ПРОГРЕСИВНИЯТ ДАНЪК
И СОЦИАЛНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ
След президентските избори в края ня 2016 г. се съживиха надеждите на БСП да се върне отново във властта. Въпреки тежките провали, когато е управлявала държавата. Нейните лидери и идеолози пак обещават „социална справедливост”, смекчаване на неравенството и стимулиране на икономическия растеж, заетостта и раждаемостта. Според „младия теоретик” на БСП Крум Зарков „огромното мнозинство от гражданите” считат, че „данъчната система може да пребори това неравенство”, или поне да го редуцира. Чудото щяло да стане, когато „плоският данък” бъде заменен с умерен прогресивен данък върху дохода над необлагаемия минимум. Той бил по-справедлив и икономически обоснован. Опасенията, че идеята за прогресивното облагане може да се окаже не много популярна вероятно са потикнали левите идеолози да я модифицират. Сега те искат увеличената ставка да е само 15 – 20 процента за месечен доход над 10000 лева, какъвто получават не повече от 7000 граждани. За останалите милостиво запазват 10 процентния данък. Което може да се тълкува като срамежлив отказ от самата идея.
Теоретичният анализ и стопанската практика доказват убедително, че прогресивният данък не е справедлив и не е икономически обоснован: В конкурентната пазарна икономика всеки стопански субект получава приблизително паричния еквивалент на своя труд или продукт. Което му позволява да задоволява своите потребности и да се възпроизвежда. Прогресивното облагане накърнява еквивалентността. По-квалифицираните работници са ощетени, защото след плащане на утежнения данък разполагат с по-малко от необходимите средства за своята издръжка и възпроизводство. Възниква дефицит на квалифициран персонал и заплатите се повишават, за да компенсират утежнения данък. Стоките, произведени с по-квалифициран труд се оскъпяват. Тяхното търсене изкуствено се ограничава. Същевременно са занижени цените на стоките, в които е вложен по-леко обложен ниско квалифициран труд, поради което търсенето им се усилва. Следователно прогресивното облагане на доходите води към деформации и неоптималност в структурата на производството и потреблението. Техническият прогрес и растежа на производителността и ефективността се забавят.
Прогресивният данък усилва както интереса, така и възможностите на работодателите и работниците да укриват доходи и данъци. Защото с част от неплатените високи данъци те могат да подкупват финансовите контрольори и да остават безнаказани. Корупционните практики получават питателна среда. В такива условияразходите за финансов контрол неизбежно нарастват, а ефективността му спада.
Левите политици и технитге експерти игнорират очевидните негативи на прогресивното облагане и доказаните предимства на прилагания у нас десет процентен пропорционален /”плосък”/ данък. Техният лозунг е „да вземем повече от богатите и да дадем на бедните”. От което в крайна сметка губят и едните и другите. Защото хипертрофираното преразпределение подкопава стимулите за повишаване на производителността и ефективността както на платците на прогресивния данък, така и на получателите на безвъзмездни средства от публиичните фондове. Истинската цел на политическите демагози е да получат подкрепата на гласоподавателите, мнозинството от които са с по-ниски доходи от средните. Основателно е обаче предложението за намаляване на данъка върху личните доходи на гражданитес определена сума за всяко дете в семейството. Тази сума би трябвало да е достатъчно висока, за да стимулира увеличаването на раждаемостта и смекчаването на демографската криза.
Спорен е въпроса за въвеждането на необлагаемия минимум в данъка върху доходите на физическите лица. При наличието на необлагаем минимум пропорционалният данък се превръщапо същество в прогресивен. За да се компенсира загубата на фиска от необлагаемия минимум се налага да бъдатувеличени ставките за по-високите доходи. По-стръмната прогресия рязко усилва стремежа към избягване на данъка. Общата сума на бюджетните постъпления от такъв данък със скрита прогресия ще е по-малка, отколкото от 10 процентния плосък данък. Следователно, от прогресивното облагане и разширяването на сивата икономика ще загубят всички.
Стабилността и предвидимостта на данъчната система е едно от най-важните условия за нейната ефективност. „Плоският” данък по безспорен начин е доказал през изминалите години своите предимства и нищо не налага той да се променя. Партиите, които искат такива променине би следвало да получат доверието и подкрепата на избирателите.
13. 03. 2017.Георги Петров
