US accuses Turkish banker over Iran sanctions-busting
Halk Bank deputy chief executive accused of helping move gold to Tehran
US authorities arrested a top official at Turkiye Halk Bankasi, a bank owned by the Turkish government, accusing him of conspiring with a Turkish-Iranian citizen to help Iran evade Obama-era sanctions.
Hakan Atilla, the deputy chief executive officer of Halk Bank, as the bank is known in Turkey, was arrested at New York’s JFK airport, a year after Reza Zarrab, his alleged co-conspirator, was arrested in Miami, embroiling one of Turkey’s largest banks in a long-running investigation that was shuttered in Turkey, only to be reopened in the United States.
The case has drawn in high-profile names, with Mr Zarrab’s lawyers adding Rudy Giuliani, an ally of US President Donald Trump, to his defence team, according to US court documents. Mr Giuliani met Turkish President Recep Tayyip Erdogan last month as part of that case, according to two people familiar with the meeting. Mr Erdogan has decried Mr Zarrab’s arrest, describing him as a philanthropist and raised it with top US officials in the past. He is due to meet Rex Tillerson, the US secretary of state, in Ankara on Wednesday.
Mr Zarrab, who is awaiting trial having pled not guilty, is alleged to have been at the centre of a multibillion dollar operation to buy and transfer gold to the government of Iran while it was under sanctions and the US government had cut Iran out of the SWIFT bank transfer system. The gold transfers allowed the government of Iran to get paid in kind for natural gas sold to India and Turkey, according to Turkish and US investigators, during a period in which Iranian banks were cut off from the global banking systems.
Instead, according to Turkish prosecutors, the payments were first made into the Iranian government’s account at Halk Bank and then used to purchase billions of dollars of gold that was in turn flown to Iran on commercial airliners. The US government later tweaked its sanctions to add gold to the list of prohibited items, and Mr Zarrab and Mr Atilla shifted to sending food shipments instead, according to allegations made in the US complaint.
Mr Atilla’s arrest comes almost three years after Mr Erdogan quashed the original investigation that brought the scheme to light, blaming local prosecutors of allegiance to a US-based imam, Fethullah Gulen. His arrest threatens to ensnare a marquee Turkish bank, raising the possibility of more arrests, or the blacklisting of that bank by the US Treasury, according to a Turkish official, who asked not to be named. “It would be nothing short of a disaster” if that happened, the official said.
In December 2013, when Mr Zarrab was originally arrested in Turkey, prosecutors’ allegations of corruption in his and other unrelated cases caused a cabinet reshuffle and the arrests of several members of families allied to Mr Erdogan. Within months, Mr Erdogan’s government had fired the prosecutors who led the investigation and dismissed the investigation as a “soft-coup” based on fabricated evidence. Mr Erdogan now blames Mr Gulen for a failed coup in July 2016. The complaint filed in Mr Atilla’s case by the assistant US Attorney’s office in the Southern District of New York appears to cite much of the same evidence, especially wiretapped conversations, collected by the now-fired Turkish prosecutors. But it is unclear if the conversations were collected by US authorities at the same time as they were collected by Turkish investigators, or if the transcripts are based on the Turkish prosecutor’s case files. The US complaint focuses on alleged phone calls between Mr Zarrab and Mr Atilla around the time that gold was added to the list of prohibited items to be exported to Iran under US sanctions. The wiretaps cited in the complaint allegedly show Mr Zarrab and Mr Atilla substituting wheat exports for the gold, and Mr Atilla guiding Mr Zarrab in creating documents that would appear genuine, including the right tonnage of wheat for smaller ships.
Уолстрийт на ръба на закона
Служители на големи банки и на малки финансови бутици разменят клюки и данни за клиенти и сделки чрез специални приложения за криптирани съобщения
Гадни шегички. Неудобни фотоси на нищо неподозиращи колеги, докато са на търговските "пултове". Копия на конфиденциални сделки на клиенти, снимани от екраните на дилърските монитори. Това са реални епизоди, които показват променената култура на работа в офисите на Уолстрийт. Плюс размяна на информация на ръба на закона. Разпространението на тези на пръв поглед тийнейджърски "закачки" става по новите частни линии на финансовите акули чрез текстови приложения като WhatsApp и Signal. (Бел. ред. – Всъщност Signal е предпочитан от Едуард Сноудън и от всички, които не желаят да има правителствен контрол върху личния им живот под каквато и да е форма.)
