Монте дей Паски ди Сиена е най-старата банка не само в Италия, но в цяла Европа. КТБ беше една от най-новите в България.
И двете бяха критични за националните си икономики. И двете се сблъскаха с ликвидни кризи. Но само една успя да оцелее.
Коренно различни са съдбите на тези две банки, които бяха изправени пред подобни обстоятелства и имаха едни и същи европейски регулатори. Европейският съюз може да предложи единен пазар, но капитализмът не играе с едни и същи правила. Това се казва в анализ в Balkan Business Wire.
"Това е въпрос на спешен национален интерес"
На 16 февруари италианският парламент одобри закон, който би могъл да отбележи повратна точка за Монте дей Паски, третата по големина банка в страната, която се бори за оцеляване под тежестта на 360 милиарда евро проблемни кредити.
Преди шест години ЕС поиска Mонте дей Паски да подобри капиталовите си съотношения. Банката не успя и оттогава е в центъра на усилията от ЕС. и италианските регулатори, да стабилизират банковата система на страната. През декември миналата година Европейската централна банка каза на италианската банка, че се нуждае от 8,8 млрд. евро, за да покрие капиталовия си недостиг, което е доста по-голяма от предишната сума в размер на 5 млрд. евро.
Миналата седмица долната камара на парламента в Италия най-накрая превърна указ на премиера Паоло Джентилони в закон. Това ще позволи да бъдат отпуснати 20 милиарда евро за спасяване на банковия сектор в страната. Монте деи Паски обяви, че ще се възползва от спасителния фонд за рекапитализацията си.
За момента тази банка си остава основният бенефициент на мярката.
Ако всичките 20 милиарда евро от спасителния фонд бъдат използвани, публичният дълг наИталия – един от най-високите в еврозоната – ще достигне 134 процента от брутния вътрешен продукт. „Лошите“ заеми на банковия сектор в страната се оценяват на 360 милиарда евро.
Миналото лято банката се провали на стрес тест, а резултатите и бяха обявени за най-слабите в ЕС.
"Новото нормално" за спасяването на банките в ЕС
С одобряването на фонд от 20 милиарда евро фонд от страна на италианското правителство значително се вдигна летвата на традиционните параметри за държавна помощ.
В действителност, експерти изразиха опасения, че спасителната стратегия на банковия сектор може да подкопае допълнително доверието на инвеститорите, както и като рентабилността на италианската банкова система.
Българската Корпоративна търговска банка, която бе четвърта по-големина в страната се срина през 2014 г. Тогава вложителите в КТБ започват масово да изтеглят парите си и настъпва паника. Ръководството на КТБ уведомява БНБ за изчерпване на ликвидността и преустановява разплащанията, както и на всички видове банкови операции. Централната банка поставя КТБ под специален надзор и назначава квестори, като обещава КТБ да отвори на 21 юли 2014 г.
Активите на КТБ бяха разграбени, а няколко фирми са направили недействителни прихващания във фалиралата банка, сред които и свързани медийния магнат Делян Пеевски. Сумата на оспорваните сделки, чрез които тези фирми са покрили свои кредити към КТБ с изкупени депозити на вложители в нея, надхвърля 76 млн. лв.
Когато 20% от активите на КТБ бяха изтеглени в рамките на шест дни, от банката поискаха инжекция за ликвидност от Българската народна банка, което бе отхвърлено с мотива, че КТБ не разполага с достатъчно активи за подкрепа на извънредна мярка.
Не само, че централната банка не направи усилия, за да спре кризата на ликвидността, но не проверява източва ли се банката.
Уроци по КТБ?
През септември 2014 г. Европейската комисия обяви отварянето на процедури за нарушение срещу България заради непростимо манипулиране на банковата криза заради КТБ. Това е нарушение на европейските регламенти относно схемите за гарантиране на депозити.
Комисията порица "необоснованото и непропорционално ограничение на свободното движение на капитали" в България.
Причина за наказателната процедура на ЕК е, че страната ни е допуснала закъснение с изплащането на гарантираните депозити на граждани и фирми в двете банки.
Според действащата директива гарантираните депозити в размер до 196 000 лева трябва да започнат да се изплащат до 20 дни, след като компетентният орган е взел решение, че съответната банка е неспособна за момента да изплати депозитите по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние.
Българският Фонд за гарантиране на влоговете не е достатъчно голям, за да се компенсира всички вложители в КТБ, нито да осигури набиране на допълнителни средства за възстановяване на банката.
БНБ бе задължена да направи оценка на активите на КТБ. На 21.10.2014 г. Управителният съвет на БНБ разгледа доклад за анализа и оценката на активите на банката, извършена от одиторските фирми „Ърнст енд Янг одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „АФА“ ООД
Според БНБ ръководството на банката не се е придържало към разумни и консервативни банкови практики. След поставянето на банката под специален надзор се установяват множество пропуски, допускани преди поставянето й в този статут. „В процеса на отпускане на кредити липсва задълбочено проучване на кредитоискателите, отсъстват пълни анализи на бизнес планове и разчети относно проектите, обосноваващи финансирането”, се казва в доклада.
