не можем заради борда. Същевременно инвеститорите не са загубили доверие в тези държави, въпреки че не са в еврозоната (което по принцип се смята за огромен "плюс" на членството в нея). Защото тези държави се възприемат като стабилни и до голяма степен правови (макар че второто съждение все повече се оспорва от гледна точка на свободата на личността и на словото).

Ключовият мотив да запазим борда е да предотвратим евентуално повторение на януари 1997-а, когато бе естествен резултат на народното недоволство. Трудно се забравят фалитите на 17 банки и хиперинфлацията от онова време. Които пък настъпиха след безогледното ограбване в условията на свободен пазар, финансов надзор (със затворени очи) и множество вратички в законодателството. Оказва се обаче, че дори бордът не предотврати фалита на КТБ, което означава, че абсолютни гаранции няма. Всъщност еврозоната също не може да се похвали с особени успехи в тази област, като се има предвид случващото се в Гърция. С други думи, без закони в действие и високо съзнание и морал контролът не върши почти никаква работа.

Следователно оттук нататък първо трябва да решим в каква България искаме да живеем и след това да мислим за членство в еврозоната. Защото, ако положим усилия да работим в съответствие със закона, участието ни в блока на еврото няма да е от жизнена важност. Особено в създалия се през последната година хаос около BREXIT, непрестанните главоболия с Гърция и откритието, че членството в еврорегиона е "неотменимо". Както и в условията на критични дебати за бъдещето на съюза и явното предпочитание на най-големите стопанства за Европа на няколко скорости. Което автоматично ни отрежда позорната "задна" скорост. Да не говорим, че дори нея няма да можем да включим, защото никой няма да ни разреши членство в еврозоната без хармонизирано с блока законодателство.

Разбира се, общественият дебат по важни теми винаги е полезен. Но само когато всички карти са сложени на масата. 

 

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст