Междувременно кандидатката на националистите извърши гаф, свързан с Фийон – по време на свое обръщение тя използва цели пасажи от негова реч. Льо Пен веднага бе обвинена в плагиатство, но някои наблюдатели допуснаха, че го е направила нарочно – за да подчертае сходствата между своята платформа и неговата и така да привлече електората му.
И макар че повечето отпаднали обявиха подкрепа за Макрон или призоваха към гласуване по съвест, Льо Пен проби и тази стена. Тя обави кого ще назначи за министър-председател, в случай че тя стане президент – лидера на движението "Стани, Франция" Никола Дюпон-Енян, който на 23 април взе почти 5 на сто от гласовете. За разлика от Льо Пен той е нормално приет в политическите среди. Идеите му са консервативни и чрез привличането му Льо Пен се опитва да си осигури така необходимите си умерени гласове.
Независимо какви маневри предприемат конкурентите за Елисейския дворец, едно изглежда неминуемо – промени очакват Европейския съюз, защото и двамата кандидати ги обещават. Но ако позициите на Льо Пен срещу Брюксел са добре известни и върху тях тя базира кампанията си, по-изненадващо бе изявлението на Макрон, според което или ЕС трябва да се реформира, или може да последва "Фрексит" – излизане на Франция от него. Подобно обещание всъщност е логично – при положение че конкурентката му се опитва да привлече по-умерения вот, той се опитва да спечели за себе си онези, които са разочаровани от начина, по който общността функционира. Но макар че позицията, от която Еманюел Макрон тръгва, е проевропейска за разлика от тази на Льо Пен, той пое сериозен ангажимент, от който трудно ще се отметне.
