Откриването на топлата вода с Европа на различни скорости е "отличен" шанс за България да не ускорява борбата с корупцията. Щом като председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предложи този вариант за развитие на континента, а големите – Германия, Франция, Испания и Италия категорично го подкрепиха на срещата в Лувъра, проблемът с различието в правосъдието отпада. Щом страните членки на общността ще избират вече сами своето темпо на интеграция, изборът на олигархията ни е ясен – ще се интегрираме, доколкото това не пречи на статуквото.
Кабинетът побърза да одобри позиция срещу сценария да ни зарежат официално като последна категория европейци. На предстоящата среща на европейските лидери в Брюксел президентът Румен Радев ще представи гласуваната от Министерския съвет позиция срещу тенденцията за диференциране и фрагментиране на съюза. Лицемерието обаче свърши и никой няма да ни слуша. Страна, в която грабежът е официална политика, а законът – врата в полето, просто няма думата.
Темпото на евроинтеграция на Румъния и България в правосъдната сфера беше посочено за пореден път с приемането тази седмица от Съвета на Европейския съюз на докладите по Механизма за сътрудничество и проверка. Картината при северните съседи е забележителен темп в действията на институциите срещу корупцията по високите етажи на властта, постоянство и настойчивост в усилията за налагане на законност, професионализъм в съдебната система. Негативна е единствено оценката за наглостта на новото правителство да посегне срещу антикорупционните усилия, което румънците осъдиха с нестихваща вълна от протести.
За България негативно е всичко, при това напълно заслужено – системните слабости в правосъдието, бездействие срещу корупцията по високите властови етажи, липса на публичност по знаковите дела. Обичайният брюкселски изказ по-скоро подчертава отчайващата липса на резултати в съдебната сфера. Предприети били някои окуражителни стъпки, но е необходимо спешно ускоряване на цялостния напредък. В съдебната реформа имало положителното развитие, но само в законодателен план, не в практически.
Съветът на ЕС настоява в прав текст да направим това, което правят румънците – засилване на борбата с корупцията и солидни резултати. Отново ни заявяват, че нямаме адекватна правна рамка, която да включва и ефективен антикорупционен орган за борба, а това трябва да бъде основен приоритет. В същото време има много органи с такова предназначение, които нищо не вършат – затова ни препоръчват промяна в Закона за публичната администрация, с която да заработят ведомствените инспекторати.
Освен това ни казват, че малкото дела за корупция се разглеждат на тъмно и зад действията на магистратите стоят неясни интереси. Това е все същата тема за т. нар. знакови дела, за които настояват да създадем механизъм за публично отчитане на напредъка по тях. Подчертано е също, че антикорупционните мерки трябва да са цялостни, включително и на местно равнище и във връзка с обществените поръчки. Искането за специални усилия в съдебната система показва само, че в тази насока нищо не мръднало. Акцентите са гарантиране на прозрачен избор на бъдещия Висш съдебен съвет и председател на Върховния административен съд, на функционирането на съдебния инспекторат и на прокуратурата.
В същото време Европейската комисия отхвърли поредната атака на българската олигархия срещу Механизма за сътрудничество и проверка. Българският евродепутат Емил Радев, който е кадър на ГЕРБ, продължи атаката срещу мониторинга в медиите на Делян Пеевски. Радев разви отново абсурдната теза, че докладите за България не са обективни. И че именно те, а не корупцията спират интеграцията ни в европейските структури. Евродепутатът се позова и на свое писмо до заместник-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс, в което поискал информация кой всъщност пише докладите.
Според Радев отговорът не бил задоволителен и не бил ясен експертният капацитет на авторите. Говорителят по въпросите на правосъдието в комисията Кристиан Виганд реагира с изявление, че тя отхвърля всички атаки срещу отделни нейни служители и срещу процеса на Механизма за сътрудническо и проверка. "Докладите се приемат от Колегиума на комисарите, а Методологията на Комисията, докладите и техните заключения се одобряват от Съвета всяка година", заяви Виганд.
По всичко личи, че активирането на темата за мониторинга е в пряка връзка с предстоящите парламентарни избори у нас. Антикорупцията беше заявена от някои десни формации като платформа и основен залог в политическия сблъсък. Точно в този контекст попада и обявеното гостуване у нас на главния прокурор на румънската Национална антикорупционна дирекция Лаура Кьовеши. Очаква се тя да участва идната седмица в организирана от Върховния касационен съд конференция на тема "Румънският опит: Антикорупционни институции и мерки".
Преди два месеца евентуално гостуване на Кьовеши стана поредният повод за скандал във Висшия съдебен съвет. Тогава мнозинството в него отказа да покани Лаура Кьовеши в България, а шефът на държавното ни обвинение Сотир Цацаров заяви, че тя не е лицето на румънската прокуратура. Предложението на малцинството за обучение на българските прокурори от техни румънски колеги пък беше отхвърлено от Цацаров с довода за промяна на вътрешния календар за обучения на хората му.
За да натрие носовете на опонентите си, начело с председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, главният прокурор предложи и съдиите ни да бъдат обучавани от техни румънски колеги. А за капак мнозинството в съвета упълномощи представляващия Димитър Узунов да настоява за сваляне на мониторинга на срещата си със заместник генералния секретар на Европейската комисия Параскеви Миху. Пред медиите на Пеевски пък Узунов обяви, че "румънският модел най-вероятно дава някакви резултати, но той е далеч от това, което би могло да се приложи у нас в рамките на сега действащата конституция".
Според представляващия ВСС моделът не бил достатъчно убедителен и имало какво още да се работи по него "преди да стане пример за подражание и в други страни". И даде за пример моделите на Полша, Чехия, Словакия, Австрия, Унгария, които функционирали значително по-успешно. Може, нямаме нищо против съдебната ни действителност да бъде като австрийската или поне като тази в останалите примери на Узунов. Само че в тази насока нищо не беше направено, а сега плюят румънците. Оттук до обяснението на експремиера Бойко Борисов за липсата на осъдителни присъди по високите етажи на властта – че у нас корумпирани политици няма, крачката е само една.
Остава да видим кой, как и под какъв предлог ще се изпокрие при посещението на Кьовеши. Както стана при гостуването през 2015 г. на бившия румънски министър на правосъдието Моника Маковей, при която започна настъплението срещу корупцията. Тя определи твърденията на Борисов, че в Румъния "нищо не се случва, само гонения политически", като "пълна лъжа" и "лош знак, че няма намерение да води борба срещу корупцията в България". Към днешна дата на българския фронт нищо ново.