Почти всеки член на финансовата общност – от финансовите посредници до банкерите и паричните мениджъри, приемат охотно тези приложения за криптирани съобщения като лесен и практически непроследим начин да заобикалят регулациите и вътрешнофирмения надзор и да държат на тъмно висшестоящите за сделките си. Употребата на лични телефони за бизнес отдавна е рутинна практика. Сега най-важният мотив, който тласка все повече играчи от Уолстрийт към използване на приложенията за съобщения, е, че им е омръзнало всяка написана от тях дума – свързана или несвързана с дейността им – да се регистрира в огромна база от данни, своеобразен "Биг брадър, който ги следи и анализира под лупа даже тона и привкуса на изказа. При тази дисекция дори дребна погрешна интерпретация може да ги направи "клиенти" не само на контролните органи, но и на прокуратурата по подозрение за евентуални финансови престъпления. От другата страна на бариерата и доста потребители на банковите услуги също предпочитат тези криптирани приложения за комуникация с банкерите, с повечето от които са и приятели.
Широката употреба на въпросните приложения обаче предизвиква и сериозни опасения, защото позволява и невъзможно за проследяване безотговорно поведение, улеснява извършването на нарушения от рода на скандалното манипулиране на ЛИБОР и на валутните котировки, които бяха разкрити не много отдавна.
В момента финансовите фирми работят при ясни правила. Те трябва да съхраняват записи на всички разменени в писмен вид бизнес комуникации, независимо колко невинни са те – такива са изискванията на щатската Комисия за ценни книжа и фондови борси и регулатора на финансовия сектор. Подобни регулации са в сила и за мениджърите на активи.
Официални представители на банките от Уолстрийт, включително и "Голдмън Сакс груп", "Бенк ъф Америка" и "Ситигруп", твърдят, че имат различни методи за защита от безнадзорни комуникации и неразрешен достъп до конфиденциална информация. Те правят рутинни проверки на електронната кореспонденция и на разговорите през фирмените устройства, забраняват ползването на лични телефони и на услуги за съобщения в залите за търговия и задължават служителите да подписват съгласие да нямат свободни контакти. Германската "Дойче Банк" пък забрани през януари текстови съобщения и приложения като WhatsApp и iMessage на "Епъл" на фирмените телефони в офисите си по света, за да подобри стандартите за съвместимост на дейността им с нормативите.
Над 20 служители на компании от Уолстрийт, с които са разговаряли репортери на агенция "Блумбърг", обаче твърдят, че тези политики се заобикалят в практиката.
Популярни текстови приложения като iMessage вече насочват разговорите по пътища, заобикалящи повечето системи, използвани от финансовите компании за контрол на електронната кореспонденция и на разговорите. А разпространението на криптираните услуги за директна връзка (end-to-end) между двете страни, които могат да изтрият автоматично съобщението веднага след като то бъде прочетено (каквито са Dust, Confide и Signal), правят нещата около контрола още по-сложни.
По какъв начин се използват криптираните съобщения зависи от предпочитанията на играчите от Уолстрийт.
В големите банки служителите често използват подобни приложения за споделяне на слухове, за да информират клиентите си по време на съвещанията при сутрешните продажби какво искат да купят и да продадат или дори да се похвалят за конкретна печеливша търговска операция. Други пък твърдят, че приложенията са изключително полезни, защото са по-бързи и по-подходящи от контролирания софтуер, предлаган от работодателите им. Няколко служители на хеджингов фонд дори създали в WhatsApp група за регулярно споделяне на пазарно "разузнаване". То е особено важно, ако се появи мащабна поръчка, която да раздвижи пазара. Както и за парични мениджъри, пътуващи до отдалечени места, за да бъдат достъпни във всеки момент. За по-специални случаи банкерите се обръщат към Signal, защото приложението може да се настрои по такъв начин, че да изтрие в рамките на пет секунди съобщенията както от страна на подателя, така и на получателя. От време на време за най-деликатните разговори в употреба влизат и лични телефони, които не се контролират, но пък деянието е на ръба на закона.
Както си му е редът, контролните органи винаги са на крачка след нарушителите. Все пак те успяват да реагират на отделни случаи. Например, в края на миналия месец британските регулатори обявиха, че са глобили с около 46 хил. щ. долара служителя на инвестиционната банка Jefferies – Кристъфър Нюхаус, задето е споделил конфиденциална информация за клиент чрез WhatsApp. През декември 2016-а пък Навнур Канг – паричен мениджър, отговарящ за инвестиции за 50 млрд. щ. долара от пенсионен фонд на щата Ню Йорк, бил осъден за приемането на подкуп от поне 180 хил. долара, включително и часовник за 17 400 долара, в историята имаше също проститутки и кокаин. Те били предложени от двама търговци на облигации в замяна на бизнес, генериращ комисиони за милиони долари. Според присъдата Канг и един от продавачите на книжата използвали WhatsApp, "за да държат контактите си далеч от надзора на прилагащите законодателните изисквания органи".
Въпреки че програмите за откриване на нежелано поведение ще продължат да се подобряват, технологиите също не стоят на едно място. В усилията си да не изостават от нарушителите финансовите компании дори ползват опита на следователите и въвеждат софтуер, който мигновено да отделя знакови фрази в разговорите между банкерите и клиентите им, като: "провери телефона си", "изпратих ти текст", "извади това офлайн" или "обади ми се на клетъчния телефон" и други такива.
