ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

“Топлофикационна” жега налегна ВКС

Съдебна палата

Една на пръв поглед ясна норма в Закона за енергетиката предизвика поредното "топлофикационно" тълкувателно дело във Върховния касационен съд. И то защото самите съдии от ВКС не са на едно мнение по въпроса как трябва да се прилага тя.

Става дума за това кой е длъжник на "Топлофикация" и съответно срещу кого тя ще може да извади изпълнителен лист за натрупаната сметка в случаите, когато едно жилище не се ползва от своя собственик, а е дадено под наем. Или пък ако при развод е предоставено за ползване само на единия съпруг, въпреки че е съпружеска съсобственост.

Буквално всеки ден съдилищата в страната се произнасят по тези наглед простички въпроси, обект на стотици спорове между местните топлофикационни дружества и "ползватели" на техните услуги. Отдавна има противоречива съдебна практика. Тези дела обичайно не стигат до Върховния касационен съд – просто защото споровете рядко са за суми над 5000 лв., което не ги допуска за разглеждане от висшата инстанция. Така всеки окръжен съд в страната решава според собственото си виждане за това що е право. Лошото е, че в редките случаи, когато такова дело успее да "пробие" и стигне до ВКС, се случва същото: раждат се противоречия, този път между самите съдии от ВКС, които се произнасят по различен начин за едни и същи въпроси.

Това е причината да се стигне и до това тълкувателно дело (2/2017 година). В предложението за образуването му са посочени две решения на ВКС, които са пример за противоречие в тълкуването на нормите: в решение №504/26.07.2010 г. по гр.д. №420/2009 г. на ІV гражданско отделение е записано, че "потребител на топлинна енергия е винаги собственикът или титулярът на ограниченото вещно право върху имота". Всеки друг, който ползва имота, има задължения към собственика му, но не и към "Топлофикация".

Друг състав на ВКС обаче е казал точно обратното по същия въпрос. В  Решение №35/21.02.2014 г. по гр.д. №3184/2013 г. на ІІІ гражданско отделение се приема, че "потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или на облигационно право на ползване" – т.е. не само собственикът, но и наемателят "се явява страна по договор за доставка на топлинна енергия с топлопреносното дружество". А следователно и срещу наемателя също може да бъде насочено принудително изпълнение и да му бъде пратен съдия-изпълнител.

Да поясним: според последната редакция на чл.153 от Закона за енергетиката задължението да плащат за парно тежи върху собствениците на имотите и върху титулярите на вещно право за ползването им (тук е мястото да подчертаем, че това вещно право няма нищо общо с качеството "наемател"). Разпоредбата на т.42 в допълнителните разпоредби към закона вече я няма – до юли 2012 г. тя гласеше, че "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е всяко  физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия… за домакинството си". Точно тя даваше възможност не само собствениците, но и всички ползватели на топлофицирания имот, включително и наемателите, да бъдат реални потребители  на топлинната енергия. Сега вместо този термин е въведено понятието "клиент". А в параграф 2а от допълнителните разпоредби към закона е казано и че "битов клиент" на топлофикациите е всеки, който купува топлинна енергия за собствени битови нужди.

Същите са правилата в общите условия на топлофикационните дружества. В тях впрочем е  заложено условието собствениците да уведомяват писмено за всяко разпореждане с имота, както и при даването му за ползване от други лица или при предоставяне за стопанска дейност. Предвидени са и възможности да се открие самостоятелна партида на наемател на имота (обикновено с нотариално заверено съгласие на собственика). Ясно е обаче, че това не се случва – или поне в масовия случай – гражданите "забравят" да уведомяват за сделките си. А наематели да си вадят собствена партида за парно е явление, което може да се види почти толкова често, колкото и Халеевата комета. А точно поради тази незаинтересованост най-често се стига до съд.

Ако се следва логиката на енергийния закон, не би трябвало да има проблем: партидата се открива на името на собственика, пак на него се начислява и сметката – той е клиентът. Топлофикационното предприятие има отношение (възникнало по силата на закона) само и единствено със собственика. А това какво той ще прави с имота си, ще си го ползва ли, или ще го дава на друг – не е работа на дружеството. Ако имат някакви неуредени сметки, хазяинът и наемателят да се оправят помежду си.

Само че това разрешение – макар и удобно, особено за топлофикациите, невинаги е справедливо. И точно "частният случай", поставен като въпрос в тълкувателното дело, е красноречив пример за това: когато при развод съдът предостави семейното жилище, придобито като съпружеска имуществена общност, само на един от съпрузите – тогава другият практически остава без всякаква възможност да го ползва. Но е съсобственик – тогава ще дължи ли пари за парно – само защото е титуляр на вещното право? И справедливо ли ще бъде това?

Всъщност спорната съдебна практика идва точно оттам, че съдиите опитват освен право да въздадат и поне малко човешка справедливост – там, където законът очевидно е "забравил" да стори това.

Макар и косвено, това тълкувателно дело е свързано и с още един "топлофикационен" казус, който виси със страшна сила във ВКС – това е тълкувателно дело 2 от 2016 г., образувано по искане на омбудсмана Мая Манолова. Тя посочи, че съществува колизия между два закона: този за енергетиката и Закона за защита на потребителите. Първият превръща автоматично в клиент на топлофикациите всеки собственик на имот в топлофицирана сграда или носител на вещно право на ползване в такъв обект. А във втория пък е изрично записано, че се забранява "пробутването" на непоискана от потребителя стока или услуга – включително и доставката на вода, газ, електрическа енергия или централно отопление. Тоест за да има такава доставка, първо трябва да има искане, отправено от потребителя. А ако няма и въпреки това услугата му е доставена – той дори не дължи плащане за нея.

Пита се в задачата "потребител" или просто "клиент" е ползвателят на топлинната енергия и кой закон следва да се прилага в уреждането на отношенията с топлофикациите? За  последно съдиите от ВКС разглеждаха това тълкувателно дело на 20 април, но по всичко изглежда, че до решаването му ще мине още време.

Всъщност и двата "топлофикационни" казуса са страшно щекотливи, защото засягат хиляди хора. И точно заради това не се очаква и скорошно решение по тях.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Противоконституционна ли е мярката за отнемане на коли от пияни и дрогирани шофьори?

Подкаст