Районните прокуратури остават само 28

цацаров

В България ще останат само 28 районни прокуратури и те ще се намират в областните градове. Всички останали сега съществуващи районни звена (общо 113 за страната) ще бъдат превърнати в отделения, които просто ще се "влеят" в окрупнените областни прокуратури.

Новите отделения заедно с прокурорите в тях ще си останат в същите съдебни сгради, където са и в момента. Но  вече няма да са самостоятелни органи на съдебната власт. Единствено в София най-вероятно ще бъде създаден нов съдебен орган – Районна прокуратура София-област, под чието крило да се съберат всички останали девет районни прокуратури.

Отделенията ще бъдат ръководени от "областните" районни прокурори. Прокурорски щатове не се предвижда да се съкращават, но от администрацията ще се реже. Ще се започне от счетоводствата и звената за човешките ресурси – такива ще останат само в окръжните прокуратури, а всички районни ще бъдат "разтоварени" от тази "тегоба".

Всичко това обаче няма да стане веднага. Плановете предвиждат три отделни етапа на тази "оптимизация" на държавното обвинение.

ървоначално от всички районни прокуратури ще бъдат изтеглени дейностите по управление на ресурси и финансово-счетоводните дейности. Те ще се осъществяват в специални звена, каквито които ще има само към окръжните прокуратури.

Вторият етап ще бъде самото "префасониране" на районните прокуратури в отделения. И едва тогава, като трети етап, се предвижда да се прави преценка кои от тези отделения ще останат и кои – може да бъдат закрити. При това преценката ще се прави съобразно промените в картата на районните съдилища, за която пък изобщо все още няма никаква мисъл.

Всичко това е заложено в т.нар. "унифициран" модел за оптимизация на прокуратурата, който принципно бе подкрепен в сряда (26 април) от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.

Пред колегията бяха представени два варианта на реформата, разработени от специална работна група, ръководена от заместничката на главния прокурор Сотир Цацаров – Пенка Богданова. "Унифицираният" вариант бе възприет на практика от всички апелативни шефове на прокуратури в страната, които също присъстваха на обсъждането, а и от членовете на ВСС. С мотива, че той ще осигури по-плавното и по-"човешко" и справедливо протичане на реформата, ще запълни незаетите щатове в малките населени места, за които няма кандидати. Освен това ще "икономиса" на съдебната власт немалко пари – около 18 млн. лева. И най-важното: няма да даде възможност за субективни преценки, за политически натиск и за местен лобизъм.

Вторият вариант на реформата, наречен "диферeнциран", бе далеч по-радикален: той предвиждаше директно да бъдат закривани ненатоварени прокуратури и прехвърляне на щатовете към по-натоварените близки прокурорски звена. Според работната група обаче той нямаше да реши нито един от проблемите в държавното обвинение: нито да доведе до по-равномерна натовареност на прокурорите, нито да разпредели справедливо човешкия ресурс.

В същото време обаче реорганизацията на районните прокуратури поставя и множество въпроси, които тепърва ще търсят своето разрешение, а те никак не са маловажни. Например не е ясно, ако едно дело постъпи в отделението в Костенец, а системата за случайно разпределение го запрати на прокурор в Сливница – как ще се придвижи това дело до наблюдаващия си прокурор и кога ще стигне до него? Защото само между петте прокурорски сгради в София преписките понякога пътуват между 3 и 7 дни. Разместването на магистрати на територията на цялата "окрупнена" прокуратура също предизвиква въпроси – това командироване ли ще бъде, ще зависи ли от съгласието на съответния прокурор и дали няма да се влезе в противоречие с трудовото законодателство? Ефективността на управление на "окрупнените" районни прокуратури, в които ще се влеят по още няколко от съществуващите като отделни съдебни органи и администрации, също изглежда проблематично.

Всичките тези "детайли" бяха изложени от Елка Атанасова, която не подкрепи "унифицираната оптимизация":" Не казвам, че не трябва да правим реформа – точно аз не считам това. Но твърдя, че днес нямаме готовност дори и за принципно решение. Твърдя, че трябва да имаме още анализи. И най-вече аз бих подкрепила смесен подход. Иска ми се да не унифицираме подходите, да не правим мегаструктури – трудни за ефективно управление. Иска ми се да си даваме сметка за разстоянията и достъпността и да отчитаме обстоятелството, че реформата е за хората, а не за изравняване на натовареността…", каза Атанасова.

Мнозинството в колегията обаче реши друго. А главният прокурор Сотир Цацаров беше повече от категоричен: "Няма вариант нищо да не се пипа – болезнено е, но няма вариант. А забавянето на този процес може да се окаже фатално, защото много решения може просто да излязат от нашия контрол. Представете си например, че сме изправени пред силно ограничен бюджет, който ще ни наложи рестрикции. Защото досега бюджетът ни е позволявал да живеем нормално, но можем да изпаднем в положение (помните, имаше такава опасност) да сме принудени да се поберем в други рамки. И тогава няма да можем дори да мислим", заяви Цацаров. И обясни, че решението на колегията няма да започне да се изпълнява буквално "от утре", защото преди това следва да бъдат предприети множество стъпки, включително и за промени в нормативната уредба. А и всяко конкретно действие по изпълнението на"унифицирания" вариант ще трябва да мине през гласуване във ВСС – така че реформата едва сега започва.

Така процесът за промяна на съдебната карта най-сетне беше "отпушен" – поне в частта й за прокуратурата.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст